Андрей Сахаров

Андрей Сахаров Андрей Дмитриевич Сахаров
съветски физик
Роден	21 май 1921 г. Москва, РСФСР, СССР
Починал	14 декември 1989 г. Москва, РСФСР, СССР
Погребан	Москва, Русия
Етнос	руснаци
Религия	атеизъм
Националност	СССР
Образование	Московски държавен университет
Научна дейност
Област	Физика
Образование	ФИАН
Известен с	дейността си като ядрен физик, активист за човешките права, дисидент
Награди	Нобелова награда за мир (1975) Герой на социалистическия труд (1953, 1955, 1962), Сталинска награда (1953), Ленинска награда (1956)
Семейство
Съпруга	Елена Бонер (1972 – 1989)
Андрей Сахаров в Общомедия

Андрей Дмитриевич Сахаров (на руски: Андре́ѝ Дми́триевич Са́харов) е съветски ядрен физик, дисидент и общественик.

Сред създателите на водородната бомба, става известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.

Биография

Роден е на 21 май 1921 година в Москва, СССР. През 1938 постъпва в Московския държавен университет, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).

В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950, той играе важна роля в следващия етап – създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.

Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с управляем термоядрен синтез, която и днес е предмет на много изследвания в тази област. Заедно с Игор Там предлага управляемият синтез да се постигне чрез затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле. Това довежда до разработването на устройството токамак.

В края на 50-те години на XX век Сахаров проявява загриженост за моралните и политическите последствия от своята работа. Политически активен през 60-те години, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоява за прекратяване на ядрените опити в атмосферата и спомага за подписването през 1963 г. в Москва на Договора за частична забрана на ядрените опити. През 1965 г. се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.

През май 1968 г. публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез самиздат, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика. През 1970 г. е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 г. се жени за правозащитничката Елена Бонер.

През 1973 г. Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Идеите му за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Арестуван е на 22 януари 1980 след протестите му срещу съветското нахлуване в Афганистан през 1979 и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород) – затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.

Между 1980 и 1986 г. Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В мемоарите си споменава, че апартаментът му в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си. През 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.

Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 1989 г. е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.

На 14 декември 1989 г., малко след 21 ч., Сахаров отива в ателието си да си вземе почивка преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Жена му отива да го събуди в 11 ч., както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.

Други

• Награда Сахаров е създадена през 1985 г. в негова чест и се връчва ежегодно от Европейския парламент.
• Сахаров участва в романа на Артър Кларк „2010: Одисея Две“.
• „Сахаров“ е и името на космически кораб в научнофантастичния сериал „Star Trek: The Next Generation“.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Андрей Сахаров
• Андрей Сахаров: съветска физика, ядрени оръжия и човешки права ((en))
• Биография на nobel-winners.com ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andrei Sakharov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.