Андрей Сахаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Сахаров
Андрей Дмитриевич Сахаров
руски физик и правозащитник
RIAN archive 25981 Academician Sakharov.jpg
Роден
Починал
ПогребанМосква, Русия
Етносруснаци[1]
Религияатеизъм
Учил въвФизически факултет на Московския университет
НаградиНобелова награда за мир (1975)[2][3]
Орден „Ленин“ (1956)
Герой на социалистическия труд (1953)
Герой на социалистическия труд (1955)
Герой на социалистическия труд (1962)
Ленинска премия (7 септември 1956)
Научна дейност
ОбластЯдрена физика
Работил вФизически институт Лебедев (1947 – 1950)
Физически институт Лебедев (1968 – 23 декември 1986)
Физически институт Лебедев (23 декември 1986)
Известен сдейността си като ядрен физик, активист за човешките права, дисидент
Семейство
СъпругаЕлена Бонер (1972 – 1989)
Уебсайтwww.sakharov.space
Андрей Сахаров в Общомедия

Андрей Дмитриевич Сахаров (на руски: Андре́ѝ Дми́триевич Са́харов) е съветски ядрен физик, дисидент и общественик.

Сред създателите на водородната бомба, става известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 май 1921 година в Москва, СССР. През 1938 постъпва в Московския държавен университет, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).

Андрей Сахаров, Виктор Некрасов, Лев Копелев и Елена Бонер, Москва, 1973

В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950, той играе важна роля в следващия етап – създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.

Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с управляем термоядрен синтез, която и днес е предмет на много изследвания в тази област. Заедно с Игор Там предлага управляемият синтез да се постигне чрез затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле. Това довежда до разработването на устройството токамак.

В края на 50-те години на XX век Сахаров проявява загриженост за моралните и политическите последствия от своята работа. Политически активен през 60-те години, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоява за прекратяване на ядрените опити в атмосферата и спомага за подписването през 1963 г. в Москва на Договора за частична забрана на ядрените опити. През 1965 г. се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.

През май 1968 г. публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез самиздат, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика. През 1970 г. е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 г. се жени за правозащитничката Елена Бонер.

Блокът, в който Сахаров живее в Горки

През 1973 г. Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Идеите му за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Арестуван е на 22 януари 1980 след протестите му срещу съветското нахлуване в Афганистан през 1979 и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород) – затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.

Между 1980 и 1986 г. Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В мемоарите си споменава, че апартаментът му в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си. През 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.

Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 1989 г. е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.

На 14 декември 1989 г., малко след 21 ч., Сахаров отива в ателието си да си вземе почивка преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Жена му отива да го събуди в 11 ч., както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на А. Д. Сахаров в Санкт Петербург
Паметник на А. Д. Сахаров във Вашингтон
  • Меморандум академика А. Сахарова: Текст, отклики, дискуссия. Frankfurt/Main: Посев, 1970, 102 с.
  • О стране и мире. Нью-Йорк, 1976.
  • Тревога и надежда. Москва: Интер-версо, 1990.
  • Воспоминания (1978 – 1989). Нью-Йорк, 1990.
  • Горький, Москва, далее везде, Нью-Йорк, 1990.
    Спомени: Горки, Москва, после навсякъде. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998.
  • Мир, прогресс, права человека. Ленинград: Советский писатель, 1990.
  • За и против: 1973 год: документы, факты, события. Москва: ПИК, 1991, 303 с. ISBN 5-7358-0003-5
  • Научные труды. Москва: ЦентрКом, 1995, 524 с. ISBN 5-87129-004-3
  • Воспоминания в двух томах. Москва: Права человека, 1996.
  • Воспоминания: в 3 т. Сост. Елена Боннэр. Москва: Время, 2006.
  • Дневники: в 3 т. Москва: Время, 2006.
  • Тревога и надежда: в 2 т. Статьи. Письма. Выступления. Интервью (1958 – 1986) / Сост. Елена Боннэр. Москва: Время, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ warheroes.ru.
  2. ↑ www.nobelprize.org.
  3. ↑ www.nobelprize.org.
  4. ↑ Prix mondial. // Френски институт. Архивиран от оригинала на 17 януари 2021.
  5. ↑ The Nobel Peace Prize 1975. // Нобелов комитет. Посетен на 24 март 2022.
  6. ↑ Leo Szilard Lectureship Award. // Американско физическо общество. Посетен на 24 март 2022.
  7. ↑ The Tomalla prize holders. // Награда „Томал“. Архивиран от оригинала на 16 февруари 2020. Посетен на 24 март 2022.
  8. ↑ Andrei Sakharov. // Институт Франклин. Посетен на 24 март 2022.
  9. ↑ Dėl Lietuvos Respublikos ir užsienio valstybių piliečių apdovanojimo Lietuvos valstybės ordinais. // Сейм на Литовската република, 8 януари 2003. Посетен на 24 март 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrei Sakharov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрей_Сахаров&oldid=11665471“.