Адам Мицкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адам Мицкевич
Adam Mickiewicz
250
Мицкевич сниман от Ян Мечковски
Роден 24 декември 1798 г.(1798-12-24)
Починал 26 ноември 1855 г.
Професия писател
Националност Flag of Poland.svg поляк
Жанр поезия
Направление романтизъм, полски месианизъм
Известни творби Пан Тадеуш, Кримски сонети
Съпруг Целѝна Шимано̀вска
Деца Ма̀рия Мицкѐвич
Владѝслав Мицкѐвич
Ю̀зеф Мицкѐвич
Алекса̀ндер Мицкѐвич
Ян Мицкѐвич
Уебсайт http://mickiewicz.poezja.eu/index.php
Страница в IMDb
Адам Мицкевич в Общомедия

А̀дам Бѐрнард Мицкѐвич, герб Порай (на полски: Adam Bernard Mickiewicz) е смятан за един от най-великите полски поети – месианисти, наред със Зигмунт Крашински и Юлиуш Словацки.[1] Романтичната му поезия е свързана с развитието на полското национално движение – една от най-известните му творби в тази насока е брошурата „Книга за полския народ“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Порай"

Мицкевич е роден в село Заосие, близо до град Навагрудак, в шляхтишкото семейство на Миколай Мицкевич и Барбара, с моминско име Майевска.[2] Следва в университета във Вилнюс, след което преподава в училището в гр. Ковно. Във връзка с участието си в дружеството на филоматите е арестуван и изпратен в Русия. Следващите години (1824-1829) прекарва в Одеса, Москва и Петербург, където установява контакти с младата руска интелигенция. През 1829 г. заминава за Западна Европа - Германия, Италия, Швейцария. Прави неуспешен опит да се включи в Ноемврийското въстание през 1830 г. От 1832 г. живее като емигрант в Париж.

Във френската столица Мицкевич се включва в обществения живот на полската емиграция. През 1833 г. е редактор и публицист на "Полски преглед". През 1840 г. поема новосъздадената катедра по славянски литератури в Колеж дьо Франс. През 1841 г. става част от кръга около Анджей Товянски, секта, проповядваща обновяване на духовния живот. Радикалните религиозни, политически и социални възгледи на писателя стават причина за прекратяване на неговата преподавателска кариера.

През 1848 г. Мицкевич пребивава в Рим, където създава Полски легион. Заедно с група френски емигранти издава радикалното списание "Трибуна на народите", закрито след намеса на руското посолство. След включването на Франция в Кримската война прави опит да основе Полски легиони за борба срещу Русия. С тази цел заминава за Истанбул през септември 1855 г., където неочаквано умира. При изпращането на тленните му останки във Франция присъства и българска делегация.

Мицкевич е погребан на гробището Монморанси в Париж. През 1900 г. ковчегът му е тържествено пренесен във Вавелската катедрала.

На негово име са кръстени и училища, като 15 СОУ „Адам Мицкевич“ (гр. София) и 41 ОДЗ „Адам Мицкевич“ (гр. София).

В Литва е определян като литовски поет.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Адам Мицкевич е богато и разнообразно, обхваща лирика, епически поеми, драматургични творби, публицистика. Смята се, че с Поезия. Том 1 (1822) поставя началото на полския романтизъм. Баладата Романтичност съдържа програмата на новото течение - връзка с народното творчество и вярвания, засилена емоционалност, стремеж да се предаде неуловимото със средствата на рационалната мисъл познание. Поезия. Том 2 излиза през 1823 г. и съдържа трета част на драмата Задушница и историческата поема Гражина. Докато живее в Русия, Мицкевич издава Кримски сонети - пример за майсторско овладяване на класическата форма и за романтическото преживяване на общуването с природата. През 1828 г. излиза Конрад Валенрод, историческа поема, четена като метафора на моралния конфликт, който преживяват полските емигранти. През 1832 г. е издадена дрезденската версия на Задушица. Тя съдържа създадените по-рано ІІ и ІV част, които отпращат към езическия ритуал за общуване с мъртвите и представят романтическия герой, нещастния влюбен Густав. Новонаписаната ІІІ част отпраща към преживяванията на Мицкевич в затвора във Вилно по време на процеса срещу филоматите. Тя съдържа известния като Голямата импровизация монолог на Конрад, в който романтическият герой обвинява Бога за нещастията на своя народ и цялото човечество. През същата година авторът подготвя Книга за полския народ и полското пилигримство - текст, който обобщава концепцията му за полския месианизъм. През 1834 г. Мицкевич публикува поемата Пан Тадеуш, считана за национален епос на Полша. През 1849 г. въз основа записки на студенти е издаден курсът по славянски литератури, който писателят чете в Колеж дьо Франс.

Творчеството на Адама Мицкевич има огромно значение за полската култура. То се превръща в елемент от патриотичното възпитание на поколения поляци. За редица автори през ХХ в. (Ст. Виспянски, Ст. Жеромски, Ч. Милош, Т. Ружевич) творчеството на големия романтик е източник на вдъхновение и обект за преосмисляне на полската национална традици. Самият автор се превръща в образец за романтически поет-пророк. Задушница е поставяна на сцена от някой от водещите полски режисьори и драматурзи, сред които Станислав Виспянски (1901) и Леон Шилер (1932, 1937 г. постановка в София). Пан Тадеуш е екранизиран от Анджей Вайда.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Халина Фльоринска-Лялевич : Floryńska-Lalewicz, H. Adam Mickiewicz. 2003 г. – Биография на Мицкевич на сайта http://culture.pl (посетен на 16.04.2014 г.)
  2. Биография на Мицкевич на сайта http://mickiewicz.poezja.eu