Шмуел Йосеф Агнон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шмуел Йосеф Агнон
שמואל יוסף עגנון
израелски писател

Роден
Починал
ПогребанЕврейско гробище на Елеонския хълм, Израел

Националност Израел
Работилписател
Литература
Жанроверазказ, роман
Награди Нобелова награда за литература 1966
Семейство
СъпругаЕстер Маркс

Уебсайт
Шмуел Йосеф Агнон в Общомедия

Шмуел Йосеф Агнон (на иврит שמואל יוסף עגנון, на латиница Shmuel Yosef Agnon), е израелски писател, един от първите представители на съвременната литература на иврит. През 1966 г. получава Нобелова награда за литература, заедно с поетесата Нели Закс.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шмуел Йосеф Халеви Чачкеш е роден през 1888 г. в град Бучач, Галиция (днес в Украйна). Баща му, Шалом Мордехай Халеви, е посветен за равин, но се занимава с търговия с кожи. Агнон получава първоначалното си образование от своите родители. От ранна възраст започва да пише на иврит и идиш. През 1903 г. публикува първото си стихотворение, посветено на кабалиста Йосиф дела Рейна. Следващите няколко години пише още стихове и разкази, които са публикувани в Галиция. През 1906 година е помощник-редактор в еврейски седмичник.[1]

На 19-годишна възраст младият автор емигрира в Палестина и се установява в Яфа. През същата година публикува повестта си „Изоставени съпруги“. Тя е подписана с псевдонима Агнон, който той приема официално за свое фамилно име през 1924 година. През 1910 г. повестта е издадена на немски език и става първото му преведено произведение.

В Яфа Агнон е секретар на местния еврейски съд, а по-късно – на „Съвета на Земята Израел“, орган на самоуправление (парламент) на еврейските преселници. На тази длъжност Агнон се запознава с живота и съдбите на преселващите се в Палестина евреи. Както сам твърди, в тези години няма мъж, жена или дете, които да не познава.[2]

През 1913 г. Агнон се установява в Берлин, където работи като учител и учен. Три години по-късно се жени за Естер Маркс. В немската столица се запознава със Салман Шокен, който става негов издател и му осигурява редовен доход, така че да се занимава изключително с писане. Тогава започва изследванията си в областта на еврейския фолклор. Събира фолклорни сказания – сборниците оказват влияние върху неохасидизма. През 1924 г. пожар унищожава всичките му ръкописи.

Агнон се завръща в Палестина и окончателно се установява в Йерусалим, където през 1929 г. библиотеката му отново е опожарена. Издава романа „Сватбен балдахин“ (1931), който го превръща в централна фигура в литературата на иврит. Книгата е начало на поредицата романи за живота, историята и фолклора на източноевропейските евреи. В романа „Гост за нощта“ Агнон описва духовния упадък на родния си град, в който се завръща по време на Първата световна война. Следващата книга: „Онзи ден“ засяга въпроса за културния шок, пред който е изправен евреина възпитан в традициите на западната култура, който емигрира в Израел.

В творчеството на Агнон присъстват над 200 балетристични произведения, също и голям брой къси разкази. В по-късните си творби еврейският автор пише повече за Израел.

Умира през 1970 г. в Йерусалим. През 1971 г. посмъртно е издаден незавършеният му роман „Шира“.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • The Bridal Canopy (1931)
  • In the Heart of the Seas, a story of a journey to the land of Israel (1933)
    В сърцевината на морето, сп. „Съвременник“ (2000), прев. Пенка Кънева
  • A Simple Story (1935)
  • A Guest for the Night (1938)
  • Only Yesterday (1945)
  • Edo and Enam (1950)
  • To This Day (1952)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Of Such and Of Such
  • At the Handles of the Lock (1923)
  • Near and Apparent
  • Thus Far
  • The Fire and the Wood
  • Tale of the Goat

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Фиш, Гарольд. Очерки современной израильской литературы. Шмуэль Йосеф Агнон и другие писатели, Москва, 1994 – Иерусалим 5755, с. 6.
  2. Фиш, Гарольд. Очерки современной израильской литературы. Шмуэль Йосеф Агнон и другие писатели, Москва, 1994 – Иерусалим 5755, с. 10-11.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кой кой е в световната литература – Над хиляда писатели от Кобо Абе до Виктор Юго. София, Златорог, 2004. ISBN 954-321-053-5. с. 6-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]