Междуправителствена експертна група по климатични промени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от IPCC)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Междуправителствена експертна група по климатичните промени
Информация
Акроними IPCC
Тип експертна група
Основана 1988
Седалище Женева
Ръководител Hoesung Lee
Сайт www.ipcc.ch
Nobel prize medal.svg

Междуправителствената експертна група по климатичните промени (на английски: Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC) е организация, създадена за оценяване на риска от глобалното изменение на климата, предизвикано от техногенни фактори (човешка дейност).

История[редактиране | редактиране на кода]

Междуправителствената експертна група по климатичните промени е основана през 1988 г. от Световната метеорологична организация (WMO) и от Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Първи неин председател става шведският метеоролог Берт Рикард Йоханес Болин, който заема този пост до 1997 г.

От 2002 до 2015 г. председател на IPCC е роденият в Индия професор Раджендра Кумар Пачаури (Rajendra K. Pachauri). През октомври 2015 г. за председател е избран Хьосън Ли (Hoesung Lee)[1].

IPCC получава, заедно с Албърт Гор, Нобелова награда за мир на 12 октомври 2007 г.[2].

Доклади[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1990-2007 г. IPCC публикува четири изчерпателни доклада, оценяващи последните климатологични резултати, а също редица доклади по отделни тематики. Докладите се съставят от три групи изследователи, подбрани от организацията по списъци, представени от държавите-членки. Проектът на доклада преминава през стадий на открито рецензиране.

Всеки доклад се публикува в три тома, съответстващи на трите работни групи.

IPCC не провежда собствени изследвания. Водещи специалисти оценяват информацията въз основа на публикувани материали. В съответствие с указанията на организацията, приоритет се дава на работи, преминали рецензиране. При това авторите могат да използват и нерецензирани материали, ако са достатъчно качествени. Към такива материали се отнасят резултати от модели, отчети на държавни агенции и неправителствени организации.

Пети оценъчен доклад[редактиране | редактиране на кода]

Последният към момента пети оценъчен доклад (Assessment Report 5 или AR5) е завършен през 2014 г.[3]. Както и предишните доклади, той се състои от трите доклада на работните групи и обобщаващ доклад.

Докладът разглежда четири сценария, при които концентрацията на парникови газове към 2100 г. ще достигне 421 ppm (RCP2.6), 538 ppm (RCP4.5), 670 ppm (RCP6.0) и 936 ppm (RCP 8.5). Сценарият RCP2.6 предполага, че пикът в изхвърлянето на парникови газове ще бъде в периода 2010 – 2020 години, след което ще започне спад. В сценария RCP4.5 се предполага, че пикът в ихвърлянето ще настъпи около 2040 г., а RCP6.0 – през 2080 г. Сценарият RCP8.0 предполага, че изхвърлянето ще продължава да расте в течение на столетие[4]. Получените проекции на ръста на средните температури спрямо средните стойности през периода 1986 – 2005 г. са представени в таблицата:

AR5 проекции[5]
2046 – 2065 2081 – 2100
Сценарий средни и
вероятни стойности
средни и
вероятни стойности
RCP2.6 1.0 (0.4 – 1.6) 1.0 (0.3 – 1.7)
RCP4.5 1.4 (0.9 – 2.0) 1.8 (1.1 – 2.6)
RCP6.0 1.3 (0.8 – 1.8) 2.2 (1.4 – 3.1)
RCP8.5 2.0 (1.4 – 2.6) 3.7 (2.6 – 4.8)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]