Пакт Рибентроп-Молотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вячеслав Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Йоахим фон Рибентроп и Йосиф Сталин
Планирани завоевания и сфери на влияние в Централна Европа и постигнати териториални промени за периода 1939-1940 в съответствие с тайния пакт Рибентроп-Молотов

Пакт за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз (на немски: Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt), (на руски: Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом). Известен е също като Пакт Молотов - Рибентроп. Той е споразумение между СССР и Германия от 23 август 1939 г. От Съветския съюз подписва Народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов, от Германия Министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп. На подписването присъства Йосиф Сталин.

Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на "териториално и политическо преразпределение".

До 1989 г. от съветска страна отричат съществуването на протокола, макар че копие от него е публикувано след нареждане на президента на САЩ Хари Труман. Договорът е публикуван в САЩ за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 г., а във Великобритания от Manchester Guardian . Това е част от официална публикация на Държавния департамент за съветско-германските отношения 1939-1941 г. Редактирани са от Raymond J. Zontag и James S. Beddie през януари 1948 г. Новооткрити оригинали са публикувани през 1993 г.

Пакта за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз е подписан след период на охлаждане на политически и икономически съветско-германските отношения. Причинено е от установяването нацисткото управление на на Адолф Хитлер в Германия. Както и от въоръжения конфликти в Испанската гражданска война и на СССР с Япония при Халхин Гол.

Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след неговото подписване.

Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Германия започва инвазията срещу Полша. На 17 септември 1939 г. по силата на допълнителния протокол към договора, на територията на Полша нахлуват съветските войски. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:

„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.

Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“ [1]

Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на Договор за дружба и граници между СССР и Германия. Установена е обща съветско-германска граница.

На 30 ноември 1939 г. СССР напада Финландия. Води се една изтощителна война за Червената армия. Завършва през март 1940 г., Съгласно съветско-финландския мирен договор, се откъсват значителни територии от Финландия в полза на Съветския съюз.

През 1940 г. Червената армия, в разрез с предварителните договорености за сферите на влияние, навлиза в балтийските държави Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към СССР. Същата съдба имат Бесарабия и Северна Буковина.

След като Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г. договора и допълнителният протокол фактически са невалидни. Конгресът на народните депутати на СССР през 1989 г. осъжда допълнителния протокол към договора и го обявява за нищожен, считано от датата на подписване.

Предистория на Съветско-германските отношения[редактиране | редактиране на кода]

Съветско-германските отношения 1933-1938 г.[редактиране | редактиране на кода]

След установяването на националсоциалистическия режим на Адолф Хитлер в Германия през 1933 г. започват антикомунистически ексцесии в рамките на „Националната революция“. Съветският съюз прекратява икономическите и военните отношения с Германия.

През март 1935 г. Германия окончателно престава да се съобразява с военните точки на Версайски договор от 1919 г. В страната е въведена задължителната военна служба и започва превъоръжаване на армията. Процеса не среща противодействие от страна на западните сили, които са гаранти на Версайския договор.

През ноември 1936 г. Германия и Япония подписват Антикоминтерновския пакт. Към него се присъединява Италия (1937). Започва Испанската гражданска война след държавния преврат на генерал Франко. Съветският съюз оказва материална военна помощ и участва в организирането на Интернационални бригади в подкрепа на републиканското правителство на Испания. Германия и Италия активно подкрепят генерал Франко.

Германия осъществява аншлуса на Австрия (март 1938 г.) Предевява териториални претенции спрямо Чехословакия. Великобритания и Франция провеждат политика на „умиротворяване“.

Мисия Канделаки[редактиране | редактиране на кода]

Съветският съюз прави няколко опита за разширяване на съветско-германските икономически и политически отношения (1934-1937). В Берлин е изпратен Давид Канделаки, личен емисар на Сталин. В края на 1934 г. започав преговори с цел да преведе съветско-германските отношения от икономическо на политическо равнище. През 1936 г. предлага на Германия да бъде подписан Договор за ненападение. Предложението е отхвърлено с мотив, че двете страни нямат обща граница. Германия по идеологически и политически съображения, не счита за необходимо да разширява връзките със Съветския съюз и мисията „Канделаки“ завършва с неуспех през 1937 г.

Въпросът за печените кестени[редактиране | редактиране на кода]

Това наименование се появява след отчетния доклад на Сталин за работата на Централния комитет на ХVІІІ- я конгрес на на ВКП (б) (10 март 1939 г.). В него Сталин обвинява Великобритания и Франция в политика на провокиране на война. Обявява политика на мир в отношенията с Германия. Като изброява агресивните действия на Антикоминтерновския пакт посочва, че причината за това е „отказа на голяма част от неагресивните страни и преди всичко Великобритания и Франция, от политиката на колективна сигурност срещу агресорите“. Сталин формулира по следния начин основните цели на съветската политика:

1. Да се провежда и занапред политика на мир и укрепване на деловите връзки с всички страни.
2. […] Да не се позволява да се въвлече в конфликт нашата страна от провокаторите на война, привикнали да изгребат въглените с чужди ръце.[2]

По мнението на историци, речта е възприета от Рибентроп като намек за подобряване на отношенията между Германия и СССР.[3]. След сключването на Пакта за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз, Молотов го определя като „начало на обрата“ в съветско-германските отношения.

Кризата през 1939 г.[редактиране | редактиране на кода]

Пролетно-лятна криза[редактиране | редактиране на кода]

След Мюнхенското споразумение между Великобритания, Франция, Германия и Италия на 15 март Германия окупира Чехия, а в края на месеца Клайпеда и Мемелски край . На 21 март Рибентроп изисква от полския си колега Юзеф Бек да удовлетвори всички условия на Германия, след което да провежда антисъветска политика съвместно с Германия. Полша категорично отхвърля германските искания. [4]

На 31 март Невил Чембърлейн обявява предоставянето на гаранции на Полша в случай на агресия от името на Великобритания и Франция. На 6 април тези гаранции са оформени в полско-британска военна конвенция.

В реч в Райхстага на 28 април Хитлер обявява анулирането на германско-полския пакт за ненападение от 26 януари 1934 г. и на англо-германската военноморска конвенция. Политическите наблюдатели отбелязват, че Хитлер в речта си „избягва традиционните атаки срещу Съветския съюз“.

На 22 май е подписан специалния военен съюз на Италия с Нацистка Германия („Стоманен пакт“). На следващия ден, Хитлер заявява намерението да нападне Полша и да получи „Жизнено пространство на Изток“. При това Великобритания е наречена главен враг на Германия. Борбата, с нея е „въпрос на живот и смърт“. Хитлер не изключва, че СССР към „съдбата на Полша ще остане безразличен“. В случай на съветски военни действия срещу Полша изразява намерение „да атакува Великобритания и Франция и да им нанесе няколко съкрушетелни удара “. [4]

Съветската дипломация в пролетно-лятната криза[редактиране | редактиране на кода]

В отговор на окупацията на Чехия, съветското правителство в своята нота от 18 март обявява :

„... При липса на каквато и воля на чешкия народ, окупацията на Чехия от германски войски и последващи действия на германското правителство, не могат да не бъдат признати за произволни, насилствени, агресивни“.

Комисарят по външните работи Максим Литвинов, предлага да се свика конференция на шест страни: СССР, Великобритания, Франция, Румъния, Полша и Турция, за да се предотврати по-нататъшна немска агресия. Британската страна намира предложението „за преждевременно“ и предлага ограничаване в съвместната декларация на Великобритания, Франция, СССР и Полша за запазването на независимостта и целостта на страните от Източна и Югоизточна Европа.

На 16 април в отговор на британското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции и от страна на Съветския съюз, Литвинов предлага проект за тристранен договор. Включва “оказване на пълна, в т.ч. и военна помощ на източно-европейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи със СССР, в случай на агресии срещу тези държави“. Предложението за тристранен съюз е възприето на запад като прекалено радикално. В отговор Франция на 25-29 април предлага вместо това да се ограничат с кратка декларация за намеренията „да се оказва военна взаимопомощ на страните от Централна и Източна Европа, в случай на немска агресия срещу някой от ответниците„. В СССР предложението не намира подкрепа. Британското правителство на 8 май предлага на Съветския съюз по-малко обвързваща декларация, с която СССР да помага на Англия и Франция, ако са въвлечени във война с Германия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз, тъй като не отговаря на принципа за реципрочност.

Според изследователят Сергей З. Случ, перспективата за участие във война срещу Германия, не е приемана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него „приоритетна задача“ [5].

На 3 май в Москва е нзначен нов народен комисар по външните работи-Вячеслав Молотов. В Берлин промяната е приета като обнадеждаващ знак за отношенията между двете държави. Ден по-късно в германските вестници са забранени всякакъв вид нападки срещу Съветския съюз.[5] На 9 май в Берлин усилено се носят слуховете, че Германия „е направила или се подготвя да направи на Русия предложения, насочени към разделяне на Полша“. [4] На 20 май Молотов приема германския посланик в Москва Вернер фон Шуленбург . Изтъква, че за успехът на икономическите преговори „трябва да бъде създадена съответна политическа база“. [6]. На 21 май Сталин е изисква от Народният комисариат по външните работи всички документи по германо-съветкските договори. Възприема се начало към създаване на нова линия и създаването на нов междудържавен договор.[7].

На 27 май Чембърлейн приемайки, че Германия ще може да неутрализира Съветски съюз, изпраща на посланикът си в Москва инструкция да се съгласи на дискусия на пакт за взаимна помощ, военна конвенция и държавни гаранции. Молотов прима хладно пакета с предложения. [4]. В речта си пред Върховния съвет на СССР на 31 май прави предложения: тристранен договор за взаимопомощ, гаранции към малките държави и военна конвенция. Формулира ги като предложения на СССР. Подчертава, че СССР не се отказва от „делови отношения на практическа основа“ с Италия и Германия и избягва нападки срещу Германия. На 28 юни приема Шуленбург и обсъждат като желани и възможни въпросите за нормализация на отношенията с Германия. [4].

Сближаване между СССР и Германия[редактиране | редактиране на кода]

Германския има план за подобряване на германо-съветски политически отношения. Включва:

1) сключване на договор за търговски кредит.

2) нормализиране на отношенията в областта на печата и културните връзки, създаване на атмосфера на взаимно уважение.

3) политическо сближаване.

На 3 август германския външен министър Рибентроп прави официална декларация за Германо-съветско сближаване. Изразява готовност „за разрешаване на всички проблеми в областта, от Балтийско до Черно море“. В отговор съветския народен комисар Молотов прави предложение за сключване на пакт. Икономическото споразумение между двете страни е подписано на 19 август.

Военни преговори с Великобритания и Франция[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юли 1939 г. са предложени преговори на военните мисии на СССР, Великобритания и Франция в Москва. Преговорите започват на 12 август. На първото заседание, ръководителят на съветската делегация, предлага запознаване с пълномощията на всяка една от делегациите. Предявява пълномощията на съветската делегация, според които тя има задача „ .....да води преговори с с британски и френски военни мисии и да подпише военна конвенция за организиране на отбраната на Великобритания, Франция и Съветския съюз срещу агресията в Европа ...“. Френската и британската делегация нямат такива пълномощия. Проговорите завършват без споразумение на 17 август.

Политика в Източна Европа[редактиране | редактиране на кода]

Правителствата на източноевропейските страни се отнасят с недоверие към СССР. След превземането от Германия на Клайпедската област на Литва (март 1939), Съветският съюз предприема дипломатически стъпки за сближаване с Латвия и Естония. Тези стъпки не саи одобрени. През май 1939 г. въпреки влошаването на отношенията с Германия, полското външно министерство заявява, че Полша не иска да се обвързва, с каквито и да било споразумения със Съветския съюз .

Пакт за ненападение[редактиране | редактиране на кода]

Последни преговори[редактиране | редактиране на кода]

Германския външен министър Рибентроп пристигна в Москва на 23 август. Среща му със Сталин и Молотов завършва с подписването на договор.

Съдържание на договора[редактиране | редактиране на кода]

Договор за ненападение между Германия и СССР

23 август 1939 г.

Правителството на СССР и Правителството на Германия, ръководейки се от желанието за укрепване делата на мира между СССР и Германия и изхождайки от основните положения в договора за неутралитет, сключен между тях през април 1926 г., стигнаха до следното съглашение:

1) Двете Договарящи се страни обезателно да се въздържат от всякакво насилие, от всякакво агресивно действие и всякакво нападение в отношенията една към друга, както поотделно, така и съвместно с други държави.

2) В случай, ако една от Договарящите се Страни се окаже обект на военни действия от страна на друга държава, другата Договаряща се страна няма да поддържа в никаква форма тази държава.

3) Правителствата на двете Договарящи се Страни остават за в бъдеще в контакт една с друга за консултации, за да се информират взаимно по въпроси, засягащи техните общи интереси.

4) Нито една от Договарящите се Страни няма да участва в каквато и да е групировка от държави, която пряко или косвено е насочена срещу другата страна.

5) В случай на възникване на спорове и конфликти между Договарящите се страни по въпроси от всякакъв род, двете Страни ще разрешават тези спорове и конфликти изключително по мирен път в реда на дружески обмен на мнения или в нужните случаи по пътя на създаване на комисии за урегулиране на конфликта.

6) Настоящия договор се сключва за срок от десет години така, че ако нито една от Договарящите се Страни не го денонсира една година преди неговото изтичане, срокът на действие на договора се счита автоматически за продължен за следващите пет години.

7) Настоящият договор подлежи на ратификация във възможно най-кратък срок. Размяната на ратификационните грамоти трябва да се извърши в Берлин. Договорът встъпва в сила веднага след неговото подписване.

Съставен в два оригинала, на немски и руски език, в Москва, 23 август 1939 година.

Упълномощен от Правителството на СССР - В. Молотов

За Правителството на Германия - Й. Рибентроп

Съдържанието на допълнителен протокол[редактиране | редактиране на кода]

Оригинала на Допълнителния протокол на немски език

Допълнителен протокол

Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение между Германия и Съюза на Съветските Социалистически Републики долуподписаните представители на двете Страни обсъдиха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничаване на техните сфери на влияние в Източна Европа. Тези беседи доведоха до съглашение в следващото:

1) В случай на териториални и политически преобразувания в областите,принадлежащи на прибалтийските страни (Финландия,Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва ще се явява черта, разделяща сферите на влияние на Германия и СССР. В тази връзка заинтересоваността на Литва в района на Вилно се признава и от двете Страни.

2) В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на Полската държава, сферите на влияние на Германия и СССР ще бъдат разграничени приблизително по линията на реките Нарев, Висла и Сан. Въпросът за това, желателно ли е в интересите на двете Страни съхранението независимостта на Полската държава и за границите на такава държава, ще бъде решен само в хода на бъдещите политически събития. Във всеки случай двете Правителства ще разрешат този въпрос по пътя на дружеското съгласие.

3) Относно Юго-Източна Европа Съветската страна указва своята заинтересованост към Бесарабия. Германската страна ясно заявява за пълната си политическа незаинтересованост към тези територии.

4) Даденият протокол се се разглежда от двете Страни като строго секретен.

Москва, 23 август 1939 г.

За Правителството на Германия - Й. Рибентроп

Пълномощен представител на Правителството на СССР - В. Молотов

Подписване[редактиране | редактиране на кода]

Същата вечер двата документа са подписани. Спомняйки си за това събитие по време на Нюрнбергския процес, Рибентроп заява:

„Когато пристигнах в Москва през 1939 г. при Маршал Сталин, той обсъди с мен невъзможността за мирно уреждане на германско-полският конфликт в рамките на Пакта Келог-Бриан, а ми даде да разбера, че ако той не получи половината от Полша и балтийските страни, без литовското пристанище Либава, веднага може да се върне обратно“.

Правно описание на договора[редактиране | редактиране на кода]

Оценките за правната страна на договора са противоречиви.

Според една оценка, пакта за ненападение не съдържа нищо необичайно. Представлява типичен пакт за ненападение. Окончателният вариант на т. 2 на Договора предполага спазването на неутралитет в случай, че една от страните стане обект на нападение от страна на трета държава.

Според друго мнение няма точка в договора, която неутрализира ефектът му, ако една от страните се ангажира с агресия. A. A. Пронин уточнява, че договорът е тясно свързан с тайният протокол. Не бива да бъде оценяван отделно от него, както и извън конкретната ситуация в тези дни. Тайният протокол затвърждава интереса на СССР в балтийските страни Латвия, Естония както и във Финландия, на Германия в Литва, Полша , Висла, Сан, Вилнюс.. Съветският съюз подчертава своя интерес към Бесарабия. Германия не се противопоставя. Допълнителният протокол се оценява от A. A. Пронин като правно неправомерен, тъй като се засягат трети страни.

Последици от договора[редактиране | редактиране на кода]

С допълнителния протокол на СССР са признати права над Литва, Латвия, Естония, Финландия, северната част от Полша и Молдова. Анексирани са след нападението на Германия над Полша и подписването на Договорът за дружба и граници между СССР и Германия, 28 септември 1939 г.

За агресията срещу Финландия, СССР е изключен от Обществото на народите. Окупацията на прибалтийските републики и заетите територии в Полша, Румъния и Финландия, е благословена от западните съюзници при устройване на следвоенния световен ред.

С Пакта, Германия се задължава и доставя на съветите така необходимото им индустриално оборудване, технологии и оръжие. Съществува теза, че договорът дава възможност да се спечели време за укрепване на отбранителните способности на СССР, а в същото време отслабва фашисткият блок. [8][9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даниела Горчева, Прочит на историята: Кой настояваше за влизането на България в Тристранния пакт?,Дневник,09 юни 2012.
  2. Реч на Сталин пред XVIII съезд ВКП (б)
  3. Безыменский Л. А. Хитлер и Сталин пред схватка. Глава девета — Мюнхен и Москва, Вече, Москва, 2000.
  4. а б в г д . Уильям Ширер, Взлет и падение Третьего рейха. На очереди — Польша
  5. а б С. З. Случ. Сталин и Гитлер, 1933—1941. Расчёты и просчёты Кремля, стр. 110
  6. Германия и СССР в 1918—1939 годах: мотивы и последствия внешнеполитических решений, М: Изд-во «Гея», 1995
  7. Лев Безыменский. Гитлер и Сталин перед схваткой. Глава 15: Когда придумали секретный протокол
  8. Снимки от нацистко-съватския парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939
  9. Нацистко-съватски парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.