Иван Енчев – Видю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Енчев – Видю
Снимка на художника от 1913 г.
Снимка на художника от 1913 г.
Роден
Починал
Националност българин
Професия художник, етнограф, фолклорист, краевед, критик
Известни творби „Розоберачка“ (1908 г.)
Иван Енчев – Видю в Общомедия

Иван Енчев – Видю e български живописец и илюстратор, декоратор и карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист и краевед, художествен критик, писател, общественик и читалищен деец. Създател е на първата сбирка на днешната Художествена галерия, Казанлък.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Казанлък на 29 март 1882 г. Първоначално учи в родния си град, в Педагогическото училище, където се оформят интересите му към театъра, рисуването и старините.

Пейзаж, 1917 г.

През 1901 г. постъпва в Държавното рисувателно училище при проф.Петко Клисуров. Още като студент е привлечен от Петър Топузов – основателя на Казанлъшкия музей (днешния Исторически музей „Искра“), за обособяването на „Отдел за изкуства“ към току-що създадения „Отдел за старини“. По същото време Видю е сред общността на казанлъчаните, живеещи в София – „Розова долина“, увлича се по археологията, рисува карикатури и прави илюстрации, слага началото на публицистичната си дейност. Впечатлен от сказките на проф.Антон Митов по История на изкуствата, той започва да публикува във в-к „Ден“ статии за художници и музеи. Духът на артистизъм владее младия художник и в края на следването си той не се явява на последния изпит.

Розоберачка, 1908 г.

Остава да живее известно време в София, а през 1906 г. заминава на специализация в Мюнхен. Задълбочено изучава живописта на старите майстори в Пинакотеката и през 1908 г. се връща в родния си град с няколко десетки копия на картини от Леонардо Да Винчи, Рафаело, Веронезе, Гвидо Рени, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк, Мурильо. Петнадесет от тях на следващата година подарява на новоформиращата се художествена сбирка в Казанлък. Завръща се от Германия под силното влияние на символистите и на декоративизма на сецесиона, като още там е създал своите „На гроба“, 1908 г. и „Пейзаж“ в този дух.

Вече в България създава своята прочута „Розоберачка“ (1908 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През 1909 г. илюстрира богато стихосбирката на Екатерина Ненчева „Снежинки“. През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на Дружеството на художниците в България с не особено окуражаващ успех. Затова предпочита да отклони заниманията си към изследователска работа и критика – пише отзиви за изложби във вестник „Мир“, които са големият му принос към българската култура. Живее в София, но продължава да поддържа културно-просветната дейност и да участва активно в обществения живот на своя град.

През 1914 г. Иван Енчев участва в старозагорския конкурс за завеса на новия театър, без проекта му да е приет, но дарбата му е забелязана от Гео Милев и след две години е поканен за художник на постановките „Едип цар“ и „Лудетина“. Девет години по-късно също има възможност да изяви сценографските си умения при поставянето на постановката на М. Икономов На дъното от Максим Горки на сцената на читалище „Искра“ в Казанлък.

Захасия, 1924 г.

Интересите му през следващите години обхващат много области на културата: църковна архитектура, иконопис и дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. В разгара си е и най-голямото му изследване за материали за българския народен кръст в книгата „Български народен кръст“. През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на Марин Дринов, Стефан Бобчев, А.Тенев, както и натюрморти с рози.

Подпомага и родния си град – дейността на читалище „Искра“, подготовката на годишниците „Казанлък в миналото и днес[1], на които е оформител на обложката и вътре е отпечатана част от повестта му „Художник“, обогатява художествената сбирка като поканва известни български художници да даряват свои картини, проектира първия герб на Казанлък [2]

През 1927 г. излиза краеведскта му книга „Розовата долина и Казанлък“, а на следващата година – изкуствоведстката му статия „Изкуството на Казанлък“. До края на живота си попълва двата си ръкописни албума с оригинални снимки и ръкописи на известни българи, сред които са Иван Вазов, Кирил Христов, Антон Страшимиров, известни художници като Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, както и артисти като Адриана Будевска, Гено Киров, Иван Попов, певицата Христина Морфова и др. Малко преди смъртта си прави голямо дарение на казанлъшкия музей, на художествената сбирка и на библиотеката: стотици книги специализирана литература, възрожденски накити, носии, икони, фотоси.

Гербът на Казанлък, 1924 г.

Умира след втори инсулт в Бургас на 27 август 1936 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Марин Добрев, Художниците на Казанлък, 2013 г. с. 62
  • Иван Енчев-Видю, „Дневник, фрагменти (1899 – 1905)“, съст. Пеньо Терзиев, Пловдив, 2012 г.
  • Българските художници и Мюнхен, С. 2009 г. с. 146
  • Милена Георгиева, Иван Енчев-Видю и приносите му към българската художествена култура – Казанлък в миналото и днес, годишник 1994 г., кн. 4, с. 254 – 261

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]