Андрей Сахаров
| Андрей Сахаров Андрей Дмитриевич Сахаров | |
|---|---|
| руски физик и правозащитник | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 14 декември 1989 г.
|
| Погребан | Москва, Русия |
| Етнос | руснаци[1] |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Физически факултет на Московския университет |
| Награди | Нобелова награда за мир (1975)[2][3] Ленин (1956) Герой на социалистическия труд (1953) Герой на социалистическия труд (1955) Герой на социалистическия труд (1962) Ленинска премия (7 септември 1956) |
| Научна дейност | |
| Област | Ядрена физика |
| Работил в | Физически институт Лебедев (1947 – 1950) Физически институт Лебедев (1968 – 23 декември 1986) Физически институт Лебедев (23 декември 1986) |
| Известен с | дейността си като ядрен физик, активист за човешките права, дисидент |
| Семейство | |
| Съпруга | Елена Бонер (1972 – 1989) |
| Уебсайт | www.sakharov.space |
| Андрей Сахаров в Общомедия | |
Андрей Дмитриевич Сахаров (на руски: Андре́ѝ Дми́триевич Са́харов) е съветски ядрен физик, дисидент и общественик.
Сред създателите на водородната бомба, става известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 май 1921 година в Москва, СССР. През 1938 постъпва в Московския държавен университет, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).
В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950, той играе важна роля в следващия етап – създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.
Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с управляем термоядрен синтез, която и днес е предмет на много изследвания в тази област. Заедно с Игор Там предлага управляемият синтез да се постигне чрез затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле. Това довежда до разработването на устройството токамак.
В края на 50-те години на XX век Сахаров проявява загриженост за моралните и политическите последствия от своята работа. Политически активен през 60-те години, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоява за прекратяване на ядрените опити в атмосферата и спомага за подписването през 1963 г. в Москва на Договора за частична забрана на ядрените опити. През 1965 г. се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.
През май 1968 г. публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез самиздат, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика. През 1970 г. е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 г. се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 г. Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Идеите му за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Арестуван е на 22 януари 1980 след протестите му срещу съветското нахлуване в Афганистан през 1979 и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород) – затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.
Между 1980 и 1986 г. Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В мемоарите си споменава, че апартаментът му в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си. През 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.
Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 1989 г. е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.
На 14 декември 1989 г., малко след 21 ч., Сахаров отива в ателието си да си вземе почивка преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Жена му отива да го събуди в 11 ч., както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
- Герой на социалистическия труд (три пъти: 12 август 1953; 20 юни 1956; 7 март 1962)
- четири пъти носител на орден „Ленин“
- Сталинска премия (31 декември 1953)
- Ленинска премия (7 сеептември 1956)
- Награда „Чино дел Дука“ (1974)[4]
- Нобелова награда за мир (1975)[5]
- Laurea Honoris Causa на Римския университет „Сапиенца“ (1980)
- Награда „Лео Силард“ (1983)[6]
- Награда „Томал“ (1984)[7]
- Медал „Елиът Кресон“ (1985)[8]
- Орден на Кръста на св. Витис Литва (присъден посмъртно на 8 януари 2003)[9]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
- Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ е създадена през 1985 г. в негова чест и се връчва ежегодно от Европейския парламент.
- Сахаров е герой на романа на Артър Кларк „2010: Одисея Две“.
- „Сахаров“ е и името на космически кораб в научнофантастичния сериал „Star Trek: The Next Generation“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Меморандум академика А. Сахарова: Текст, отклики, дискуссия. Frankfurt/Main: Посев, 1970, 102 с.
- О стране и мире. Нью-Йорк, 1976.
- Тревога и надежда. Москва: Интер-версо, 1990.
- Воспоминания (1978 – 1989). Нью-Йорк, 1990.
- Горький, Москва, далее везде, Нью-Йорк, 1990.
Спомени: Горки, Москва, после навсякъде. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998. - Мир, прогресс, права человека. Ленинград: Советский писатель, 1990.
- За и против: 1973 год: документы, факты, события. Москва: ПИК, 1991, 303 с. ISBN 5-7358-0003-5
- Научные труды. Москва: ЦентрКом, 1995, 524 с. ISBN 5-87129-004-3
- Воспоминания в двух томах. Москва: Права человека, 1996.
- Воспоминания: в 3 т. Сост. Елена Боннэр. Москва: Время, 2006.
- Дневники: в 3 т. Москва: Время, 2006.
- Тревога и надежда: в 2 т. Статьи. Письма. Выступления. Интервью (1958 – 1986) / Сост. Елена Боннэр. Москва: Время, 2006.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б warheroes.ru.
- ↑ а б www.nobelprize.org.
- ↑ а б www.nobelprize.org.
- ↑ Prix mondial. // Френски институт. Архивиран от оригинала на 17 януари 2021.
- ↑ The Nobel Peace Prize 1975. // Нобелов комитет. Посетен на 24 март 2022.
- ↑ Leo Szilard Lectureship Award. // Американско физическо общество. Посетен на 24 март 2022.
- ↑ The Tomalla prize holders. // Награда „Томал“. Архивиран от оригинала на 16 февруари 2020. Посетен на 24 март 2022.
- ↑ Andrei Sakharov. // Институт Франклин. Посетен на 24 март 2022.
- ↑ Dėl Lietuvos Respublikos ir užsienio valstybių piliečių apdovanojimo Lietuvos valstybės ordinais. // Сейм на Литовската република, 8 януари 2003. Посетен на 24 март 2022.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Андрей Сахаров- ((ru)) Архив Сахарова
- ((en)) Андрей Сахаров: съветска физика, ядрени оръжия и човешки права
- ((en)) Биография на nobel-winners.com
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andrei Sakharov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Руски физици
- Съветски физици
- Руски изобретатели
- Съветски дисиденти
- Руски правозащитници
- Руски мемоаристи
- Съветски мемоаристи
- Възпитаници на Московския университет
- Академици на РАН
- Членове на Френската академия на науките
- Членове на Националната академия на науките на САЩ
- Герои на социалистическия труд на СССР
- Носители на Нобелова награда за мир
- Руски нобелови лауреати
- Доктор хонорис кауза
- Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет
- Доктор хонорис кауза на Йейлския университет
- Руски атеисти
- Гърци в Русия
- Родени в Москва
- Починали в Москва
- Починали от инфаркт на миокарда