Адам Мицкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адам Мицкевич
Adam Mickiewicz
Adam Mickiewicz by Jan Mieczkowski.jpg
Мицкевич сниман от Ян Мечковски
Роден 24 декември 1798 г.
Починал 26 ноември 1855 г. (56 г.)
Професия писател
Националност Полша поляк
Активен период 1818—1855
Жанр поезия
Направление романтизъм, полски месианизъм
Известни творби Пан Тадеуш, Кримски сонети
Съпруга Целѝна Шимано̀вска
Деца Ма̀рия Мицкѐвич
Владѝслав Мицкѐвич
Ю̀зеф Мицкѐвич
Алекса̀ндер Мицкѐвич
Ян Мицкѐвич
Подпис Autograph-AdamMickiewicz.svg
Уебсайт http://mickiewicz.poezja.eu/
Страница в IMDb
Адам Мицкевич в Общомедия

А̀дам Бѐрнард Мицкѐвич, герб Порай (на полски: Adam Bernard Mickiewicz) е полски поет, драматург, есеист, публицист, преводач, професор по славянска литература и политически активист. Той е смятан за един от най-великите полски поети – месианисти, наред със Зигмунт Крашински и Юлиуш Словацки.[1] Считан се за национален поет на Полша, Литва и Беларус. Романтичната му поезия е свързана с развитието на полското национално движение – една от най-известните му творби в тази насока е брошурата „Книга за полския народ“. Многократно е сравняван в Полша и Европа с Байрон и Гьоте.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата в Заросе, вероятното рождено място на Мицкевич
Домът на Мицкевич в Навагрудак.

Мицкевич е роден в село Завосе, близо до град Навагрудак (тогава част от Руската империя, днешен Беларус), в шляхтишкото семейство на Миколай Мицкевич и Барбара, с моминско име Майевска.[3] Районът е бил в периферията на Литва и е бил част от Великото литовско княжество до третото разделяне на Полско-литовската държава (1795). Средната класа, включително семейството на Мицкевич, е била или полска, или полонизирана.

Следва в университета във Вилнюс, след което преподава в училището в гр. Ковно. Във връзка с участието си в дружеството на филоматите е арестуван и изпратен в Русия. Следващите години (1824 – 1829) прекарва в Одеса, Москва и Петербург, където установява контакти с младата руска интелигенция. През 1829 г. заминава за Западна Европа – Германия, Италия, Швейцария. Прави неуспешен опит да се включи в Ноемврийското въстание през 1830 г. От 1832 г. живее като емигрант в Париж.

Във френската столица Мицкевич се включва в обществения живот на полската емиграция. През 1833 г. е редактор и публицист на „Полски преглед“. През 1840 г. поема новосъздадената катедра по славянски литератури в Колеж дьо Франс. През 1841 г. става част от кръга около Анджей Товянски, секта, проповядваща обновяване на духовния живот. Радикалните религиозни, политически и социални възгледи на писателя стават причина за прекратяване на неговата преподавателска кариера.

През декември 1848 г. му е предложен пост в Ягелонския унивеситет в Краков, тогава под австрийска власт, но предложението скоро е оттеглено под натиск от австрийските власти. През зимата на 1848-49 полският композитор Фредерик Шопен, в последните дни от своя живот, посещава сънародника си и успокоява нервите на поета със своята музика.

През 1848 г. Мицкевич пребивава в Рим, където създава Полски легион. Заедно с група френски емигранти издава радикалното списание „Трибуна на народите“, закрито след намеса на руското посолство. След включването на Франция в Кримската война прави опит да основе Полски легиони за борба срещу Русия. С тази цел заминава за Истанбул през септември 1855 г., където неочаквано умира. При изпращането на тленните му останки във Франция присъства и българска делегация.

Мицкевич е погребан на гробището Монморанси, Вал д'Оаз, в Париж. През 1890 г. ковчегът му е тържествено пренесен във Вавелската катедрала в Краков, Полша.

На негово име в България са кръстени и училища, като 15 СОУ „Адам Мицкевич“ – София и 41 ОДЗ „Адам Мицкевич“ – София. Улица в град Бургас също носи името на поета.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Адам Мицкевич във Варшава, Полша

Творчеството на Адам Мицкевич е богато и разнообразно, обхваща лирика, епически поеми, драматургични творби, публицистика. Смята се, че с „Поезия. Том 1“ (1822) поставя началото на полския романтизъм. Баладата „Романтичност“ съдържа програмата на новото течение – връзка с народното творчество и вярвания, засилена емоционалност, стремеж да се предаде неуловимото със средствата на рационалната мисъл познание. „Поезия. Том 2“ излиза през 1823 г. и съдържа трета част на драмата „Задушница“ и историческата поема „Гражина“. Докато живее в Русия, Мицкевич издава „Кримски сонети“ – пример за майсторско овладяване на класическата форма и за романтическото преживяване на общуването с природата. През 1828 г. излиза „Конрад Валенрод“, историческа поема, четена като метафора на моралния конфликт, който преживяват полските емигранти. През 1832 г. е издадена дрезденската версия на „Задушица“. Тя съдържа създадените по-рано ІІ и ІV част, които отпращат към езическия ритуал за общуване с мъртвите и представят романтическия герой, нещастния влюбен Густав. Новонаписаната ІІІ част отпраща към преживяванията на Мицкевич в затвора във Вилно по време на процеса срещу филоматите. Тя съдържа известния като „Голямата импровизация“ монолог на Конрад, в който романтическият герой обвинява Бога за нещастията на своя народ и цялото човечество. През същата година авторът подготвя „Книга за полския народ и полското пилигримство“ – текст, който обобщава концепцията му за полския месианизъм. През 1834 г. Мицкевич публикува поемата „Пан Тадеуш“, считана за национален епос на Полша. През 1849 г. въз основа записки на студенти е издаден курсът по славянски литератури, който писателят чете в Колеж дьо Франс.

Творчеството на Адама Мицкевич има огромно значение за полската култура. То се превръща в елемент от патриотичното възпитание на поколения поляци. За редица автори през ХХ в. (Ст. Виспянски, Стефан Жеромски, Чеслав Милош, Тадеуш Ружевич) творчеството на големия романтик е източник на вдъхновение и обект за преосмисляне на полската национална традици. Самият автор се превръща в образец за романтически поет-пророк. „Задушница“ е поставяна на сцена от някой от водещите полски режисьори и драматурзи, сред които Станислав Виспянски (1901) и Леон Шилер (1932, 1937 г. постановка в София). „Пан Тадеуш“ е екранизиран от Анджей Вайда.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]