Виктория Евгения Батенберг

Виктория Евгения Батенберг
кралица на Испания
.
Лични данни
Родена	24 октомври 1887 г. Балморал, Шотландия
Починала	15 април 1969 г. Лозана, Швейцария
Погребана в	Ескориал
Предшествана от	Мария-Кристина Австрийска
Наследена от	София Гръцка
Семейство
Брак	Алфонсо XIII
Баща	Хайнрих фон Батенберг
Майка	Беатрис Батенберг
Герб
Виктория Евгения Батенберг в Общомедия

Принцеса Виктория Евгения Батенберг (24 октомври 1887 г. – 15 април 1969 г.) е кралица на Испания, съпруга на крал Алфонсо XIII. Тя е внучка на кралица Виктория и прабаба на настоящия испански крал Фелипе VI.

Принцеса Виктория Евгения е родена на 24 октомври 1887 г. в замъка Балморал, Шотландия, като принцеса Виктория Евгения Юлия Ена Батенберг. Дъщеря е на германския принц Хайнрих фон Батенберг (брат на княз Александър Батенберг) и принцеса Беатрис (дъщеря на кралица Виктория). Кръстена е на двете си баби, кралица Виктория и графиня Юлия фон Хауке, и на кръстницата си императрица Евгения, вдовица на френския император Наполеон III. Името ѝ Ена е избрано заради раждането ѝ в Шотландия. Принцеса Беатрис пожелала в акта за раждане да се впише шотландското име Еуа ( шотл:Eua), но то било объркано от присъстващия лекар, който го написал като Ена (Ena). С това име принцесата била наричана на галено както от семейството си, така и от обществото.

Детски години и годеж за испанския крал

Виктория Евгения израства в двора на кралица Виктория, съгласно условието, което кралицата поставя на родителите ѝ, за да им позволи да се оженят. Детството на принцесата преминава в дворците Уиндзор, Балморал и Осборн Хаус на о-в Уайт. Баща ѝ, принц Хайнрих, умира през 1896 г., когато Виктория Евгения е на девет години. След смъртта на кралица Виктория през 1901 г. семейство Батенберг се премества в двореца Кенсингтън в Лондон.

През 1905 г. във френския курорт Ница принцеса Виктория Евгения получава предложение за брак от великия княз Борис Владимирович, братовчед на руския император Николай II. Ена отклонява предложението на княза в последния момент.

През 1905 г. испанският крал Алфонсо XIII е на официално посещение в Лондон. На официалния прием в Бъкингамския дворец в чест на испанския крал, Алфонсо XIII е очарован от принцеса Виктория Евгения. Точно в този момент испанския монарх си търси съпруга, а за такава често е спрягана принцеса Патрисия Конаут, първа братовчедка на принцеса Ена. Първоначално Виктория Евгения не е впечатлена от испанския крал, чийто интерес към нея непрекъснато се увеличавал. След завръщането на крал Алфонсо XIII в Испания, принцеса Виктория Евгения започва редовно да получава поздравителни картички от него. Става ясно, че принцесата е избраницата на младия испански крал.

Първоначално срещу избора на Алфонсо XIII застава майка му, Мария-Кристина Австрийска, която не одобрява Виктория Евгения за съпруга на сина си. Като основни причини за това тя изтъква фактите, че Виктория не е католичка, родът Батенберг има скандален произход, а като внучка на кралица Виктория принцеса Ена би могла да е носител на наследствената болестта хемофилия, от която страда и брат ѝ Леополд.

Едва на следващата 1906 г. Мария Кристина се примирява с избора на сина си и съобщава за любовта му към принцеса Виктория Евгения в писмо до майката ѝ, принцеса Беатрис, и търси неофициалното съдействие на крал Едуард VII. Няколко дни след това в Уиндзор кралят поздравява племенницата си за нейния годеж с краля на Испания.

В края на януари 1906 г. принцеса Виктория Евгения и майка ѝ Беатрис пристигат в Испания, където са приети от крал Алфонсо XIII, който представя принцеса Виктория Батенберг пред майка си като своя годеница. Като бъдеща испанска кралица принцесата трябва да загърби англиканската си религия и да приеме католицизма. На 5 март 1906 г. Виктория Евгения приема католицизма в двореца Мирамар в Сан Себастиян.

Кралица на Испания

Крал Алфонсо XIII и принцеса Виктория Батенберг се венчават на 31 май 1906 г. в кралския манастир „Сан Херонимо“ в Мадрид. На церемонията присъстват както майката на булката, така и братовчедите ѝ, принцът и принцесата на Уелс (бъдещия крал Джордж V и съпругата му, кралица Мери). След брачната церемония процесията се отправя към кралския дворец, когато срещу кортежа на краля и съпругата му (вече кралица Евгения или просто кралица Ена) е извършен атентат. Анархистът Матю Морал хвърля бомба върху кралската карета, която едва не убива новата кралица. Виктория Евгения се спасява като по чудо, тъй като в момента на взрива обръща глава, за да види църквата „Св. Мария“, която Алфонсо XIII ѝ посочва.

След неблагополучното начало на брачния си живот кралица Ена се оказва изолирана и непопулярна в новата си родина Испания. Нещата потръгват след като Виктория Евгения ражда син и наследник на испанския престол, дон Алфонсо. По време на обрязването на сина ѝ лекарите откриват, че детето страда от хемофилия. Оказва се, че кралица Евгения е носител на болестта, която се проявява при най-големия и най-малкия ѝ син. Крал Алфонсо XIII и кралица Ена имат общо седем деца, петима синове и две дъщери. Нито една от дъщерите ѝ не се оказва носител на болестта. След раждането на децата, отношенията между Алфонсо XIII и Евгения се охлаждат. Кралят е подозиран в редица извънбрачни връзки, сред които и такава с братовчедката на кралицата, англичанката Инфанта Беатрис Бурбон-Орлеанска.

Като кралица на Испания Виктория Евгения се занимава с благотворителност: открива болници, приюти и училища за бедни, участва в реорганизирането на испанския Червен кръст.

Години в изгнание

Виктория Евгения с три от децата си

На 14 април 1931 испанското кралско семейство напуска страната и заминава в изгнание след победата на републиканците на местните избори в по-голямата част на страната и обявяване на Втората испанска република. Алфонсо XIII се надява, че доброволното му изгнание ще предизвика гражданска война между републиканци и националисти. Кралското семейство се установява във Франция, а по-късно – в Италия. Малко по-късно Ена и Алфонсо XIII се разделят и Евгения се установява за кратко в Англия. През 1939 г. след избухването на Втората световна война Ена е помолена да напусне Великобритания, тъй като повече не е член на британското кралско семейство. Тя купува замък в покрайнините на Лозана, Швейцария, където живее до края на живота си.

През 1938 г. цялото семейство се събира в Рим за кръщенето на Хуан Карлос, най-големия син на дон Хуан де Бурбон. На 15 януари 1941 г., предчувствайки близкия си край, крал Алфонсо XIII абдикира в полза на сина си, дон Хуан де Бурбон. На 12 февруари 1941 г. Алфонсо XIII получава сърдечен удар и почива малко по-късно, на 28 февруари 1941 г.

Ена се завръща за кратко в Испания през 1968 г., за да стане кръстница на правнука си, Дон Фелипе, син на бъдещия крал Хуан Карлос I и кралица София Гръцка.

Виктория Евгения умира на 15 април 1969 г. в гр. Лозана на 81 години и точно 38 години след като напуска Испания. Първоначално е погребана в Лозана, но на 25 април 1985 г. останките ѝ са пренесени в кралската крипта на двореца Ескориал край Мадрид, където са положени до тези на съпруга ѝ Алфонсо, както и до синовете и Инфант Дон Алфонсо, Инфант Дон Хайме и Инфант Дон Гонсало.

Настоящ крал на Испания е правнукът на Виктория Батенберг, крал Фелипе VI. Принцеса Ена е кръстница и на принца на Монако, Албер II.

Деца

• Инфант Дон Алфонсо де Бурбон и Батенберг (1907-1938)
• Инфант Дон Хайме де Бурбон и Батенберр (1908-1975)
• Инфанта Доня Беатрис де Бурбон и Батенберг (1909-2002)
• Инфант Дон Фернандо де Бурбон и Батенберг (1910-1910)
• Инфанта Доня Мария Кристина де Бурбон и Батенберг (1911-1996)
• Инфант Дон Хуан де Бурбон и Батенберг (1913-1993)
• Инфант Дон Гонзало де Бурбон и Батенберг (1914-1934)

Произход

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victoria Eugenie of Battenberg“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.