Андрей Сахаров
| Андрей Сахаров | |
 съветски физик |
|
| Роден | 21 май 1921 Москва, Русия |
|---|---|
| Починал | 14 декември 1989 Москва, Русия |
| Професия | ядрен физик |
| Алма матер | ФИАН |
| Известен с | дейността си като ядрен физик, активист за човешките права, дисидент |
| Награди |  Нобелова награда за мир (1975)Герой на социалистическия труд (1953, 1955, 1962), Сталинска награда (1953), Ленинска награда (1956) |
Андрей Дмитриевич Сахаров (на руски: Андре́й Дми́триевич Са́харов) е съветски ядрен физик, дисидент и общественик. Един от създателите на водородната бомба, той става известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.
Съдържание
Биография[редактиране | edit source]
Сахаров е роден в Москва и постъпва в Московския държавен университет през 1938, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).
В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950, той играе важна роля в следващия етап - създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.
Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Заедно с Игор Там, той предлага затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.
В края на 50-те години Сахаров проявява загриженост към моралните и политически последствия от своята работа. Политически активен през 60-те, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 в Москва на Договора за частична забрана на ядрението опити. През 1965 се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.
През май 1968 той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез самиздат, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика. През 1970 е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Той е арестуван на 22 януари 1980 след протестите му срещу Съветското нахлуване в Афганистан през 1979 и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород), затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.
Между 1980 и 1986 Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В своите мемоари споменава, че техния апартамент в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.
Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 1989 е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.
На 14 декември 1989, малко след 21:00, Сахаров отива в ателието си да си вземе почивка преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Неговата жена отива да го събуди в 11:00, както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв на пода. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.
Други[редактиране | edit source]
- Награда Сахаров е създадена през 1985 в негова чест и се връчва ежегодно от Европейския парламент
- Сахаров участва в романа на Артър Кларк „2010: Одисея Две“
- Сахаров е и името на космически кораб в научнофантастичния сериал „Star Trek: The Next Generation“
Източници[редактиране | edit source]
- „Andrei Sakharov“, статия в Уикипедия на английски [9 август 2005]
Външни препратки[редактиране | edit source]
- Андрей Сахаров: съветска физика, ядрени оръжия и човешки права (на английски)
- Биография на nobel-winners.com (на английски)
