Вили Бранд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Вили Бранд
Willy Brandt
германски политик

Роден
Починал
Ункел, Германия
Политика
Партия Германска социалдемократическа партия
канцлер на Федерална република Германия 22 октомври 1969 – 7 май 1974
кмет на Западен Берлин 19571966
Семейство
Майка Марта Фрам
Съпруга Карлота Торкилдсен (1941–1948)
Рут Ханзен (1948–1980)
Бригите Зебахер (1983–1992)
Деца Ниня, Петер, Ларс, Матиас

Подпис Willy Brandt signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Nobel prize medal.svg
Вили Бранд в Общомедия

Вили Бранд, срещано и като Вили Брант (на немски: Willy Brandt), с истинско име Херберт Ернст Карл Фрам (Herbert Ernst Karl Frahm) е германски политик, лидер на Германската социалдемократическа партия и канцлер на Федерална република Германия в периода 1969-1974 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 декември 1913 в гр. Любек. Още съвсем млад - 16-годишен, става член на младежката Социалдемократическа партия на Германия. Завършва гимназия през 1932 г. Когато една година по-късно, през 1933 г. Хитлер идва на власт, Социалдемократическата партия (СДП), чийто член е Бранд, е под забрана, но въпреки това, партията решава да се бори тайно срещу нацистите. Той е имал поръчение от партията да създаде нелегален комитет за борба в гр. ОслоНорвегия. Именно по това време приема псевдонима Вили Бранд, под който работи до 1947 г.

През 1936 г. Вили Бранд се връща в Германия като студент под друго име. През 1938 г. иска политическо убежище в Норвегия. По време на германската окупация на тази страна, попада в плен. Успява да се измъкне и заминава за Швеция, откъдето моли норвежкото правителство за политическо убежище. Молбата му е удовлетворена. Получава норвежко гражданство и остава в страната до края на войната. През 1941 г. се жени. От този брак, който приключва през 1948 г., му се ражда дъщеря. Няколко месеца след развода си Бранд встъпва отново в брак – с вдовица на име Рут Бергауст, от която има трима доведени сина. Развежда се с нея след 32 години съвместен живот. Връща се в Германия през 1945 г. като журналист от скандинавска страна. Получава германско гражданство през 1948 г. Една година по-късно властите официално му разрешават да ползва псевдонима Вили Бранд и в Германия.

Вили Бранд и Ричард Никсън

От 1969 до 1974 г. е канцлер на Федерална република Германия. Председател на Германската социалистическа партия от 1964 до 1987 г. Кмет е на Западен Берлин в периода 1957-1966 г. Вицеканцлер и министър на външните работи на ФРГ от 1966 до 1969 г. Става председател на Социалистическия Интернационал през 1976 г. Той развива така наречената Източна политика - за намаляване напрежението с държавите от източния блок. Тази негова политика допринася за изменение на манталитета, начина на мислене на хората от Източния блок, и по някакъв начин да подпомогне падането на тогавашния комунистически режим в страните. Политиката му води до смекчаване на отношенията между хората от Източния и Западния блок. Именно заради това през 1971 г., той получава Нобелова награда за мир.

През 1983 г. се жени за Бригите Зебахер, с която остава до края на дните си. Вили Бранд умира на 8 октомври 1992 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Krieg in Norwegen. 9. April – 9. Juni 1940 (schwedischer Originaltitel: Kriget i Norge), übersetzt von Benedict Christ, Basel. Europa Verlag, Zürich/New York 1942.
  • Zur Nachkriegspolitik der deutschen Sozialisten. Jocke Leufvmark. Stockholm 1944. (gemeinsam mit August Enderle, Irmgard Enderle, Stefan Szende und Ernst Behm).
  • Forbrytere og andre tyskere]] („Verbrecher und andere Deutsche“), Oslo 1946; erste dt. Ausgabe: Verbrecher und andere Deutsche. Ein Bericht aus Deutschland 1946. Bearb. u. hrsg. von Einhart Lorenz. Dietz-Verlag, Bonn 2007, ISBN 978-3-8012-0380-1. (Willy-Brandt-Dokumente, Band 1).[1]
  • Mein Weg nach Berlin. aufgezeichnet von Léo Lania. Kindler-Verlag, München 1960.
  • Friedenspolitik in Europa. S.-Fischer-Verlag, Frankfurt am Main 1968.
  • Begegnungen und Einsichten. Die Jahre 1960–1975. Verlag Hoffmann und Campe, Hamburg 1976.
  • Links und frei. Mein Weg 1930–1950. Verlag Hoffmann und Campe, Hamburg 1982.
  • Erinnerungen. Propyläen-Verlag, Frankfurt am Main u. a. 1989.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Volker Ullrich, Der wahre Patriot. In: Die Zeit, 13. Dezember 2007 (über Brandts Buch Verbrecher und andere Deutsche).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Курт Георг Кизингер Бундесканцлер (21 октомври 1969 – 7 май 1974) Валтер Шел