Александър Солженицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Солженицин
Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын
Alexander Solzhenitsyn in Moscow, December 1998.jpg
Александър Солженицин през 2008 г.
Роден 11 декември 1918 г.
Починал 3 август 2008 г. (89 г.)
Професия писател, драматург, историк
Националност Флаг на Русия Русия
Награди

Нобелова награда Нобелова (1970)

Орден за Отечествената война ІІ степен Орден „Червена звезда” Медал „За победа над Германия във Великата отечествена война”
Уебсайт http://solzhenitsyn.ru/
Страница в IMDb
Александър Солженицин в Общомедия

Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин (на руски: Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын, на английски: Aleksandr Solzhenitsyn) е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 година, а през 1974 г. бива прокуден от родината си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Солженицин е роден на 11 декември 1918 в Кисловодск, Русия, починал на 3 август 2008 г. в Москва.

Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години — от 1945 до 1952-ра — без съд по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка - затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва тамошните си преживявания в романа „В първия кръг“.

Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелагът ГУЛаг“.

През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта „Раково отделение“.

По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.

Разказът „Един ден на Иван Денисович“ (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“ (1968 г.) и „Раково отделение“ (1968—1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът се изостря още повече.

На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелаг ГУЛаг“. След по-малко от седмица съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.

Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото — според техните твърдения — той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и критикува както комунизма, така и капитализма.

През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25000 долара).

Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000-та и през 2002 година.

Двутомният труд на Солженицин „200 години заедно“ (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. „Евреите в СССР и бъдещето на Русия“, в който е използвал изрази от рода на „ленинско-еврейска революция” [1], [2], [3]), от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии биват написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин (напр. [4], [5]).

Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г., от сърдечен удар в Москва. [1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Следва кратък списък на публикуваните произведения на Солженицин:

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • The Solzhenitsyn Files: Secret Soviet Documents Reveal One Man's Fight Against the Monolith, edition 1, 1995, твърди корици, ISBN 1-883695-06-6 (превод на английски под ръководството на Катрин А. Фицпатрик, под редакцията на и с предговор от Майкъл Скамел)
  • Нива, Ж. Солженицын. М., Высшая школа, 1992.
  • Голубков, М. М. Александр Солженицын. М., изд. МГУ, 2001.
  • Евтимова, Р. и др. Руска литература ХІХ-ХХ век. Университетски учебник. Пловдив, Хермес, 2002, 497-506.
  • Медведев, Р. А. Солженицын и Сахаров. М., Права человека, 2002.
  • Урманов, А. В. Творчество Александра Солженицына. Учебное пособие. М., Флинта-Наука, 2003.
  • Сараскина, Л. И. Александр Солженицын. М.: Молодая гвардия, 2008 (Жизнь замечательных людей).
  • Донев, В. Александър Солженицин. Класика срещу канон. Велико Търново, Фабер, 2011.
  • Pearce, J. Solzhenitsyn: A Soul in Exile. Rev. Upd. ed. San Francisco, Ignatius Press, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почина Нобеловият лауреат Александър Солженицин. // БГНЕС в netinfo.bg, 2008-08-04. Посетен на 2008-08-04.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]