Пакт Рибентроп-Молотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Рибентроп и Сталин.
Планирани завоевания и сфери на влияние в Централна Европа и постигнати териториални промени за периода 1939-1940 в съответствие с тайния пакт Рибентроп-Молотов

Пакт за ненападение между Германия и Съветския съюз (на немски: Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt, известен също като Пакта Молотов - Рибентроп) - междуправителствено споразумение подписано на 23 август 1939 г. между ръководителите на отдели на външните работи на Германия и на Съветския съюз. От Съветския съюз бил подписан Договорът от комисар на външните работи, В.М. Молотов, от Германия - министър на външните работи Йоахим фон Рибентроп.

Договорености и резултати[редактиране | edit source]

Страните по договора обещават да се въздържат от атака помежду си и да спазват неутралитет в случай, че някоя от тях стане обект на военни действия на трето лице или на трета страна. Участниците в споразумението отказват да участват в обединението на властите, "нито пряко, нито косвено срещу другата страна." Договарят се за осигуряване на взаимен обмен на информация по въпроси, засягащи интересите на страните.

Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на "териториално и политическо преразпределение". Протоколът предвижда включването на Латвия, Естония, Финландия, източната част на "зони, принадлежащи на полската държава" и Бесарабия в съветската сфера на интереси, а Литва, Полша и на запад - в сферата на интересите на Германия.

Договорът е подписан след период на охлаждане на политически и икономически съветско-германските отношения, причинени от появата на Адолф Хитлер на власт и в участието на СССР във въоръжени конфликти, с които се различава от позицията на антихитлеристката коалиция срещу Германия и Италия в Испания (виж: Испанската гражданска война) и Япония в Далечния Изток. Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след подписването на договора. Текстът на протокола е публикуван значително по-късно през 1948 г. на фотокопия, а през 1993 г. на новооткрити оригинали.

Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Германия започва инвазията срещу Полша, а на 17 септември 1939 г. по силата на договора, на територията на Полша нахлуват съветските войски. Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на Договора за приятелство и на границата. На 30 ноември 1939 г. СССР напада Финландия. С една изтощителна война с много големи загуби за Червената армия през март 1940 г., без да са постигнати целите за пълен контрол над Финландия съгласно договора, се откъсват значителни територии от тази държава в полза на Съветския съюз. През 1940 г. съветската армия, в разрез с предварителните договорености за сферите на влияние, навлиза в трите балтийските държави Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към СССР. Бесарабия и Северна Буковина също са завладени и присъединени към СССР.

След като Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 година споразумението, както и всички други съветско-германски договори, вече не са валидни. През 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР осъжда тайният допълнителен протокол към договора и го обявява за нищожен, считано от датата на подписване.

Предистория на Съветско-германските отношения[редактиране | edit source]

Съветско-германските отношения в годините 1933-1938[редактиране | edit source]

След идването на власт на Хитлер в Германия през 1933 г. и началото на антисъветски, и антикомунистически ексцесии в рамките на "Националната революция" , Съветският съюз демонстративно е прекратил всички икономически и военни отношения с Германия.

През март 1935 г. Германия окончателно престава да се съобразява с военните точки на Версайски договор от 1919 година. В страната е въведена задължителната военна служба и всеобщо започва превъоръжаване на армията, но това не среща никакво противодействие от страна на западните сили, гаранти на Версайския договор.

През ноември 1936 година Германската империя и Япония подписват Антикоминтерновски пакт, към който през 1937 г. се присъединява и Италия. Конфликтът между тези две политически сили започва със сблъсъка на територията на Испания. Съветският съюз оказва материална военна помощ и организира т. нар. интербригадисти в подкрепа на републиканското правителство на Испания, срещу което Германия и Италия активно поддържат държавния преврат и армията на генерал Франко. През март 1938 г. Германия осъществява аншлуса на Австрия и започва да предявява териториални претенции спрямо Чехословакия. Великобритания и Франция по това време провеждат политика на "помирение".

"Мисия Канделаки"[редактиране | edit source]

В годините 1934-1937 г. Съветският съюз прави няколко опита за разширяване на съветско-германските икономически и политически отношения. В края на 1934 г. в Берлин е изпратен личния емисар на Сталин, Давид Канделаки. Водейки преговори в Германия, Канделаки се опитва да ги преведе от икономическо на политическо равнище.

През 1936 г. съветската страна предлага на Берлин да бъде подписан договор за ненападение. Предложението е отхвърлено с мотив, че СССР и Германия нямат обща граница. Така наречената "мисия Канделаки" продължава до 1937 г. и завършва с неуспех - германска страна по идеологически и политически съображения, не счита за необходимо да се разширяват връзките със Съветския съюз.

"Въпросът за печените кестени "[редактиране | edit source]

Такова наименование е получила речта на Сталин, произнесена на 10 март 1939 г. като отчетен доклад на ХVІІІ конгрес на партията за работата на ЦК на ВКП (б). В тази реч Сталин е обвинил англо-французите в провокации за война и се е обявил за готовност за “политика на мира” в отношенията си с Германия. Като изброява агресивните действия на "оста" и като посочва, че причината за това е "отказ на голяма част от неагресивните страни и преди всичко Великобритания и Франция, от политиката на колективна съпротива срещу агресорите" и "от позицията на ненамеса към позицията на "неутралитет", Сталин формулира по следния начин основните цели на съветската политика:

1. Да се провежда и занапред политика на мир и укрепване на деловите връзки с всички страни.
2. […] Да не се позволява да се въвлече в конфликт нашата страна от провокаторите на война, привикнали да изгребат въглените с чужди ръце.[1]

По мнението на някои историци, речта е възприета от Рибентроп като намек за подобряване на отношенията между Германия и СССР.[2]. Впоследствие след сключването на Пакта, Молотов го нарекъл като «начало на обрата» в съветско-германските отношения.

Криза 1939г[редактиране | edit source]

Пролетно-лятна криза през 1939 г.[редактиране | edit source]

На 15 март Германия окупира Чехия, и в края на март – Клайпеда - Мемелски край . На 21 март Рибентроп ултимативно е изискал от полския си колега Юзеф Бек да удоволетвори всички условия на Германия, след което да се проведе съвместно с Германия - антисъветската политика. Полша категорично отхвърля германските искания. [3] Чембърлейн на 31 март обявява от името на Великобритания и Франция предоставянето на гаранции на Полша в случай на агресия. На 6 април тези гаранции са оформени в полско-британска военна конвенция. В реч в Райхстага от 28 април пред военната върхушка, Хитлер обявява анулирането на германско-полския пакт за ненападение от 26 януари 1934 г. и на англо-германската военноморска конвенция. Политическите наблюдатели отново отбелязват, че Хитлер в речта си "избегнал традиционните атаки срещу Съветския съюз". На 22 май е подписан така наречения "стоманен пакт", а на следващия ден, Хитлер заявява твърдо намерение да нападне Полша и да получи " Жизнено пространство на Изток ". При това Англия е наречена главен враг на Германия и борбата, с която е "въпрос на живот и смърт". За поведението на СССР, Хитлер не изключвал, че към "съдбата на Полша ще остане безразличен", но в случай на съветско вмешателство с военни действия срещу Полша, той изразил намерение "да атакува Великобритания и Франция и да им нанесе неколко съкрушетелни удара " [3]

Съветската дипломация в пролетно-лятната криза[редактиране | edit source]

В отговор на окупацията на Чехия и нейното включване в състава на Германия, съветското правителство в своя нота от 18 март обявява : "... При липса на каквато и воля на чешкия народ, окупацията на Чехия от германски войски и последващи действия на германското правителство, не могат да не бъдат признати за произволни, насилствени, агресивни"

Комисарят по външните работи Максим Литвинов, предлага да се свика конференция на шест страни: СССР, Великобритания, Франция, Румъния, Полша и Турция, за да се предотврати по-нататъшна немска агресия. Въпреки това, британската страна намира предложението "за преждевременно" и предлага да се ограничат в съвместната декларация на Великобритания, Франция, СССР и Полша за заинтересованноста на тези страни за запазването на независимостта и целостта на страните от Източна и Югоизточна Европа.

На 16 април в отговор на британското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции също така и от страна на Съветския съюз, от Литвинов е предложен проект за тристранен договор, който включва “оказване на пълна, в т.число и военна помощ на източно-европейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи със СССР, в случай на агресии срещу тези държави”. Предложението за тристранен съюз е възприето на запад като прекалено радикално. В отговор Франция на 25-29 април, предлага вместо това да се ограничат с кратка декларация за намеренията: да се оказва военна взаимопомощ на страните от Централна и Източна Европа, в случай на немска агресия срещу някой от ответниците. В СССР предложението не намира подкрепа. Британското правителство на 8 май предлага на Съветския съюз по-малко обвързваща декларация, с която СССР да помогне на Англия и Франция, ако са въвлечени във война с Германия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз, тъй като според техните дипломати предложението не отговаря на принципа за реципрочност.

Независимо от дипломатическите ходове и консултации, понастоящем според изследователят Сергей З. Случ, перспективата за участие във война срещу Германия, не е приемана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него "приоритетна задача" [4].

На 3 май Литвинов е уволнен и заменен от Вячеслав Молотов. В Берлин това е прието като обнадеждващ знак за отношенията между двете държави. Ден по-късно в германските вестници били забранени всякакъв вид нападки срещу Съветския съюз.[4] На 9 май в Берлин усилено се носили слуховете, че Германия "е направила или се подготвя да направи на Русия предложения, насочени към разделяне на Полша". [3] На 20 май новия комисар на външните работи е приел посланика Вернер фон Шуленбург и е водил приятелски разговор съобщавайки , че за успехът на икономическите преговори "трябва да бъде създадена съответна политическа база". Това позоваване на "политическата база" за Шуленбург е неочаквано. [5]. На 21 май Сталин е изиквал от НКИД (Народният комисариат по външните работи) всички документи по германо-съветкски договори, което е начало към създаване на нова линия и създаването на нов междудържавен договор.[6].

На 27 май, Чембърлейн страхувайки се, че Германия ще може да неутрализира Съветски съюз, изпратил на посланикът си в Москва инструкция да се съгласи на дискусия на пакт за взаимна помощ, военна конвенция и държавни гаранции. Молотов приел хладно пакета с предложения от френския и английския посланик. [3]. Но в речта си пред Върховния съвет на СССР на 31 май, Молотов издига отново същите предложения (на тристранният договор за взаимопомощ, гаранции към малките държави и военна конвенция), вече като предложения на СССР, за което имал достатъчно основания, тъй като англо-френския проект на договора от 27 май бил разработен на основа на литвиновски предложения от 16 април. В изявата си Молотов е подчертал, че СССР не се отказва от "делови отношения на практическа основа" с Италия и Германия, както и избягва нападки срещу Германия, което впечатлило Шуленбург. На 28 юни Молотов приел Шуленбург и са обсъдили въпросите за нормализация на отношенията с Германия като желани и възможни. [3].

Политически преговори през лятото на 1939[редактиране | edit source]

Сближаване между СССР и Германия[редактиране | edit source]

План за подобряване на германо-съветски политически отношения Германският план включва 1) сключване на договор за търговски кредит и 2) за нормализиране на отношенията в областта на печата и културните връзки, създаване на атмосфера на взаимно уважение, и 3) политическо сближаване.

На 03 август, Рибентроп е направил първата официална декларация за Германо-съветско сближаване. Рибентроп изразил готовност "за разрешаване на всички проблеми в областта, от Балтийско до Черно море." В отговор на това Молотов направил предложение за сключване на пакт. Икономическото споразумение е одобрено от германците на 18 август и подписано на 19 август.

Военни преговори с Великобритания и Франция[редактиране | edit source]

На 23 юли на съветската страна е било предложено да се предложат преговори на военните мисии в Москва, без да се чака за политическо споразумение. На 25 и 26 юли английската и френска страна са отговорили положително. На 12 август на първото заседание на трите мисии, ръководителят на съветската делегация, предложил да се запознаят с пълномощията на всяка една от делегациите. Той предявил пълномощията на съветската делегация, които гласяли, че делегацията се упълномощава, „ .....да води преговори с с британски и френски военни мисии и да подпише военна конвенция за организиране на отбраната на Великобритания, Франция и Съветския съюз срещу агресията в Европа ..."

Политика в Източна Европа[редактиране | edit source]

Правителствата на източноевропеиските страни са се отнасяли към СССР с дълбоко недоверие. През март 1939 г., след превземането на Германия на Клайпедската област на Литва, Съветският съюз предприел дипломатически стъпки, за сближаване с Латвия и Естония, но тези стъпки не били одобрени. През май, въпреки влошаването на отношенията с Германия, полското външно министерство заявява, че Полша не иска да се обвързва, с каквито и да било споразумения със Съветския съюз .


Пакт за ненападение[редактиране | edit source]

Последни преговори[редактиране | edit source]

Рибентроп пристигнал в Москва на 23 август. Среща на Рибентроп със Сталин и Молотов завършила благоприятно за германската страна.

Съдържание на договора[редактиране | edit source]

Договорът се състои от седем кратки члена:

Член I задължава страните да се въздържат от агресия един към друг; Член II задължава страните да не оказват помощ на трети страни за агресия срещу други страни; Член IV задължава страните да не влизат във военни съюзи, насочени срещу другата страна; Член V предлага мирното решаване на конфликти; Член VI описани срока на договора (десет години с автоматично подновяване всеки път за срок от пет години); Членове III и VII са чисто технически.

Таен договор

Съдържанието на допълнителен протокол[редактиране | edit source]

"Тайният Допълнителен протокол", е описвал "границите на сфери на интереси" страни "в случай на териториално и политическо преразпределение на" Балтийските страни и Полша. Балтийските страни са влизали в сферата на интересите на СССР. Въпросът за независимостта на Полша съгласно протокола е могла да бъде окончателно изяснена по-късно при съгласие на страните. СССР е подчертала интереса си към Бесарабия, а Германия - незаинтересоваността към нея.

Подписване[редактиране | edit source]

Същата вечер и двата документа били подписани. Преговорите продължили до сутринта. По-късно през 1946 г., спомняйки си за това събитие в Нюрнберг, Рибентроп заявил: "Когато пристигнах в Москва през 1939 г. при Маршал Сталин, той обсъди с мен невъзможността за мирно уреждане на германско-полският конфликт в рамките на Пакта Келог-Бриан, а ми даде да разбера, че ако той не получи половината от Полша и балтийските страни , без литовското пристанище Либава, веднага може да се върне обратно "

Правно описание на договора[редактиране | edit source]

Оценките за правната страна на договора са противоречиви. Според едни, Пакта за ненападение от само себе си (без протокол) не съдържа нищо необичайно, и представлява типичен пакт за ненападение, Пронин се придържал към различно мнение, като изтъквал, че не е имало точка в договора, която неутрализира ефектът му, ако една от страните ангажира агресия. В изходящият съветски проект на договора за съблюдаването на неутралитета, е предпоставка за ситуация, в която другата страна ще се окаже като обект на насилие или нападение от страна на трета държава", но окончателният вариант на статия II на Договора е предполагала спазването на неутралитет в случай, че една от страните стане не обект на нападение а " обект на военни действия от страна на трета държава ". Подобни твърдения са характерни за дипломацията на Третия райх, като пакта за ненападение между Германия и Латвия и пакта за ненападение между Германия и Естония обявяват независимостта им "при всички обстоятелства", но в Съветския съюз все още не са ги използвали. В резултат на това, договорът е широко отварял вратите за всяка атака от Германия. " A.A Пронин също така уточнява, че договорът е тясно свързан с тайният протокол, и не може да бъде оценяван отделно от него, както и извън конкретната ситуация преди войната в тези дни. Тайният протокол към договора попада в интерес на СССР в балтийските страни -Латвия, Естония и Финландия, Германия - Литва, Полша , Висла, Сан, Вилнюс, Литва,. Нещо повече, самият въпрос за това дали е желателно от гледна точка на интересите на договарящите се страни при опазването на полската държава, е да осигурява "курс за по-нататъшно политическо развитие, но във всеки случай трябва да се разрешават" по приятелски споразумения ". Освен това Съветският съюз подчерта своя интерес към Бесарабия, а Германия не се противопоставя на Съветските интереси в региона на Румъния. Допълнителният протокол се оценява от A.A Пронин като правно неправомерен, тъй като се засягат трети страни.

Последици от договора[редактиране | edit source]

С пакта на СССР са признати правата му над Литва, Латвия, Естония, Финландия, северната част от Полша и Молдова, които са да анексирани в кратки срокове. За агресията срещу Финландия СССР е изключен от Обществото на народите (окупацията на прибалтийските републики и заетите територии в Полша, Румъния и Финландия, обаче е благословена и от западните съюзници при устройване на следвоенния световен ред). С Пакта Германия се задължава и доставя на съветите така необходимото им индустриално оборудване, технологии и оръжие. Тезите, че договорът дава възможност да се спечели време за укрепване на отбранителните способности на СССР, а в същото време отслабва фашисткият блок, имат чисто пропаганден характер. Сталин напълно вярва на Хитлер, въпреки търканията им около сферите на влияние на Балканите, това е една от причините на 22.06.1941 г. СССР да е напълно неподготвен.[7][8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Реч на Сталин пред XVIII съезд ВКП (б)
  2. Безыменский Л. А. Хитлер и Сталин пред схватка. Глава девета — Мюнхен и Москва, Вече, Москва, 2000.
  3. а б в г д . Уильям Ширер, Взлет и падение Третьего рейха. На очереди — Польша
  4. а б С. З. Случ. Сталин и Гитлер, 1933—1941. Расчёты и просчёты Кремля, стр. 110
  5. Германия и СССР в 1918—1939 годах: мотивы и последствия внешнеполитических решений, М: Изд-во «Гея», 1995
  6. Лев Безыменский. Гитлер и Сталин перед схваткой. Глава 15: Когда придумали секретный протокол
  7. Снимки от нацистко-съватския парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939
  8. Нацистко-съватски парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.