Едуар Мане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуар Мане
Édouard Manet
френски художник
френски художник
Роден
Починал
Стил живопис,
Учители Томас Кутюр
Направление импресионист
Известни творби „Любител на абсента“ (1858), „Закуска на тревата“ (1863), „Олимпия“ (1865), „Барът на Фоли Бержер“ (1882)
Повлиян Франс Халс , Диего Веласкес , Франсиско Гоя
Повлиял Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар
Награди Орден на Почетния легион
Едуар Мане
Édouard Manet
в Общомедия

Едуар Мане (на френски: Édouard Manet) е френски художник импресионист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж. Син е на Огюст Мане, чиновник в министерството на правосъдието, и Йожени Дезире Фурние, дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот. Мане има знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях той упорито се съпротивлява на желанието им да направи кариера като юрист.

През 1839 г. Едуар Мане е изпратен в пансион, а между 1844 и 1848 г. учи в колежа Ролен, където се запознава с Антонен Пруст.

Между 1850 и 1856 г., след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Прекарва при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава Бразилия, Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

„Любител на абсента“, 1858

Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ (1858). Сред най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени са твърде дръзки за времето си. Мане е много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците тогава е прието, с цел усъвършенстване на майсторството, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който е един от моделите за подражание на Мане, често копира платна на Тициан. Групата хора, представена в „Закуска на тревата“, е инспирирана от „Селски концерт“ на ренесансовия художник Джорджоне.

Друга негова известна картина, чиято идея е заимствана от Тициановите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потриса френското общество, но става единствената картина, която всички искат да видят. Около нея се събират толкова големи тълпи от хора, че се налага да поставят двама пазачи, които да внасят ред.

Закуска на тревата, 1863

Мане се сприятелява с импресионистите Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро.

Мане е единственият от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си. Сред най-известните му картини с военна насоченост е „Убийството на император Максимилиан“, когото французите поддържат, когато той взема властта в Мексико. Наполеон III, под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война и е екзекутиран. Коварството на Наполеон толкова огорчава Мане, че той „облича“ палачите във френска униформа.

През 1875 г. френско издание на романа „Гарванът“ на Едгар Алън По съдържа литографии на Мане.[1]

През 1881 г., под натиска, оказан от неговия приятел Антонен Пруст, френското правителство го награждава с Ордена на почетния легион.

Последна творба[редактиране | редактиране на кода]

Барът на Фоли Бержер, 1882

Мане рисува своята последна голяма творба, Барът на Фоли Бержер, през 1881 – 1882 г. и я излага същата година. В платното е изразена меланхолията и очарованието на квартала Монмартър, който Мане много харесва.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Мане умира от сифилис в Париж през 1883 г. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран 11 дни преди художникът да почине, защото е обхванат от гангрена. Погребан е в гробището Паси, Париж, Франция.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]