Уолтър Скот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уолтър Скот
Walter Scott
шотландски романист
Роден
Починал
Мелроуз, Шотландия
ПогребанВеликобритания

Националност Великобритания
Учил вЕдинбургски университет
Литература
ПсевдонимJedediah Cleishbotham,[1] Laurence Templeton,[1] Somnambulus, Malachi Malagrowther,[1] Clutterbuck, Lawrence Templeton[1]
Период1814 – 1832
Жанровероман
НаправлениеРомантизъм
ТечениеРомантизъм
Известни творбиУейвърли“ (1814)
Роб Рой“ (1818)
Айвънхоу“ (1820)
Кенилуърт (1821)
ПовлиянБиблия на крал Джеймс I
Семейство
СъпругаШарлот Карпентър
Деца4

Подпис
Уебсайт
Уолтър Скот в Общомедия

Сър Уолтър Скот (на английски: Walter Scott) е продуктивен шотландски писател на исторически романи, известен в цяла Европа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Кулата Смейлхолм, край която Скот прекарва много дни от детството си.

Уолтър Скот е роден на 15 август 1771 година, в Единбург, Шотландия в семейство на адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо си, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди и фолклор, която го съпътства през целия му живот.

Завършва право и става адвокат.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава „Уейвърли“ – първият от поредицата исторически романи. Написва множество романи, сред които „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Единбургската тъмница“. Романите му повлияват на Пушкин, Достоевски, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха, според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета. Според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Признат за един от най-големите британски и шотландски романисти, през 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла.

Той е собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Джон Драйдън, Даниел Дефо и Джонатан Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи.

През 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на първото издание на романа Айвънхоу, 1820 г.

Поеми[редактиране | редактиране на кода]

  • Песента на последния минстрел (1805)
  • Мармион (1808)
  • Дамата на езерото (1810)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в г jn19990007395 // Посетен на 30 август 2020 г.