Андрей Сахаров
Андрей Сахаров Андрей Дмитриевич Сахаров |
|
---|---|
съветски физик | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Погребан | Москва, Русия |
|
|
Националност |
![]() |
Религия | атеизъм |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Образование | ФИАН |
Известен с | дейността си като ядрен физик, активист за човешките права, дисидент |
Награди |
![]() Герой на социалистическия труд (1953, 1955, 1962), Сталинска награда (1953), Ленинска награда (1956) |
Семейство | |
Съпруга | Елена Бонер (1972 – 1989) |
Андрей Сахаров в Общомедия |
Андрей Дмитриевич Сахаров (на руски: Андре́ѝ Дми́триевич Са́харов) е съветски ядрен физик, дисидент и общественик.
Сред създателите на водородната бомба, става известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 май 1921 година в Москва, СССР. През 1938 постъпва в Московския държавен университет, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).
В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950, той играе важна роля в следващия етап – създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.
Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с управляем термоядрен синтез, която и днес е предмет на много изследвания в тази област. Заедно с Игор Там предлага управляемият синтез да се постигне чрез затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле. Това довежда до разработването на устройството токамак.
В края на 50-те години на XX век Сахаров проявява загриженост за моралните и политическите последствия от своята работа. Политически активен през 60-те години, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоява за прекратяване на ядрените опити в атмосферата и спомага за подписването през 1963 г. в Москва на Договора за частична забрана на ядрените опити. През 1965 г. се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.
През май 1968 г. публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез самиздат, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика. През 1970 г. е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 г. се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 г. Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Идеите му за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Арестуван е на 22 януари 1980 след протестите му срещу съветското нахлуване в Афганистан през 1979 и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород) – затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.
Между 1980 и 1986 г. Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В мемоарите си споменава, че апартаментът му в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си. През 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.
Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 1989 г. е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.
На 14 декември 1989 г., малко след 21 ч., Сахаров отива в ателието си да си вземе почивка преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Жена му отива да го събуди в 11 ч., както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Награда Сахаров е създадена през 1985 г. в негова чест и се връчва ежегодно от Европейския парламент.
- Сахаров участва в романа на Артър Кларк „2010: Одисея Две“.
- „Сахаров“ е и името на космически кораб в научнофантастичния сериал „Star Trek: The Next Generation“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Андрей Сахаров
- Андрей Сахаров: съветска физика, ядрени оръжия и човешки права ((en))
- Биография на nobel-winners.com ((en))
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andrei Sakharov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|
- Руски физици
- Съветски физици
- Съветски дисиденти
- Правозащитници
- Руски мемоаристи
- Съветски мемоаристи
- Московски държавен университет
- Академици на РАН
- Членове на Френската академия на науките
- Членове и член-кореспонденти на Националната академия на науките на САЩ
- Герои на социалистическия труд на СССР
- Носители на Нобелова награда за мир
- Руски нобелови лауреати
- Доктор хонорис кауза
- Руски атеисти
- Родени в Москва
- Починали в Москва