Карлос IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карлос IV
Крал на Испания
Anton Raphael Mengs, Prince of Asturias, Future Charles IV of Spain (са 1765) - 02.jpg
Лични данни
Управление 14 декември 1788 – 19 март 1808,
Роден
Починал
20 януари 1819 г. (70 г.)
Предшественик Карлос III
Наследник Фернандо VII
Подпис FirmaCarlosIV.JPG
Семейство
Династия Бурбони
Баща Карлос III
Майка Мария-Амалия Сакска
Брак Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Карлос IV в Общомедия

Карлос IV (11 ноември 1748-20 януари 1819) е крал на Испания от 1788 до 1808[1].

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Карлос Младши е роден на 11 ноември 1748 в Портичи, Италия, втори син в семейството на краля на Неапол и Сицилия Карлос VII Неаполитански и V Сицилиански и Мария-Амалия Сакска. На 9 август 1759 г. умира испанският крал Фернандо VI, заварен брат на Карлос и чичо на Карлос Младши, който не оставя свои наследници. Така крал Карлос VII Неаполитански и V Сицилиански е принуден да абдикира и предаде властта си над кралствата Неапол и Сицилия на третия си син, Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански и да поеме към Испания, където се възкачва на испанския престол като Карлос III. Карлос Младши получава титлата принц на Астуриас, която се дава само на испанския престолонаследник. По принцип това трябвало да бъде по-големият брат на Карлос, Филип. Той обаче е лишен от престолонаследието поради менталните си увреждания. Така Карлос Младши започва да се подготвя като наследник на испанския престол.

Слабохарактерен и придирчив, Карлос е лишен от всякакъв политически нюх и не изпитва никакъв интерес към държавническа работа, което го прави абсолютно негоден за задълженията, които трябвало да изпълнява в бъдеще.

На 4 септември 1765 г. Карлос се жени за Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1751-1819), внучка на Луи XV, от която има 15 деца.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Карлос IV се възкачва на испанския престол на 14 декември 1788 г. след смъртта на баща си. Тъй като му липсва решителност и воля да управлява, той оставя управлението на страната на министър Мануел Годой, фаворит на кралицата.

Карлос IV получава испанската корона, когато страната се намира в сложна външнополитическа ситуация. От една страна, отношенията с Великобритания са обтегнати заради подкрепата, която Карлос III оказва на французите в Седемгодишната война и на американците във Американската война за независимост. От друга страна, през 1789 г. избухва Френската революция, която помита властта на френските Бурбони в Париж и превръща Франция във неблагонадежден и нежелан съюзник за Испанската монархия. Екзекуцията на Луи XVI и Мария Антоанета през 1793 г. хвърля в ужас всички европейски кралски дворове и особено този в Мадрид, който чувства непосредствена опасност от разпространение на революцията в собствената си страна. Това допълнително обтяга отношенията между Испания и революционните власти в Париж.

След идването на Наполеон на власт през 1799 г. френският натиск над Испания се засилва, а правителството на Карлос IV се оказва неспособно да му се противопостави. През 1803 между Франция и Испания е подписан нов договор, който е изключително неизгоден за испанската страна. Испания е натоварена с различни задължения и повинности, в това число и задължението да се включи във войната срещу Великобритания, която започва през 1804 г. На 20 октомври 1805 г. испанският кралски флот, който е принуден да се сражава на страната на Наполеон, е унищожен в битката при Трафалгар от британския флот под командването на адмирал Нелсън. През 1807 г. Испания и Франция подписват нов договор във Фонтенбло, който урежда подялбата на Португалия, за което Наполеон има свои планове.

Абдикация[редактиране | редактиране на кода]

Безсилието и покорството на Карлос IV са сигнал за Наполеон, че е настъпил часът за пълното подчинение на Испания. За изпълнението на този план му помагат вътрешнополитическите сътресения в страната. Външнополитическата ориентация на Испания разделя двора на две партии. Начело на едната, която има профренска ориентация, са кралят и министърът Годой, а начело на другата – престолонаследникът Фернандо и съпругата му Мария-Антония Неаполитанска. След смъртта на Мария-Антония (1806) положението се променя. Фернандо се ориентира към втори брак с принцеса от рода Бонапарт, а Годой поема в проанглийска посока.

През 1808 г. Карлос IV е принуден да абдикира в полза на сина си Фернандо VII, който на свой ред 2 месеца по-късно е принуден да отстъпи престола на брата на Наполеон Жозеф Бонапарт. Карлос IV е изпратен от Наполеон в Компиен и получава пожизнена рента, а впоследствие се установява в Марсилия (1811) и накрая в Рим, където умира на 20 януари 1819.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Charles IV. // Енциклопедия Британика, 3 февруари 2015. Посетен на 25 юли 2018.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл IV (король Испании)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Карлос III Крал на Испания (14 декември 1788 – 19 март 1808) Фернандо VII