Салически закон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Салически закон или Салическа правда (латински Lex salica) е правов кодекс, запис на обичайното право на салическите франки. Съставен е вероятно между 508 и 510 г., по времето на франкския крал Хлодвиг. Нееднократно е допълван и преработван. Запазен е в много преписи, между които има разлика.

Написан е на народен латински език. Паричните единици, които са използвани в него, също са римските. Въпреки това в него е слабо влиянието на римското право и като цяло отразява древногерманските порядки и нрави.

Съдържание и извадки от Салическия закон[редактиране | edit source]

Документът се дели на глави (титули), в които са описани редът на съдопроизводството, изброени са престъпленията и съответстващите им наказания.

  • Титул I За призоваване на съд
  1. Ако някой бъде призован на съд по законите на краля и не се яви...се осъжда да заплати 600 денария, което прави 15 солида.
  • Титул II За кражба на свине
  1. Ако някой открадне прасе сукалче и бъде уличен..се осъжда да плати 120 денария, което прави 3 солида.

   11. Ако някой открадне нерез или свиня, която води стадо, трябва да плати 700 денария, което прави 17 и 1/2 солида, без да се счита стойността на откраднатото и плащането на загубите

  • Титул III За кражба на рогат добитък
  • Титул IV За кражба на овце
  • Титул VII За кражба на птици
  • Титул IX За вреда, причинена на нива или някакво заградено място
  1. Ако някой завари в своята неожъната нива рогати животни или кон, или някакъв дребен добитък, не трябва да го бие до осакатяване. Ако направи това и се признае, е длъжен да заплати стойността, а осакътеното добиче да вземе за себе си. Ако не се признае и бъде уличен, се осъжда да плати 600 денария, което прави 15 солида, без да се счита стойността и плащането на щетите.
  • Титул X За кражба на роби
  1. Ако някой открадне роб, кон или впрегатно животно, се осъжда да заплати 1200 денария, което прави 30 солида
  • Титул XIII За отвличане на свободни
  1. Ако някой лиши от живот свободен човек или отвлече, се осъжда да заплати 1200 денария, което прави 30 солида.

   8. Ако свободна жена доброволно последва роб, се лишава от свобода.

  • Титул XIV За нападения или грабежи
  • Титул XV За убийства или ако някой открадне чужда жена
  • Титул XVII За наранявания
  1. Ако някой намисли да лиши от живот друг и ударът му не случи, се осъжда да заплати 2500 денария, което прави 63 солида.

    8.Ако някой удари друг със стиснат юмрук, се осъжда да заплати 360 денария, което прави 9 солида, така че за всеки удар заплаща 3 солида.

  • Титул XXVI За волноотпущеници
  • Титул XXVII За различни кражби

    24. Ако някой изоре чужда нива без позволение на стопанина, се осъжда да заплати 15 солида.

  • Титул XXXV За убийство или ограбване на роби
  1. Ако някой роб лиши от живот друг роб, то господарите да си поделят убиеца.
  • Титул XLI За убийство на свободни хора
  1. Ако някой лиши от живот свободен франк или варварин, живеещ по Салическия закон и бъде уличен, се осъжда да заплати 8000 денария, което прави 200 солида.

    5. Ако някой лиши от живот римлянин-кралски сътрапезник и бъде уличен, се осъжда да заплати 12000 денария, което прави 600 солида.     7.Ако някой лиши от живот римлянин-данъкоплатец, се осъжда да заплати 63 солида.

  • Титул XLIV За рейпуса
  • Титул XLV За преселниците
  1. Ако някой иска да се пресели в село при друг и ако един или няколко от жителите на селото искат да го приемат, но се намери дори само един, който да се противопостави на преселването, новодошлият няма право да се засели там.

    3. Ако пък на преселилия се в продължение на 12 месеца не бъде предявен никакъв протест, той остава неприкосновен, както и другите съседи.

Престолонаследяване[редактиране | edit source]

Принцип[редактиране | edit source]

Под салически закон обикновено се разбира нормата за престолонаследяване, съгласно която право да носи короната имат само членовете на династията по непрекъсната мъжка линия (синове, внуците, които са синове на синовете и т.н.).

Така, според салическия закон, ако краля умре, без да остави синове или внуци по мъжка линия, но има дъщеря, нито тя, нито нейните деца (дори и момчета) не могат да претендират за престола. Право има само брат на покойния крал или негови племенници (синове на братята му).

Приложение[редактиране | edit source]

Прилагането на Салическия закон е повод за няколко интересни случки в историята.

Британският и Хановерският тронове се разделят след смъртта на крал Уилям IV на Обединено кралство и Кралство Хановер. Хановер прилагат Салическия закон, докато Британия - не. В резултат племенницата на крал Уилям - Виктория, наследява трона на Великобритания и Ирландия, а на трона на Хановер се качва брат на Уилям - Ернест, херцог на Камбърланд

На Нормандските острови, единствената част от бившото херцогство Нормандия, все още притежавано от Британската корона, на кралица Елизабет II традиционно се приписва титлата Дук на Нормандия (не дукеса). Влиянието на Салическия закон обяснява защо тя е наричана "Кралицата, нашият Дук".

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: