Франсиско Гоя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсиско Гоя
испански художник
Франсиско Гоя 
Роден: 30 март 1746
Фуендетодес, Испания
Починал: 16 април 1828
Бордо, Франция

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (на испански: Francisco José de Goya y Lucientes) е испански живописец и график, дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Франсиско Гоя е роден в малкото испанско село Фуендетодес, в провинция Арагон. Баща му, Хосе Гоя, е позлатвач на икони, но се занимава със селска работа. Майка му, Грасия Лусиендес, произхожда от дребната аристокрация. Гоя има двама братя, Томас и Камильо и една сестра, Рита.

Около 1760 г. семейството се мести в Сарагоса, където се настанява на улица „Морериа“ №12. Тук Хосе Гоя отново упражнява занаята си. Първи учител на Франсиско е живописецът Хосе Лухан и Мартинес. Известно време Гоя пребивава и в ателието на скулптора Рамирес.

На 19-годишна възраст Франсиско Гоя заминава за Мадрид. Тук учи живопис при Франсиско Байеу, член на академията и кралски художник.

В 1764 г. се явява на конкурс, обявен от кралската академия „Сан Фернандо“ . Името му не е сред финалистите.

През 1766 г. Гоя участва за втори път в конкурс на академията, отново безуспешно. Надеждите му да спечели златен медал и стипендия за пътуване до Италия са провалени.

Заминава за Италия на собствени разноски. Посещава Рим, а в Парма се явява на конкурс за картина на историческа тематика. Журито се изказва сравнително благосклонно за творбата на Гоя, но наградата е присъдена на Рамон Байеу, брат на учителя му.

След неуспеха в Парма, Гоя се връща в Сарагоса и се залавя с рисуването на стенописи за манастири и църкви. От октомври 1771 до юни 1792 рисува фрески в църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“. Работи за манастира „Картуха Аула Дей“, църквата в Ремолинос, двореца "Собрадиел" и други.

Кариера[редактиране | edit source]

През 1774 г. Гоя се жени за Хосефа Байеу, сестра на бившия си учител.

В 1776 г. с помощта на Франсиско Байеу, става художник към кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти за гоблени. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“.

В 1777 г. се ражда първият син на Франсиско Гоя, Висенте Анастасио.

През 1778 г. испанският крал Карлос III нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картини от колекцията му. Поръчката се оказва важна за Франсиско Гоя, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на Диего Веласкес, което оказва влияние върху него. Благодарение на тази си работа, художникът усвоява основите на офортната техника.

„Слънчобранът“, 1777 г. - проект за гоблен

На 5 юли 1780 Франсиско Гоя е приет за член на кралската академия „Сан Фернандо“. Ражда се вторият му син.

Същата година Гоя и семейството му се връщат в Сарагоса. Художникът изявява желание да завърши сам декорирането на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“, пренебрегвайки шурея си Франсиско Байеу и брат си Рамон. Това става причина за конфликт между тях. Байеу се отказва от участие, но сваля и покровителството си от съпруга на сестра си. Обществеността на Сарагоса обвинява Гоя, че пренебрегва човека,помогнал за издигането му. Стенописите, които прави в църквата, са подложени на критика. Франсиско Гоя напуска града.

В Мадрид архитектът Вентура Родригес му предлага да участва в живописната украса на църквата „Сан Франциско ел Гранде“. Художникът изписва фреската „Свети Бернардино Сиенски проповядва пред сицилийския крал Рене Анжуйски“ в един от седемте странични олтари.

През 1783 г. чрез архитекта Родригес, Гоя получава поръчка за портрет от страна на инфанта дон Луис, брат на Карлос III. Същата година художникът рисува първия си групов портрет, изобразяващ семейството на инфанта. Постепенно той се налага като портретист в средите на аристокрацията, заслуга за което има и бързината, с която рисува. В 1784 г. се ражда третият син на художника, Хавиер.

Чрез работата си като портретист, Гоя успява да си създаде връзки във висшето общество на Испания. Материалното му положение му позволява да си купи къща на река Мансанарес и модерен кабриолет. Сдобрява се с Франсиско Байеу. Става придворен художник на две от най-могъщите фамилии в Испания, Осуна и Алба. Чрез актрисата Тирана се запознава с херцогиня Алба, която освен негова покровителка става и негова любовница.

В 1788 г. Франсиско Гоя се кандидатира за директорския пост на кралската академия. Негови противници са Франсиско Байеу и Маеля. Байеу печели убедително, а Гоя не получава нито един глас.

През 1789 г. новият крал, Карлос IV, назначава Франциско Гоя за кралски художник, което му дава и правото на годишна рента и титлата „превъзходителство“.

В 1791 придружава болната си съпруга във Валенсия. Пребивава в Сарагоса, където рисува портрети на местни първенци.

Гоя след 1792[редактиране | edit source]

През 1792 г. художникът заболява тежко. Странната му болест го довежда до парализа, придружена със звукови и визуални халюцинации. Причините за нея не са изяснени. Предлагани са всевъзможни хипотези, от мозъчен сифилис до натравяне с бои. Последното предположение се основава на факта, че през 18 век художниците са използвали бяла маслена боя, съдържаща олово и поради това, силно токсична. Гоя успява да се възстанови, макар и с тежко увреден слух и депресии, които го спохождат периодично до края на живота му.

„Голата Маха“, 1800 г.

От 1794 г. Франсиско Гоя започва работа по гравюрите от „Капричос“, първият му голям графичен цикъл.

На 4 ноември 1795 г. умира Франсиско Байеу. На негово място, за директор на кралската академия е избран Франсиско Гоя. Поради недоброто си здравословно състояние, художникът не бърза да встъпи в длъжността си, а в 1797 г. се отказва напълно от нея.

През 1798 г. Гоя рисува стенописите в купола на църквата „Сан Антонио де ла Флорида“. Фреските, които му отнемат 4 месеца, са посветени на едно от чудесата на свети Антоний.

В 1800 г. художникът създава едно от най-известните си произведения, груповият портрет „Семейството на Карлос IV“.

Когато през 1808 г. Карлос IV е принуден от Наполеон I да абдикира, на испанския трон се възкачва Фернандо VII. Франсиско Гоя, като кралски художник, рисува конен портрет на новия владетел. Два месеца по-късно, Жозеф Бонапарт заменя Фернандо VII и Гоя се заема и с неговия портрет. Отношението на художника към Франция на Наполеон I е сложно и противоречиво. Идеите на Френската революция не са му чужди, но той е свидетел и на унищожаването суверенитета на Испания и зверствата на френските войски над сънародниците му. Кървавата война, бунтовете в Мадрид и последвалите разстрели намират отзвук в картините „Атаката на мамелюците“ („2 май 1808 г.“) и „Разстрел“ („3 май 1808 г.“) , както и в графичната серия „Бедствията на войната“.

През 1812 г. умира съпругата на художника.

В 1814 г. Фернандо VII се връща на власт. Франсиско Гоя отново е утвърден за кралски художник, но на него се гледа с известно подозрение заради службата му при Жозеф Бонапарт.

През 1819 г. Гоя се оттегля от официална кариера. Той се заселва в къща в околностите на Мадрид, която става известна под името „Къщата на глухия“ (Quinta del Sordo). Стените на този дом художникът украсява с мрачни картини, породени от собствените му кошмари. Гоя ги рисува с маслени бои, направо върху мазилката. Изображения, наречени „Черните картини“ (Pinturas Negras), са запазени благодарение на банкера Емил д′Ерланже, който през 1873 г. купува „Къщата на глухия“ и ги сваля от стените. Днес те се съхраняват в музея Прадо.

Наред с „Черните картини“, Гоя работи и по последния си голям графичен цикъл, който озаглавява „Диспаратес“ (безсмислици).

През 1823 в Испания избухват размирици, породени от опитите на Франция да свали Фернандо VII от власт. Гоя, който минава в очите на абсолютната монархия и Инквизицията за профренски настроен, счита за разумно да напусне родината си, под предлог, че отива на минерални бани в Пломбиер - 1824 г.

Във Франция художникът посещава Париж, но предпочита да се засели в Бордо, където живеят множество испански емигранти. Живописните и графични произведения, които създава тук, са в по-светъл колорит и носят повече спокойствие в сравнение с последните испански творби.

През 1826 г. Гоя се завръща за кратко в Мадрид. Посрещнат е благосклонно от Фернандо VII, на когото, поне на думи, е все още придворен художник. Скоро се връща в Бордо. Тук на 16 април 1828 Франсиско Гоя умира.

Живопис[редактиране | edit source]

В ранните си години, художникът създава множество фрески в църкви и манастири, повечето от които не са особено оригинални. Най-високо ценени са стенописите в църквата „Сан Антонио де ла Флорида“ (1798 г.), спадащи към зрялото творчество на майстора. Техниката, в която са изпълнени, е свободна и експресивна, а колоритът-светъл. Последните му стенописи са „Черните картини“ (1819-1823 г.), станали емблематични за изкуството му.

Франсиско Гоя е автор на многобройни портрети на испански аристократи, видни личности, свои близки. Не всички официални портрети са ценени днес еднакво високо, за разлика от портретите на хората, които е обичал.

В живописта Гоя се счита за продължител на делото на Диего Веласкес.

Графика[редактиране | edit source]

  • Серията „Ужасите на войната“ (Los desastres de la guerra)[1] - пълното ѝ наименование е „Гибелните последствия от кръвопролитната война на Испания срещу Бонапарт и други изразителни капричос“. Съдържа 85 гравюри, над които Гоя започва да работи през 1810 г. Първата им пълна публикация е направена от кралската академия през 1863 г. В нея не присъстват три гравюри, наречени „Затворниците“, тъй като е преценено, че не са пряко свързани с тематиката.
  • Цикъл „Диспаратес“ (Los disparates, в превод - безсмислици) - последена графична серия на Гоя. Работи по нея от 1815 до 1824 г.

Гоя в изкуството[редактиране | edit source]

Творчеството на Гоя и неговия драматичен живот са вдъхновили множество произведения на литературата и киното.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ГОЯ: ХРОНИКЬОР НА ВСИЧКИ ВОЙНИ „УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА “ И ВОЕННА ФОТОГРАФИЯ. // Посетен на 11 декември 2013. изложба в Софийска градска художествена галерия, 29 октомври 2013 - 8 декември 2013
  • „Гоя“ - Жан Франсоа Шабрьон, издателство „Български художник“, София, 1980 г.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за