Градец (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

Градец
Общи данни
Население 1341 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,56 km²
Надм. височина 60 m
Пощ. код 3780
Тел. код 09315
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 17422
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Видин
Огнян Ценков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Градец
Илия Томов
(БСП, ЗСАС)
Градец в Общомедия
Надгробна плоча с кръст от сив пясъчник, пренесена във Видинския музей, от село Гърци, Видинско. Украсена със зигзаговидни орнаменти в краищата, завити волутообразно, розетка и кръст. Надписът гласи:+ МЦА НОЕБРА ЕI ПОЧИ РАБА БОЖИѨ СТАНИСЛАВА ДЬЩИ НОВАКОВА БОЛГАРКА ДРАГСЬНОВА ПОМЕНЕТЕ Ю ВЪ УМЕРВШИХЪ. Годината не е отбелязана, но по стила на рисунъка е от XV-XVI столетие. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Градѐц е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин. До 14.08.1934 г. се е наричало Гърци.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Градец е най-голямото село в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от град Видин, в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на Стара планина (Връшка чука), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век. Селото има и български вариант на името – Гърци. Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани / грачани. Рум (турски: Rum) е топоним с който мюсюлманите от Ориента назовават Древен Рим и Римската империя, съответно римските провинции, територия и владения. повече за гърците са използвали рум миллет.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[1]

Най-голямото си население достига през 1956 г. – над 4000 жители.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Първата църква в селото „Свети Илия“ е построена през 1854 г. В църквата има големи икони на Дичо Зограф, работени през декември 1867 година.[2] Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име. До 1998 е имало еврейски жители.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 10 км западно от селото се намира Алботински скален манастир. [3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционен селски събор – всяка година в четвъртък, петък, събота и неделята, най-близки до 2 август

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • протопрезвитер проф. д-р Радко Поптодоров – богослов, юрист и канонист
  • проф. Радослав Гайдарски – хирург, бивш министър на здравеопазването
  • Д-р Нинко Борисов – ветеринарен лекар
  • Бай Ангел Белия – народен лечител

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Бошняшки, „Първи опит за история на с. Градец – Видинско“, Ниба Консулт, София, 2004 г., ISBN 954-451-024-9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 177 – 178, 206, 230.
  2. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
  3. Статия за Алботинския скален манастир, Йеромонах Сионий, Издание на БПЦ, 14 април 1998