Уолтър Скот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уолтър Скот
Walter Scott
шотландски романист

Роден
Починал
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Литература
Жанрове роман
Направление Романтизъм
Известни творби Уейвърли“ (1814)
Роб Рой“ (1818)
Айвънхоу“ (1820)
Кенилуърт (1821)
Семейство
Съпруга Шарлот Карпентър

Подпис Sir Walter Scott Signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Уолтър Скот в Общомедия

Сър Уолтър Скот (на английски: Walter Scott) е продуктивен шотландски писател на исторически романи, известен в цяла Европа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Уолтър Скот e роден на 15 август 1771 година, в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди. Тази любов към фолклора го съпътства през целият му живот. Завършва право и става адвокат.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет Уолтър Скот издава „Уейвърли“ – първият от поредицата исторически романи. Неговите романи повлияват на Пушкин, Достоевски, Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2 836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета. Според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Признат за един от най-големите британски – шотландски новелисти, през1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Джон Драйдън, Даниел Дефо и Джонатан Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Единбургската тъмница“ и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поеми[редактиране | редактиране на кода]

  • Песента на последния минстрел (1805)
  • Мармион (1808)
  • Дамата на езерото (1810)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за