Ярослав Вешин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ярослав Вешин
Jaroslav Věšín
чешки художник
Портрет на Ярослав Вешин от 1886 г.
Портрет на Ярослав Вешин от 1886 г.

Роден
Jaroslav Věšín
Починал
9 май 1915 г. (54 г.)
Националност Flag of the Czech Republic.svg Чехия
Кариера в изкуството
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Подпис Jaroslav Věšín Signature.svg
Ярослав Вешин в Общомедия

Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин (на чешки: Jaroslav Věšín) е чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век.

Започва да учи в Пражката художествена академия, но през 1881 година се прехвърля в Художествената академия в Мюнхен при К. Пилоти, Зайц и Юзеф Бранд, която завършва през 1883 година. След дипломирането си живее и твори в Мюнхен и в Словакия, като създава предимно картини, свързани със селския бит в Словакия.

„На нож“ („Атака“), 1913 г.

Ярослав Вешин пристига в България през 1897 година по покана на министъра на народната просвета Константин Величков. От идването си до до 1904 година е преподавател в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) и твори предимно в областта на битовата живопис – „Вършитба в Радомирско“ (1897), „Орач“ „(Земя“, 1899), „Конски пазар в София“ (1899), „Контрабандисти“ (1899), „Пред пазар“ (1899), „Вършитба“ (1900) и други. Основна тема в творчеството му от този период е животът и трудът на българския селянин.

През 1904 година постъпва като художник към Министерството на войната и макар, че не изоставя останалите теми (битови и ловни сцени – „Въглищар“ (1910), „Дървари“ (1910), „По следите на дивеча“ (1910), „Ловец с хрътки“ (1911) и др.), става известен с шедьоврите си в баталната живопис – „Зимни Маневри“ (цикъл, започнат през 1899 и продължил до Балканската война) и „Самарското знаме“ (1911).

По време на Балканската война (1912 – 1913) е военен художник с чин полковник. Той е единственият, който се числи като „военен художник“ към Главната квартира.[1] По това време създава „Атака“ „На нож“, (1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913), „Люлебургас-Чаталджа“ (1913) и цяла серия ескизи и готови творби от обсадата на Одрин – „Бивак пред Одрин“ (1913), „На почивка след 13 март 1913“ (1913), „Царят наблюдава боевете“ и други. През 1914 г. завършва „Обоз край река Еркене“.

Ярослав Вешин умира внезапно на 9 май 1915, поради което някои от картините остават недовършени и нахвърляни само с въглен, молив и акварел („През телените мрежи“, „Щурмът на форта Айвазбаба“ и др.).

Ученици на Ярослав Вешин са Никола Петров, Атанас Михов и други български художници. Голяма част от картините на Вешин се съхраняват в Националната художествена галерия в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шипчанов, Иван. Вестители на бойна слава (Военните кореспонденти през Балканската война от 1912 – 1913 г.). София, Военно издателство, 1983. с. 158.