Никола Петров (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Петров.

Никола Петров
български художник-живописец
Автопортрет на Никола Петров
Автопортрет на Никола Петров
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Стил импресионизъм
Академия Художествена академия – София
Учители Ярослав Вешин,
Иван Мърквичка
Никола Петров в Общомедия

Никола Петров е български живописец от началото на 20 век. Творчеството му се доближава до това на френските импресионисти (Мане, Моне, Реноар).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Петров е роден в 1881 г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата Художествена академия. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през 1913 г. Още през 1903 е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство – индикатор за влиянието на модерните течения в България (импресионизъм, символизъм, сецесион).

Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 години през 1916 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Той рисува предимно пейзажи, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия Ярослав Вешин, въвел практиката на пленеризма. Друг известен негов учител от Академията е Иван Мърквичка. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.

В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. Той рисува пейзажи от родния си Видин както и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на Пенчо СлавейковНа Острова на блажените“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология – многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Картини на Никола Петров
Илюстрации към „На Острова на блажените“ от П. П. Славейков

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангел Тодоров, „Бележки към „На Острова на блажените“ от П. П. Славейков“, LiterNet, 29.11.2001 (ориг. в П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. София, 1958).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]