Алберт фон Сакс-Кобург-Гота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алберт фон Сакс-Кобург-Гота
принц-консорт
Prince Albert - Franz Xaver Winterhalter 1842.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в 23 декември 1861,
Параклис на Сейнт Джордж
18 декември 1862,
Мавзолей Фрогмор
Семейство
Династия Саксония-Кобург-Заалфелд (до 1826)
Саксония-Кобург и Гота (от 1826)
Баща Ернст I, херцог на Саксония-Кобург и Гота
Майка Принцеса Луиз Сакс-Гота-Алтенбургска
Брак Виктория
Потомци Виктория Сакскобургготска
Едуард VII
Алиса Сакс-Кобург-Готска
Алфред, херцог на Сакс-Кобург и Гота
Принцеса Хелена
Принцеса Луиз
Принц Артър
Леополд, херцог на Олбани
Беатрис Батенберг
Алберт фон Сакс-Кобург-Гота в Общомедия

Принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота (на английски: Prince Albert of Saxe-Coburg and Gotha, роден Francis Albert Augustus Charles Emmanuel[1]) е съпруг и принц-консорт на кралица Виктория на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. Той е единственият съпруг на британски монарх, официално носил титлата принц-консорт. След смъртта на Виктория през 1901 името на британската династия официално се сменя от Хановер на Сакс-Кобург-Гота. По време на Първата световна война обаче, когато Англия воюва с Германия, по политически причини е сменено отново от крал Джордж V на по́ английски звучащото Уиндзор.

Статуята на Алберт срещу Роял Алберт Хол

Той се жени на 20-годишна възраст за първата си братовчедка, кралица Виктория. Двамата имат девет деца. В началото на брака той няма никаква власт и никакви отговорности, но постепенно Виктория му се доверява и му поверява образователната реформа, прекратяването на робството, и много други задачи в областта на изкуството, науката, както и контрола на двореца. Той организира Голямото изложение от 1851 г. Роял Албърт Хол – най-прочутата лондонска концертна зала е кръстена на него.

Алберт умира на 42 години от коремен тиф. Кралица Виктория дълго време е в дълбок траур и до края на живота си носи черни дрехи. Като ритуал, до края на живота си всяка сутрин тя приготвя дрехите на съпруга си. След смъртта ѝ през 1901, тронът поема техният най-голям син Едуард VII.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. LondonGazette, 7 февруари 1840, issue 19821 page=241