Изабела II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Исабела II)
Направо към: навигация, търсене
Изабела II
Кралица на Испания
Reina Isabel II de España.jpg
Лични данни
Управление 29 септември 1833 - 29 септември 1868
Родена 10 октомври 1830
Мадрид, Испания
Починала 10 април 1904
Париж, Франция
Погребана в Ескориал, Мадрид
Предшествана от Фернандо VII
Наследена от Амадей I
Баща Фернандо VII
Майка Мария-Кристина
Изабела II в Общомедия
Изабела II (10 октомври 1830 - 10 април 1904) е потомствена кралица на Испания, първата жена на испанския трон ако не се броят жените, които са носили короните на Кралство Арагон или Кралство Кастилия преди обединението им в единна Испания.

Изабела е родена в Мадрид на 10 октомври 1830 г. Тя е най-голямата дъщеря на крал Фернандо VII и четвъртата му съпруга Мария-Кристина. Изабела II е обявена за кралица на 29 септември 1833. Тъй като по това време тя е малолетна, от нейно име като кралица-регент управлява майка ѝ Мария-Кристина.

Възкачването на Изабела на испанския престол става възможно след като баща ѝ успява да убеди Кортесите да отменят действието на Салическия закон, който е въведен в Испания от Бурбоните през 18 в., и да възобновят силата на по-стария испански закон, който разрешава короната да бъде наследявана от жени. След смъртта на Фернандо VII правото на Изабела върху испанския престол е оспорено от чичо ѝ, инфант Дон Карлос, граф де Молина, който заявява, че брат му незаконно е изменил реда на унаследяване на испанския престол, за да осигури короната на дъщеря си. Някои от поддръжниците на Дон Карлос, известни като карлистите, стигат до твърдението, че Фернандо е завещал престола на Дон Карлос, но Мария-Кристина е фалшифицирала завещанието, като собственоръчно е подписала покойния си съпруг под декрета, признаващ Изабела за наследница на престола.

Дон Карлос решава да употреби сила, за да отстрани Изабела от престола, което довежда до т.н. Карлистки войни. Въпреки че Дон Карлос се ползва с подкрепата на Католическата църква и консервативните кръгове в Испания, Изабела успява да запази трона си благодарение на подкрепата на испанската армия и на усилията, които полага енергичната ѝ майка, за да спечели по-широка подкрепа за дъщеря си. Така на страната на малолетната кралица се обявяват Кортесите, либералната и прогресивната аристокрация, които по същото време успяват да въведат конституция и парламентарно управление на страната, отменят старите религиозни норми, конфискуват имотите на религиозните организации (дори и на Йезуитите) и се опитват да въведат ред във разстроените финанси на страната. След Карлистката война, кралицата-регент Мария-Кристина отстъпва регентското място на Балдомеро Еспартеро, принц Вергара, най-изтъкнатия и най-популярния генерал на Изабела, който обаче остава регент само две години.

През 1843 г. принц Вергара е отстранен чрез държавен преврат начело с генералите О'Донъл и Нарваез, които сформират правителство с ръководител Хоаким Мария Лопес. Новото правителство принуждава Кортесите да обявят официално 13-годишната Изабела за кралица. Три години по-късно и благородниците от Кастилия приемат Изабела за своя кралица.

На 10 октомври 1846 г. Изабела се омъжва за Франсиско де Асизи де Бурбон. Бракът им обаче не е щастлив. Разнася се мълвата, че e малко вероятно баща на някои от децата на управляващата кралица да е съпругът ѝ, който е хомосексуалист. Карлистите дори твърдят, че бащата на наследника на престола, бъдещия Алфонсо XII, е капитанът от кралската гвардия Енрике Молто.

Кралица Изабела ражда на Франсиско де Асизи дванадесет деца, от които само четири доживяват зряла възраст:

Кралица Изабела управлява от 1843 до 1868. Управлението ѝ остава в историята като период на дворцови интриги, чужди влияния, конспирации и военни преврати, които довеждат до окончателния край на традиционните дотогава испански партии — партията на Модерадосите, Прогресиванта партия и Обединената либералната партия.

Най-важните събития по времето на Изабела II са Испано-Мароканската война от 1859 г., която приключва с изгоден за Испания договор, според който Мароко преотстъпва някои територии на Испания. Този външнополитически успех за испанската корона е един от малкото по време на управлението на кралицата. От 1864 до 1866 Испания води безуспешна война срещу Чили и Перу за безплодните острови Чинча, която поставя началото на Испано-южноамериканските войни и постепенното разпадане на испанската колониална империя. Случаят с кораба Амистад от 1841 г. бележи и обтягането на отношенията между Кралство Испания и Съединените щати. През 1868 г. в Куба и Пуерто Рико избухва революция за независимост от испанската метрополия, което става причина за последвалата Десетгодишна война между Куба и Испанската корона.

При управлението на кралица Изабела II се забелязва известен напредък по разширяването на испанската железопътна инфраструктура, както и частично укрепване на търговията и финансите.

Постоянната безпринципна намеса на Изабела II във вътрешнополитическите борби в Испания я правят изключително непопулярна. Тя открито показва предпочитанията си към реакционния генералитет и консервативните среди и подкрепя католическата църква и религиозните ордени в страната. Кралицата се превръща в оръдие за забогатяване на корумпираните ѝ придворни и фаворитите ѝ, което поддържа лошата слава на кралския двор. През септември 1868 в Испания избухва т.н. Славна революция, която обединява силите на либерали и републиканци срещу управлението на Изабела II. Начело на революционните войски застават генералите Хуан Прим и Франсиско Серано, които разбиват роялистките войски в битката при Алколеа (27 септември 1868 г.) и принуждават Изабела II и кралското семейство да избягат във Франция.

Кралица Изабела II в изгнание.

Бягството на Изабела II от Испания увеличава съперничеството между Франция и Прусия, тъй като Наполеон II не желае германският принц Леополд Хоенцолерн-Зигмаринген да заеме овакантения испански престол, измествайки френската династия на Бурбоните, която е на власт в Испания от 18 в.

В Париж Изабела II е принудена официално да се отрече от испанския престол и на 25 юни 1870 кралицата абдикира в полза на сина си Алфонсо XII, което открива пътя за реставрацията на Бурбонската династия в Испания. През 1874 г. Алфонсо XII се завръща в Испания и официално заема испанския престол.

Във Франция Изабела се разделя окончателно със съпруга си и остава в Париж дори и след реставрацията на монархията в Испания. На бившата кралица е позволено да прави кратки посещения на сина си в Испания, но не и да се завърне за постоянно в кралството. По време на една от визитите си в Мадрид Изабела започва да интригантства с някои политици от столицата и безапелационно е помолена да напусне страната. С изключения на няколко пътувания в чужбина бившата кралица пребивава във френската столица до края на живота си. По време на изгнаничеството си Изабела се сближава със съпруга си, с когото поддържа интимно приятелство до смъртта му през 1902 г. Последните дни на Изабела II са белязани от грижите около семейните проблеми на най-малката ѝ дъщеря.

Изабела II умира на 10 април 1904 г. и е погребана в кралската крипта на двореца Ескориал край Мадрид.

Титулатура[редактиране | редактиране на кода]

До 1837, когато Испания се превръща в конституционна монархия, Изабела е титулувана с познатата от векове дълга феодална титулатура на испанските крале: Доня Изабела II, по Божия милост кралица на Кастилия, на Леон, на Арагон, на Двете Сицилии, на Йерусалим, на Навара, на Гранада, на Толедо, на Валенсия, на Галисия, на Майорка, на Севиля, на Сардиния, на Кордова, на Корсика, на Мурсия, на Менорка, на Хаен, на Алгарв, на Гибралтар, на Канарските острови, на Източните и на Западните Индии, на островите и земите в Океана; ерцхерцогиня на Австрия; херцогиня на Бургундия, Брабант и Милано; графиня на Хабсбург, Фландрия, Тирол и Барселона; господарка на Биская и Молина, и т.н.

След приемането на конституцията титлата на кралицата е заменена с по-кратък вариант: Доня Изабела, по Божия милост и по конституцията на Испанската монархия кралица на испанците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isabella II“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Фернандо VII Кралица на Испания (29 септември 1833 – 29 септември 1868/25 юни 1870) Амадей I