Франсиско Гоя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсиско Гоя
Francisco Goya
испански художник
Портрет от Висенте Портаня Лопес, ок. 1826 г.
Портрет от Висенте Портаня Лопес, ок. 1826 г.
Рождено име Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес
Francisco José de Goya y Lucientes
Роден
Починал
16 април 1828 г. (82 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Направление романтизъм
Професия дворцов художник
Франсиско Гоя в Общомедия

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (на испански: Francisco José de Goya y Lucientes) е испански живописец и график, дворцов художник. Смята се едновременно за последния от старите майстори и за първия от модерните[1]. Работата му включва стативни картини, стенописи, гравюри и рисунки. Във всички художествени аспекти разработва стил, който дава началото на романтизма. Изкуството му е предшественик на съвременната живопис и на авангардното изобразително изкуство на 20 век. Той се смята за един от най-добрите испански художници и един от най-големите майстори в историята на изкуството.

След дълъг период на обучение в родината си, белязан в стилистично отношение от барокови и религиозни отпечатъци, Гоя пътува до Италия през 1770 г., където влиза в контакт с представители на неокласицизма. През 1786 г. става кралски художник и този ранен период е белязан от множество портрети на кралското семейство и испанската аристокрация. Сериозно заболяване, което остава без диагноза, го сполетява през 1793 г. и води до парализа, както и до звукови и визуални халюцинации. Причината за болестта остава неизяснена, но има различни версии – от мозъчен сифилис до отравяне с бои[1]. Макар че успява да се възстанови, той остава почти глух и спохождан от депресии до края на живота си. Картините му стават по-мрачни и по-песимистични. Въпреки това изпитанието го подтиква да се обърне към по-творческа и оригинална живопис, с тематика, различна от образите, които рисува за декорация на кралските дворци. Така започва нова зряла фаза в работата на художника и преход към романтичната естетика.

В допълнение, работата му отразява бурния исторически период, в който живее, особено Войната за независимост – бедствията, жестокостите и героизма. Едни от най-известните му картини са поредицата картини с „Голата и облечената маха“, както и поредицата, наречена „Черните картини“ (или „Мрачните картини“) (1819 – 1823 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Раждане и детство[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Гоя
Кухнята в родния му дом

Франсиско Гоя е роден през 1746 г. в малкото испанско село Фуендетодос, провинция Арагон, на 40 километра южно от столицата, в семейство от средната класа[2]. Баща му, Хосе Гоя, е занаятчия с известен престиж, позлатява икони, но се занимава и със селска работа. Неговата професия и занимания без съмнение допринасят за художественото обучение на Франсиско. Майка му, Грасия Лусиендес, произхожда от дребната аристокрация, дъщеря на беден идалго. Гоя е четвъртото поред дете, след Рита (родена 1737 г.), Тома̀с (роден 1739 г.) и Хасинта (родена 1743 г.). След него са родени още двама братя, Мариано (роден 1750 г.) и Камило (роден 1753 г.).

На следващата година (макар различни източници да сочат 1749 г. и дори 1760 г.) семейството се мести в Сарагоса, където се настанява на улица „Морериа“ 12. Тук Хосе Гоя отново упражнява занаята си. Когато Франсиско Гоя е на малко повече от десет години, той започва основното си образование. Първи учител на Франсиско е живописецът Хосе Лусан и Мартинес, където обучението му продължава от 1759 до 1763 г. Малко се знае за този период и нито една картина не е запазена.

Гоя е художник, чийто живот и творчество прогресират бавно и периодът на зрялост настъпва късно. През 1763 г. се явява на конкурса за рисуване в трета категория, обявен от Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“. Името му не фугурира сред финалистите. Журито не му дава нито един глас в конкурса с Грегорио Феро. Пет години по-късно, този път в първа категория, той отново се опитва да спечели златен медал и да получи стипендия за обучение в Рим, но отново без успех.

Заминава за Мадрид през 1763 г., поканен от Менгс да си сътрудничат в украсата на Кралския дворец в Мадрид. Много е вероятно художникът по това време да търси в столицата на Испания защита и нов учител. Тук учи живопис при Франсиско Байеу, член на академията и кралски художник. Известно време Гоя пребивава и в ателието на скулптора Рамирес.

Пътуване в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Младият Гоя, автопортрет, 1771 – 1775 г.

След два неуспешни опита да получи материална подкрепа за пътуването си до Италия, Гоя, със собствени средства поема към Рим, Венеция, Болоня и други италиански градове, където изучава творбите на Гуидо Рени, Рубенс, Веронезе, Рафаел и другите големи художници.

За маршрута и дейностите по време на това пътуване свидетелства ценен документ, тетрадка, наречена „Италианската тетрадка“, запазена в музея в Прадо, с картини, някои от които само щрихи и скици, както и пояснения, датиращи от 1770 до 1786 г.[3] За разлика от албумите в хронологичен ред, както е в част от графичното наследство на Франсиско Гоя, тук може да се види свободата и бързината на изразяване, както в художествените бележки, така и в интимното ежедневие, където записва дейностите и градовете, които привличат вниманието му при обиколката му на Италия – имената на децата си, енорията, в която са били кръстени, разходи, сметки и рисунки.

През април 1771 г. пребивава в Рим, в дома на полския художник Тадеуш Кунце. Изпраща своята картина, „Победителят Ханибал вижда Италия за първи път от Алпите“, до конкурса за живопис, организиран от Академията на Парма с тема исторически жанр. Въпреки че не получава най-голямата награда, която се състои от златен медал от 5 паунда, присъдена на Паоло Борони, той все пак получава специално споменаване от журито и втора награда. Получава 6 гласа срещу 15 за Борони.

„Победителят Ханибал вижда Италия за първи път от Алпите“, 1770 г.

Неговата картина „Победителят Ханибал вижда Италия за първи път от Алпите“, която дълго време се е считала за загубена и приписвана на Корадо Джианкинто, е вдъхновена от класическите модели и палитра от пастелни цветове, розово, синьо и сиво. Тази негова творба е изпълнена в неокласически стил и естетически с помощта на митологичната алегория, използвайки фигури като минотавъра, представляващ източниците на река По, или Виктория, слязла от небето в колесницата на съдбата, търсейки вдъхновение в Чезаре Рипа, но именно тези алегорични фигури от митологията са причина журито да му откаже първата награда.

През 1771 г. Гоя се завръща в Испания, може би заради болестта на баща си или след като му е поръчано да направи стенопис за свещеника на храма на параклиса на Дева Мария.

Завръщане в Сарагоса[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата на Гоя, Хосефа Байеу

След неуспеха в Парма, Гоя се връща в Сарагоса и се залавя с рисуването на стенописи за манастири и църкви. От октомври 1771 година до юни 1792 година рисува фрески в църквата „Нуестра Сеньора дел Пилар“. Работи за манастира „Картуха Аула Дей“, църквата в Ремолинос, двореца „Собрадиел“ и други.

Главата на Църквата на дел Пилар обръща внимание на младия художник, може би заради престоя му в Рим. Последният е помолен да направи скици за купола на параклиса на архитект Вентура Родригес на тема „Поклонение в името на Бога“. В началото на ноември 1771 г. главата одобрява предложението на Гоя за фреската и го инструктира да започне с поръчката, още повече защото новодошлият Гоя се споразумява за възнаграждението в размер от 15 000 реала, докато по-опитният Антонио Гонсалес Веласкес иска 25 000 реала за същата работа. Главата на църквата се възхищава още при представяне на ескиза. В резултат на това Гоя е поканен да изрисува ораторията на двореца Собрадел, а също така получава покровителството на знатния арагонец Рамон Пинятели, чийто портрет ще нарисува през 1791 г. Благодарение на Мануел Байеу, Франсиско Гоя е поканен в картусийския манастир Аула Деи, близо до Сарагоса, където за две години, от 1772 до 1774 г., създава 11 големи композиции по темите от живота на Света Богородица, от които само седем оцеляват, и то в лошо състояние вследствие реставраторски работи.

Байеу запознава художника със сестра си Хосефа. На 25 юли 1773 г. Гоя се жени за нея, защото тя е бременна в петия месец. Сватбата се състои в Мадрид. По това време той е на 27 години, а Хозефа на 26 години. Съпругата си той нарича „Пепа“. Четири месеца по-късно се ражда момче, което се казва Еусебио, но не живее дълго и скоро почива. Хосефа ражда 5 деца (според различни източници и повече), от които само едно оцелява, момче на име Франсиско Хавиер Педро (1784 – 1854), който става художник. Веднага щом Гоя става придворен художник и се движи в средата на аристократите, той забравя за жена си. Въпреки че остава с нея в брак до смъртта ѝ през 1812 г., рисува само един неин портрет.

Франсиско Гоя в Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

Гоя, автопортрет, 1783 г.

Изработката на гоблени за покоите и офисите на испанските кралски особи е постоянна традиция на Бурбоните, адаптирана към духа на Просвещението и свързана с индустрията за качество. От времето на царуването на Карлос III, стремежът е да се представят испански мотиви в съответствие с театралните постановки и комичните опери на Рамон де ла Крус или популярните щампи на Хуан де ла Крус Кано и Олмедия, „Колекция костюми на Испания – древна и модерна“ (1777 – 1788 г.), която има огромно въздействие.

През 1775 г., с помощта на Франсиско Байеу, става художник към кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи до 1791 г., създавайки многобройни проекти за гоблени. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“. Гоя започва своята работа като художник от ниска класа, но на този етап е важно да влезе в аристократичните среди при допълнителната трудност да съчетае рококото от Тиеполо с неокласицизма на Менг, за да постигне подходящия стил за картините, предназначени за украса на кралските стаи, които трябва да отразяват добър вкус и съблюдаване на испанските обичаи.

През 1777 г. се ражда първият син на Франсиско Гоя, Висенте Анастасио. През 1778 г. испанският крал Карлос III нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картини от колекцията му. Поръчката се оказва важна за Франсиско Гоя, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на Диего Веласкес, което оказва съществено влияние върху него. Благодарение на тази си работа художникът усвоява основите на офортната техника.

„Слънчобранът“, 1777 г. – проект за гоблен

Благодарение на тази поръчка на 5 юли 1780 г. Франсиско Гоя е приет за член на кралската академия „Сан Фернандо“. Ражда се вторият му син и така започва неговия възход като портретист.

Същата година Гоя и семейството му се връщат в Сарагоса. Художникът изявява желание да завърши сам декорирането на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“, пренебрегвайки шурея си Франсиско Байеу и брат си Рамон. Това става причина за конфликт между тях. Байеу се отказва от участие, но сваля и покровителството си от съпруга на сестра си. Обществеността на Сарагоса обвинява Гоя, че пренебрегва човека, помогнал за издигането му. Стенописите, които прави в църквата, са подложени на критика. Франсиско напуска града.

В Мадрид архитектът Вентура Родригес му предлага да участва в живописната украса на църквата „Сан Франциско ел Гранде“. Художникът изписва фреската „Свети Бернардино Сиенски проповядва пред сицилийския крал Рене Анжуйски“ в един от седемте странични олтара. През 1783 г., чрез архитекта Родригес, Гоя получава поръчка за портрет от страна на инфанта дон Луис, брат на Карлос III. Същата година художникът рисува първия си групов портрет, изобразяващ семейството на инфанта. Постепенно той се налага като портретист в средите на аристокрацията, заслуга за което има и бързината, с която рисува.

Портретист[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на херцог Осуна

През 1784 г. се ражда третият син на художника, Хавиер. Чрез работата си като портретист Гоя успява да си създаде връзки във висшето общество на Испания превръщайки се в модерен портретист. Той става част от испанския културен елит. Паралелно, Хосе Монино и Редондо, граф на Флоридабланка, е назначен за ръководител на испанското правителство. Последният гледа на картините от Гоя с висока почит и му поверява няколко от най-големите и важни поръчки. Материалното му положение му позволява да си купи къща на река Мансанарес и модерен кабриолет. Сдобрява се с Франсиско Байеу.

Най-решаващата подкрепа обаче идва от херцога на Осуна, които той представя като семейство в известната картина на семейството на херцога на Осуна, особено Мария Хосефа Пиментел, херцогиня на Телес-ГАирон, образована жена, активна в мадридските интелектуални кръгове, вдъхновени от Просвещението. По това време семейството на Осуна поръчва на Гоя поредица от картини, наподобяващи картините, които той рисува за царските гоблени на живописни теми. Въпреки това има съществени различия. Размерите на персонажите са по-малки, подчертавайки театралната и рококо страна на ландшафта. Природата придобива възвишен характер, както го изисква естетиката на времето . В други картини Гоя продължава да обновява теми. Такъв е случаят с картина, където е представена физическата работа на бедните работници с плуг. Става придворен художник на две от най-могъщите фамилии в Испания, Осуна и Алба. Чрез актрисата Тирана се запознава с херцогиня Алба, която освен негова покровителка, става и негова любовница. През 1785 г. е назначен за помощник-директор по живопис в академията „Сан Фернандо“. На 25 юни 1786 г. е назначен за художник на краля на Испания. През 1788 г. Франсиско Гоя се кандидатира за директорския пост на кралската академия. Негови противници са Франсиско Байеу и Маеля. Байеу печели убедително, а Гоя не получава нито един глас.

През 1788 г. идва на власт нов крал, Карл IV и съпругата му Мария Луиза. През 1789 г. новият крал го назначава за кралски художник, което му дава и правото на годишна рента, а също така и правото да прави официални портрети на кралското семейство, заедно с титлата „превъзходителство“. Това позволява на Франсиско Гоя нов още по-луксозен живот, с карбиолети и излети. Въпреки това, заради Френската революция от 1789 г., на която Гоя и неговите приятели са симпатизанти и споделят някои идеи, той е временно отстранен от двореца. През 1791 г. придружава болната си съпруга във Валенсия. Пребивава в Сарагоса, където рисува портрети на местни първенци.

Религиозни картини[редактиране | редактиране на кода]

Картината „Сан Бернардино де Сиена проповядва пред Алфонсо V Арагонски“ е завършена през 1783 г., докато работи над семейния портрет на инфанта Дон Луис и в същата година докато работи с граф Флоридабланка, което го поставя на върха в този момент. Той доминира всички живописни жанрове: религиозен – с разпънатия Христос, както и „Сан Бернардино де Сиена проповядва пред Алфонсо V Арагонски“ и придворен – благодарение портрети на аристокрацията в Мадрид и кралското семейство. По поръчка на Карл III той изготвя 3 платна специално за кралския манастир Сан Хоакин и Санта Ана де Валядолидо.

Поръчано от херцог Осуна, негов покровител заедно с Дон Луис де Бурбон, на следващата година той рисува апараклис на катедралата на Валенсия, където все още може да се види и днес, „Сан Франсиско помага на умиращ“ и „Сан Франсиско се сбогува със семейството си“. През 1819 г. рисува „Последното причастие на свети Йосиф от Каласанс“ и „Христос в маслиновата градина“. И двете картини са мрачни, основно в тъмни тонове.

Франсиско Гоя след 1790 (1793 – 1799)[редактиране | редактиране на кода]

El capricho y la invención (Каприз и изобретение)[редактиране | редактиране на кода]

Гоя, автопортрет с очила, най-вероятно около 1797 г.

През октомври 1792 г. Франсиско Гоя отговоря на запитване на Академията по отношение на уроците, давани от него, където излага своите идеи за художествено творчество, доста отдалечени от идеалистичните предложения и неокласическите представи, доминирани от Менгс, утвърждавайки необходимостта от свободата на художника, който не бива да подлежи на стриктни правила. Според неговите идеи потисничеството и слугинското задължение всички да проучват и да следват един и същи път е пречка за младите хора, които практикуват такова трудно изкуство. Това е декларация на принципите в полза на оригиналността, даваща свобода на нови идеи и изобретения с характер на предромантизъм.

Той живее в момент на художествена реализация и личен триумф. Икономическото му положение му дава възможност да помогне на семейството си в Сарагоса и да смени каляската с две колела с такава с четири, по-комфортна. Участва в празненства и пътува до Валенсия за лов на патици, но в края на 1792 г. в Севиля, където пътува без необходимите лицензи, се разболява тежко и сериозно. Странната му болест го довежда до временна частична парализа, придружена със звукови и визуални халюцинации. Причините за нея не са изяснени макар да са предлагани всевъзможни хипотези – от мозъчен сифилис до отравяне с бои. Последното предположение се основава на факта, че през 18 век художниците използват бяла маслена боя, съдържаща олово и поради това силно токсична. Състоянието му започва да се подобрява през март 1793 г. и Гоя успява да се възстанови, макар и с тежко увреден слух и спохождан от периодични депресии до края на живота си[4].

Въздействието на болестта върху стила на Гоя е важно и значително, той не за първи път се връща към темата за смъртта и лудостта. В случая с „Атаката над дилижанса“ (1787 г.) пейзажът е тих, светъл, в рококо стил, със сини и зелени пастелни цветове, героите са малки и подредени в долния ляв ъгъл от центъра, докато в „Нападението на крадците“ (1794 г.) пейзажът е безплоден, с цвят на земя, труповете са на преден план и оцелелите умолително чакат пощада.

В тази поредица от картини една от темите е бикоборството, съвременни илюстрации на тази тематика, на което се дава повече тежест от предишните му работи в коридата. Гоя подчертава моментите на опасност и смелост и оценява общественото представяне като анонимна маса, характерна за развлекателните представления на съвременното общество. Присъствието на темата за смъртта е осезателно особено в творбите от 1793 г.

На 4 ноември 1795 г. умира Франсиско Байеу, както и Рамон, който почива малко преди това и който би могъл да претендира за длъжността. На негово място за директор по живопис на кралската академия е избран Франсиско Гоя. Поради недоброто си здравословно състояние художникът не бърза да встъпи в длъжност, а през 1797 г. се отказва напълно от нея.

Портрети на испанската аристокрация[редактиране | редактиране на кода]

Хосе Алварес де Толедо, херцог Алба, голям почитател на музиката, 1795 г. (музей Прадо)

През 1794 г. Гоя подновява работата си по портрети на благородниците в Мадрид и други известни личности на обществото по неговото време, този път като първи придворен художник. Техниката му еволюира, психологическите черти на лицето са по-точни и той използва техниката на илюзионистите от боя на петна, което му позволява да възпроизведе бродирани със злато и сребро дрехи и тъкани от различни видове.

Още в портрета на Себастиан Мартинес (1793 г.) личи деликатността, с която предава блестящите тонове на копринените дрехи, внимателната работа върху лицето, зафиксирайки благородството на характера на неговия защитник и приятел. Многобройни отлични портрети от този период са: Маркиза де ла Солана (1795 г.), двете картини на херцогиня Алба, в бяло (1795 г.) и в черно (1797 г.) и на нейния съпруг Хосе Алварес де Толедо, херцог Алба (1795 г.), изображенията на бикоборци като Педро Ромеро (1795 – 1798 г.), актриси като Мария дел Росарио Фернандес (картината „Ла Тирана“ (1799 г.)), както и политици и литератори. В тези творби се чувства влиянието на английските портрети, които вземат под внимание акцента върху психологическата дълбочина и естествеността. Постепенно намалява значението за показване на медали, предмети или символи, демонстриращи ранг, власт или мощ в полза на представяне на човешките качества.

От портретите с цял ръст се отличават тези, направени на херцогиня Алба. Те са с много високо качество. Първият е направен преди тя да овдовее и Гоя я рисува с бяла рокля изцяло по френската мода, която контрастира с ярко червен пояс, който опасва кръста и червено цвете в косата. Жестът показва екстровертна, влиятелна личност, за разлика от съпруга ѝ, който се счита че е склонен към уединение. Не напразно тя се радва на операта и е светски човек, докато херцог Алба е благочестив и харесва камерната музика. Във втория портрет херцогиня Алба скърби и е изцяло в черно, а пейзажът е спокоен и застинал.

Капричос[редактиране | редактиране на кода]

От 1794 г. Франсиско Гоя започва работа по гравюрите от „Капричос“, първият му голям графичен цикъл. В превод капрѝчос означава прищевки, капризи. Това е серия от 80 графични творби[5], създадени между 1797 и 1799 г. Творбите като тип са офорти, акватинти и суха игла и представляват сатира на испанското общество от края на XVIII век, особено на аристокрацията и духовенството. Най-известната работа от серията е „Сънят на разума ражда чудовища“.

Фреските на „Сан Антонио де ла Флорида“[редактиране | редактиране на кода]

Детайл от фреските в „Сан Антонио де ла Флорида“, 1798 г.

През 1798 г. Гоя рисува стенописите в купола на църквата „Сан Антонио де ла Флорида“. Фреските, които му отнемат 4 месеца, са посветени на едно от чудесата на свети Антоний.

Сънят на разума[редактиране | редактиране на кода]

Навечерието на 19 век[редактиране | редактиране на кода]

Карл IV и семейството му, 1800 г.

В 1800 г. художникът създава едно от най-известните си произведения, груповият портрет „Семейството на Карлос IV“.

Голата и облечената маха[редактиране | редактиране на кода]

Ужасите на войната (1808 – 1814 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Когато през 1808 г. Карлос IV е принуден от Наполеон I да абдикира, на испанския трон се възкачва синът му Фернандо VII. Франсиско Гоя, като кралски художник, рисува конен портрет на новия владетел. Два месеца по-късно Жозеф Бонапарт заменя Фернандо VII и Гоя се заема и с неговия портрет. Отношението на художника към Франция на Наполеон I е сложно и противоречиво. Идеите на Френската революция не са му чужди, но той е свидетел и на унищожаването суверенитета на Испания и зверствата на френските войски над сънародниците му. Кървавата война, бунтовете в Мадрид и последвалите разстрели намират отзвук в картините „Атаката на мамелюците“ („2 май 1808 г.“) и „Разстрел“ („2 май 1808 г.“), както и в графичната серия „Бедствията на войната“.

През 1812 г. умира съпругата на художника. През 1814 г. Фернандо VII се връща на власт. Франсиско Гоя отново е утвърден за кралски художник, но на него се гледа с известно подозрение заради службата му при Жозеф Бонапарт.

Реставрацията (1815 – 1819 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Черните картини[редактиране | редактиране на кода]

През 1819 г. Гоя се оттегля от официални изяви. Той се заселва в къща в околностите на Мадрид, която става известна под името „Къщата на глухия“ (Quinta del Sordo). Стените на този дом художникът украсява с мрачни картини, породени от собствените му кошмари. Гоя ги рисува с маслени бои, направо върху мазилката. Изображенията, наречени „Черните картини“ (Pinturas Negras), са запазени благодарение на банкера Емил д′Ерланже, който през 1873 г. купува „Къщата на глухия“ и ги сваля от стените. Днес те се съхраняват в музея Прадо.

Наред с „Черните картини“, Гоя работи и по последния си голям графичен цикъл, който озаглавява „Диспаратес“ („безсмислици“).

През 1823 г. в Испания избухват размирици, породени от опитите на Франция да свали Фернандо VII от власт. Гоя, който минава в очите на абсолютната монархия и Инквизицията за профренски настроен, счита за разумно да напусне родината си, под предлог, че отива на минерални бани в Пломбиер (1824 г.).

Гоя в Бордо (1824 – 1828 г.)[редактиране | редактиране на кода]

„Млекарката от Бордо“, 1827 г.

Във Франция художникът посещава Париж, но предпочита да се засели в Бордо, където живеят множество испански емигранти. Живописните и графични произведения, които създава тук, са в по-светъл колорит и носят повече спокойствие в сравнение с последните му испански творби.

През 1826 г. Гоя се завръща за кратко в Мадрид. Посрещнат е благосклонно от Фернандо VII, на когото, поне на думи, все още е придворен художник. Скоро се връща в Бордо. Тук на 16 април 1828 Франсиско Гоя умира.

Творчество и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Възпитан в Сарагоса и Рим в неокласическите канони, универсален, храбър и почти самоук, Гоя изпреварва времето си с естетически и технически похвати, които са предвестници на по-модерните течения[6]. В ранните си години художникът създава множество фрески в църкви и манастири, повечето от които не са особено оригинални. Най-високо ценени са стенописите в църквата „Сан Антонио де ла Флорида“ (1798 г.), спадащи към зрялото му творчество. Техниката, в която са изпълнени, е свободна и експресивна, а колоритът – светъл. Последните му стенописи са „Черните картини“ (1819 – 1823 г.), станали емблематични за изкуството му.

Франсиско Гоя е автор на многобройни портрети на испански аристократи, видни личности, свои близки. Не всички официални портрети са ценени днес еднакво високо, за разлика от портретите на хората, които е обичал.

След 1793 г. неговото лично бедствие е в синхрон с кризата, обзела Испания. Драматични и фантастични картини, фанатизирани хора, полудели или омагьосани персонажи. Разочарованието му от окупаторския режим се процежда в офортите, които разобличават разрухата на войната, както и в картините, възвеличаващи подвига на жителите на Мадрид. Втори май и Разстрелът в Монклоа стават химн на патриотизма на нацията[6].

В живописта Гоя се счита за продължител на делото на Диего Веласкес.

Графика и литографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Серията „Ужасите на войната“ (Los desastres de la guerra)[7] – пълното ѝ наименование е „Гибелните последствия от кръвопролитната война на Испания срещу Бонапарт и други изразителни капричос“. Съдържа 85 гравюри, над които Гоя започва да работи през 1810 г. Първата им пълна публикация е направена от кралската академия през 1863 г. В нея не присъстват три гравюри, наречени „Затворниците“, тъй като е преценено, че не са пряко свързани с тематиката.
  • Цикъл „Диспаратес“ (Los disparates, в превод – безсмислици) – последена графична серия на Гоя. Работи по нея от 1815 до 1824 г.

Гоя в киното и литературата[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Гоя и неговия драматичен живот са вдъхновили множество произведения на литературата и киното.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Франсиско Гоя – последният от старите майстори и пръв от модерните. //
  2. ((es))  La familia de Goya: ascendientes y descendientes. // Universidad de Zaragoza, sponsorisée par l’Institución Fernando el Católico de la Diputación de Zaragoza.
  3. Álbumes de dibujos (Goya). // Enciclopedia.
  4. Тодоров, Цветан. Гоя в сянката на Просвещението. София, Изток-Запад, 2012. ISBN 978-619-152-147-0.
  5. Caprichos, PDF на сайта Arno Schmidt Reference Library
  6. а б де Кортасар, Фернандо Гарсия и др. Кратка история на Испания. Рива, 2005. ISBN 954-320-028-9. с. 316.
  7. ГОЯ: ХРОНИКЬОР НА ВСИЧКИ ВОЙНИ „УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА “ И ВОЕННА ФОТОГРАФИЯ. // Посетен на 11 декември 2013. изложба в Софийска градска художествена галерия, 29 октомври 2013 – 8 декември 2013

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за