Чеслав Милош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чеслав Милош
Czesław Miłosz
полски поет, преводач и есеист
Портретна фотография на Чеслав Милош (1999)
Роден
Починал
14 август 2004 г. (93 г.)
ПогребанКраков, Полша

РелигияКатолическа църква
Националност Полша
Учил въвВилнюски университет
Работилписател, дипломат, университетски преподавател
Литература
Жанровестихотворение, есе, роман
Известни творбиПоробеният разум“ (1953)
НаградиНобелова награда за литература (1980)
Повлиян
Семейство
БащаАлександер Милош
МайкаВероника Кунат
СъпругаЯнина Длуска (1909 – 1986; в брак с Милош от 1944), Керъл Тигпън (1944 – 2002)
ДецаАнтъни (р. 1947), Питър (р. 1951)

Подпис
Уебсайтwww.milosz.pl
Чеслав Милош в Общомедия

Чѐслав Мѝлош (на полски: Czesław Miłosz) е полски поет, прозаик, есеист, литературен историк, преводач и дипломат, Нобелов лауреат за литература през 1980 година[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и младост[редактиране | редактиране на кода]

Чеслав Милош е син на Александър и Вероника Милош. Роден е в с. Шетейне (Сетеняй), Ковенска губерния, Руска империя.

Великото литовско княжество, където се възпитава Милош, заедно със своята многокултурна и толерантна атмосфера, оказва решаващо влияние върху творчеството на поета и той самият често се връща към спомените от детството (Долината на Иса). Вдъхновяващи се оказват за него както спокойният живот на село, така и лудите пътешествия с баща му. Огромно влияние върху поета оказват също така историческите събития, на които става свидетел: Октомврийската революция и Полско-съветската война. На 19 септември 1917 г. се ражда по-малкият му брат, Анджей Милош, бъдещият документален режисьор, публицист и преводач.

Милош учи в университета „Стефан Батори“ във Вилнюс, първоначално полонистика, а след това се прехвърля да следва право. През 1930 г. дебютира в университетското издание „Alma Mater Vilnensis“ със стиховете „Композиция“ и „Пътуване“. Член е на поетическата група Жагари и съавтор на издание със същото име. Работи в Полското радио Вилнюс.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Втората световна война, Милош се отправя към южната част на Полша. Когато на 17 септември, в резултат на пакта Рибентроп-Молотов, Червената армия започва инвазия по източните граници на Полша, поетът вече се намира в Румъния. Войската на СССР превзема Вилнюс и го предава на Литва. Милош се връща в родното си място и приема литовско гражданство. Обаче още на 14 юни 1940 г. 150 хил. войници прекрачват границите на Литва и започва съветската окупация. Тези събития разтърсват поета и това се отразява в неговата поезия. Напуска Вилнюс и се премества в окупираната от немците Варшава, където работи в Университетската библиотека. Участва в нелегалния литературен живот, през 1940 г. публикува том Стихове с псевдонима Ян Сируч. След краха на Варшавското въстание Милош намира убежище първо в Яниславице, после в имението на Йежи Турович в Гошице. През 1945 г. заживява в Краков.

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа като културно аташе в комунистическото правителство на Полша в САЩ и Париж. През 1951 г. поисква политическо убежище във Франция, като по време на престоя си в Париж решава да се срещне с редактора на „Култура“ Йежи Гедройч и да помоли за скривалище и за обезпечаване не неговите вещи докато получи политическо убежище. За известно време Милош живее в Мезон Лафит, което води до дългогодишно сътрудничество с издателството „Литературен институт“, ръководено от Йежи Гедройч. Това обаче става повод за скандал от страна на част от полската емиграция – срещу приемането на Милош протестира и редакцията на „Вядомошчи“ на Мечислав Гридзевски. Две години по-късно Литературният институт на Гедройч издава „Поробеният разум“ (1953) – книга, насочена към полската емиграция, която коментира мисловния механизъм на човека в народната демокрация. През следващите години Литературният институт издава голяма част от творбите на Милош, а самият Гедройч представя кандидатурата му за Нобелова награда.

Саркофагът на Чеслав Милош в Криптата на заслужилите поляци на Скалка, Краков.

През 1960 г. Милош се мести в САЩ, където преподава славянска литература в Калифорнийския университет в Бъркли. В чужбина създава предимно поезия, изключително разнообразна, а най-голямо признание получават политическите му стихове. В Полската народна република е обявен за предател, осъден е от Полския литературен съюз и някои автори (Константи Илдефонс Галчински, Кажимеж Брандис, Ярослав Ивашкевич и Антони Слонимски). До 1980 г. има цензура, забраняваща не само публикацията на негови произведения, но дори и за споменаване на името му. Книгите на Милош са издавани като самиздат, внасяни нелегално, а за малцина са достъпни в забранените кътчета на университетските библиотеки. Милош е отхвърлян дори от част от полската емиграция, като го обвиняват в „болшевизъм“.

Отношението на властите и емиграционното общество към Милош започва да се променя след 1980 г., когато поетът получава Нобелова награда за цялостно творчество. Година по-късно се връща в страната, където негови творби вече се издават легално. Те се превръщат във вдъхновение за развиващата се политическа опозиция.

През 1993 г. поетът окончателно се връща в Полша, като избира за място за живеене Краков, както сам твърди „най-близо до Вилнюс“.

Умира на 14 август 2004 г. в Краков, на 93 години. Погребението се състои на 27 август 2004 в Криптата на заслужилите поляци на Скалка.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1944 г. Чеслав Милош се жени за Янина, която след като свършва Втората световна война заминава с мъжа си за САЩ, където живее до края на живота си. След като тя умира Чеслав Милош написва „Сбогуване с моята жена Янина“. Имат двама синове: Антони (роден 1947 г.) и Пьотр (роден 1951). През 1992 г. Милош се жени повторно за американската историчка Карол Тигпен, но отново овдовява.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стиховете на Чеслав Милош са интелектуални, а метафорите, които използва са ярки и внушаващи. Творчеството му преди Втората световна война е наситено с катастрофизъм. В него доминират метафорите и апокалиптичните визии. Стиховете, писани по време на войната, вече не притежават такъв патос. Поетът разчита на комуникативността на стиха – на разбирането на съдържащото се в него философско и интелектуално съдържание. Част от тези стихове Милош посвещава на окупираната Варшава, където живее по време на войната. В творчеството на Милош, писано по време на войната, се забелязва едно умишлено отклоняване от военната тематика. От този период ще намерим стихове, описващи красотата на света, който – може да ни се стори – никога не познава войната.

„Това, което бе голямо“, 30-то СОУ в София

Въвежда нов литературен жанр в полската литература – поетически трактат (трактат-поема), който по думите на поета „е насочен срещу съвременното разбиране за ограничаване и разширява „обхвата“ на поезията“.

Освен множеството томове поезия, Милош издава и няколко сборници с есета. Най-известният от тях, превеждан на много езици е „Поробеният разум“ и до днес се определя за изключителен опит за научен анализ на действията на комунистическата пропаганда. След като прекъсва връзката си с комунистическите власти, в своето творчество Милош изразява критиката си по отношение на Полската народна република, често осъжда полския национализъм, критикува традиционния полски католицизъм.

Известни са 28 псевдонима, с които Милош подписва своите творби. Някои от тях са: Адриан Желински, Едвард Жулински, Ян М. Новак, Ян Сируч и др.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на стената на Вилнюския университет

Стихотворението на Чеслав Милош „Това, което бе голямо“ („Co było wielkie“) е изписано на 30 СОУ в София.[2]

Библиография на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Поробеният разум. Варна: Галактика, 1992, 224 с.
  • Долината на Иса. София: Христо Ботев, 1994, 270 с.
  • Крайпътно кученце. София: Факел, 2002, 246 с.
  • Поробеният разум. София: Балкани, 2011, 312 с.
  • Долината на Иса. София: Балкани, 2011, 272 с.
  • Крайпътно кученце. София: Балкани, 2011, 192 с.
  • Годината на ловеца. Превод от полски Вера Деянова и Боян Обретенов. София: Балкани, 2011, 382 с.
  • Родната Европа. МД „Елиас Канети“, 2012, 318 с.
  • Това. Превод от полски Силвия Борисова и Камен Рикев. София: Сиела, 2012, 104 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]