Градец (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

Градец
Общи данни
Население 1 341 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,56 km²
Надм. височина 58 m
Пощ. код 3780
Тел. код 09315
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 17422
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Видин
Огнян Ценков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Градец
Илия Томов
(БСП, ЗСАС)
Градец (Област Видин) в Общомедия
Надгробна плоча с кръст от сив пясъчник, пренесена във Видинския музей, от село Гърци, Видинско. Украсена със зигзаговидни орнаменти в краищата, завити волутообразно, розетка и кръст. Надписът гласи:+ МЦА НОЕБРА ЕI ПОЧИ РАБА БОЖИѨ СТАНИСЛАВА ДЬЩИ НОВАКОВА БОЛГАРКА ДРАГСЬНОВА ПОМЕНЕТЕ Ю ВЪ УМЕРВШИХЪ. Годината не е отбелязана, но по стила на рисунъка е от XV-XVI столетие. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Градѐц е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин. До 14.08.1934 г. се е наричало Гърци.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Градец е най-голямото село в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от град Видин, в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на Стара планина (Връшка чука), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век. Селото има и български вариант на името – Гърци. Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани / грачани. Рум (турски: Rum) е топоним с който мюсюлманите от Ориента назовават Древен Рим и Римската империя, съответно римските провинции, територия и владения. повече за гърците са използвали рум миллет.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[1]

Най-голямото си население достига през 1956 г. – над 4000 жители.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Първата църква в селото „Свети Илия“ е построена през 1854 г. В църквата има големи икони на Дичо Зограф, работени през декември 1867 година.[2] Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име. До 1998 е имало еврейски жители.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 10 км западно от селото се намира Алботински скален манастир. [3] За повече информация във връзка с културните мероприятия в с. Градец може да посетите блога на читалище „Просвета“ с. Градец http://prosveta-gradec.blogspot.com/

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционен селски събор – всяка година в четвъртък, петък, събота и неделята, най-близки до 2 август

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • протопрезвитер проф. д-р Радко Поптодоров – богослов, юрист и канонист
  • проф. Радослав Гайдарски – хирург, бивш министър на здравеопазването
  • Д-р Нинко Борисов – ветеринарен лекар
  • Бай Ангел Белия – народен лечител

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Бошняшки, „Първи опит за история на с. Градец – Видинско“, Ниба Консулт, София, 2004 г., ISBN 954-451-024-9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 177 – 178, 206, 230.
  2. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
  3. Статия за Алботинския скален манастир, Йеромонах Сионий, Издание на БПЦ, 14 април 1998