Фернандо VII

Фернандо VII Fernando VII
крал на Испания
Роден	14 октомври 1784 г. Мадрид, Испания
Починал	29 септември 1833 г. Мадрид, Испания
Погребан	Испания
Религия	Католическа църква
Семейство
Баща	Карлос IV
Майка	Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Братя/сестри	Мария-Исабела Бурбон-Испанска Карлота-Хоакина Бурбон-Испанска Карлос де Молина
Съпруга	Мария-Изабел де Браганса (28 септември 1816) Мария-Жозефа Саксонска (20 октомври 1819) Мария-Кристина Бурбонска (9 декември 1829)
Деца	Исабела II
Подпис
Фернандо VII в Общомедия

Фернандо VII (1784 – 1833) е крал на Испания на два пъти – за кратко през 1808 г., когато е свален от Наполеон Бонапарт, и отново през (1814 – 1833), когато е възстановен на престола. Син е на крал Карлос IV и кралица Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Възкачва се на престола след абдикацията на баща му Карлос IV, но за съвсем кратко, защото между 1808 и 1813, Фердинанд и баща му са изпратени във Франция от Наполеон, където на практика са затворници. От съвсем млад той демонстрира дълбока омраза към Мануел Годой, фаворит на майка му и пръв министър на Испания, който упражнява силно влияние върху родителите му. През 1808 г., когато баща му абдикира, Фернандо арестува Годой.

С връщането си на власт през 1814 г. Фернандо бърза да възстанови испанската Инквизиция, премахната по време на отсъствието му, преследва либерално настроените си поданици и с методите си на управление провокира революцията от 1820 г. Революцията е потушена в кръв с изпратената от Луи XVIII военна помощ.

Фернандо VII полага и напразни усилия да си възвърне испанските колонии в Америка. Именно по време на неговото управление всички някогашни колонии на испанската корона отвъд океана (с изключение на Антилите) извоюват независимостта си от Испания.