Уолтър Скот
|
Уолтър Скот Walter Scott |
|
|---|---|
| шотландски романист | |
 |
|
| Роден | |
| Починал |
21 септември 1832 г.
Мелроуз, Шотландия |
| Погребан | Великобритания |
|
|
|
| Етнос | Шотландци |
| Националност |
 Великобритания |
| Учил в | Единбургски университет |
| Литература | |
| Период | от 1814 г. |
| Жанрове | роман |
| Направление | Романтизъм |
| Течение | Романтизъм |
| Известни творби |
„Уейвърли“ (1814) „Роб Рой“ (1818) „Айвънхоу“ (1820) „Кенилуърт (1821) |
| Повлиян | Библия на крал Джеймс I |
| Семейство | |
| Съпруга | Шарлот Карпентър |
| Деца | 4 |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | |
| Уолтър Скот в Общомедия | |
Сър Уолтър Скот (на английски: Walter Scott) е продуктивен шотландски писател на исторически романи, известен в цяла Европа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]
Уолтър Скот е роден на 15 август 1771 година, в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди. Тази любов към фолклора го съпътства през целия му живот. Завършва право и става адвокат.
Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава „Уейвърли“ – първият от поредицата исторически романи. Неговите романи повлияват на Пушкин, Достоевски, Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета. Според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
Признат за един от най-големите британски – шотландски романисти, през 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Джон Драйдън, Даниел Дефо и Джонатан Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Единбургската тъмница“ и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.
Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поеми[редактиране | редактиране на кода]
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- Уейвърли (Waverley) (1814)
- Роб Рой (Rob Roy) (1818)
- Ламърмурската невеста (The Bride of Lammermoor) (1819)
- Айвънхоу (Ivanhoe) (1820)
- Абатът (The Abbot) (1820) – исторически роман, посветен на Мария Стюарт
- Кенилуърт (Kenilworth) (1821)
- Пиратът (The Pirate) (1822)
- Куентин Дъруърд (Quentin Durward) (1823)
- Ричард Лъвското сърце The Talisman (1825)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Уолтър Скот
- Произведения на Уолтър Скот в
Моята библиотека - Произведения на сър Уолтър Скот в
проекта Гутенберг (в оригинал, на английски език)
|