Саксония-Кобург-Заалфелд
| Саксония-Кобург-Заалфелд | |
| 1699 – 6 август 1825 | |
 Герб | |
 Карта на Саксония-Кобург-Заалфелд и другите Ернестински херцогства, 1820 г. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Заалфелд (1735 г. – 1764 г.) Кобург (1764 г. – 1826 г.) |
| Саксония-Кобург-Заалфелд в Общомедия | |
Саксония-Кобург-Заалфелд (на немски: Herzogtum Sachsen-Coburg-Saalfeld) е ернестинско херцогство в Свещената Римска империя през 1699 – 1825 г. или 1735 – 1826 г. със столица Заалфелд (до 1764) и Кобург.
История[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на херцог Ернст I Благочестиви от Саксония-Гота на 26 март 1675 г. в Гота, княжеството е разделено през 1680 г. между неговите седем сина. Син му Йохан Ернст (1658 – 1729) получава Саксония-Заалфелд. От 1680 до 1735 г. Заалфелд е резидентски град.
Когато умира херцог Албрехт от Саксония-Кобург през 1699 г. без живи наследници, започват наследствени конфликти особено с Бернхард I от Саксония-Майнинген до 1735 г. Най-голямата част от Саксония-Кобург отива към най-младата ернестинска линия Саксония-Заалфелд и се създава княжеството Саксония-Кобург-Заалфелд.
На 15 декември 1806 г. Саксония-Кобург-Заалфелд заедно с другите ернестински княжества влиза в Рейнския съюз. От ноември 1806 г. до Мира от Тилсит през юли 1807 г. княжеството е окупирано от франзузите. На 8 август 1821 г. херцогството получава Конституция. На 12 ноември 1826 г. Саксония-Кобург-Заалфелд дава Саксония-Заалфелд на Саксония-Майнинген. Затова получава части от херцогството Саксония-Гота. Така се създава херцогството Саксония-Кобург и Гота като персоналунион на двете херцогства Саксония-Кобург и Саксония-Гота.
Херцози[редактиране | редактиране на кода]
- 1680 – 1729 Йохан Ернст
- 1729 – 1745 Христиан Ернст
- 1729 – 1764 Франц Йосиас
- 1764 – 1800 Ернст Фридрих
- 1800 – 1806 Франц Фридрих
- 1806 – 1826 Ернст
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Carl-Christian Dressel, Die Entwicklung von Verfassung und Verwaltung in Sachsen-Coburg 1800 – 1826 im Vergleich. Duncker & Humblot Berlin 2007, ISBN 978-3-428-12003-1.
- Johann Hübners, Drey hundert und drey und dreyßig Genealogische Tabellen. Tab. 166 Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine.