Никола Петров (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никола Петров.

Никола Петров
български художник-живописец
Автопортрет на Никола Петров
Автопортрет на Никола Петров
Роден
20 август 1881 г.(1881-08-20)
Починал
10 декември 1916 г. (на 35 г.)
Националност Флаг на България България
Стил импресионизъм
Академия Художествена академия – София
Учители Ярослав Вешин,
Иван Мърквичка
Никола Петров в Общомедия

Никола Петров е български живописец от младото поколение художници от началото на 20 век. Всеки от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с портретиста Никола Михайлов) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските импресионисти (Мане, Моне, Реноар).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Петров е роден в 1881 г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата Художествена академия. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през 1913 г. Още през 1903 е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство – индикатор за влиянието на модерните течения в България (импресионизъм, символизъм, сецесион).

Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 години през 1916 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Той рисува предимно пейзажи, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия Ярослав Вешин, въвел практиката на пленеризма. Друг известен негов учител от Академията е Иван Мърквичка. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.

В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му – той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на Пенчо СлавейковНа Острова на блажените“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология – многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Картини на Никола Петров
Илюстрации към „На Острова на блажените“ от П. П. Славейков

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангел Тодоров, „Бележки към „На Острова на блажените“ от П. П. Славейков“, LiterNet, 29.11.2001 (ориг. в П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. София, 1958).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]