Карлуш Филипи Шимениш Белу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монс. Карлош Фелипе Шименеш Бело SDB
източнотиморски духовник
Dom Filipe Ximenes Belo 2016.jpg
Роден

Националност Флаг на Източен Тимор Източен Тимор
Религия Римокатолическа църква
Политика
Убеждения пацифизъм
Известен с защита на гражданските права в Източен Тимор
Отличия
Nobel prize medal.svg
Нобелова за мир 1996
Монс. Карлош Фелипе Шименеш Бело SDB в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Ка̀рлуш Филѝпи Шимѐниш Бѐлу (на португалски: Carlos Filipe Ximenes Belo) е римокатолически епископ и общественик от Източен Тимор, носител на Нобелова награда за мир.

На 21 септември 1973 г. дава обети за целомъдрие, бедност и послушание в монашеската конгрегация Салезиани на Дон Боско. Ръкоположен е за свещеник на 26 юли 1980 г. Преконизиран е за апостолически администратор на епархия Дили и титулярен епископ на Лориум на 21 март 1988 г. Ръкоположен е за епископ от апостолическия нунций в Индонезия архиепископ Франческо Каналини на 19 юни 1988 г.

Епископ Карлош е създава католически средни училища, семинарии и сиропиталища в Източен Тимор.

След анексията от Индонезия на току-що освободилия се Източен Тимор (бившата колония Португалски Тимор) е сред първите защитници на жителите на местното население. Провежда постоянно акции за информиране за преследване на цивилното население.

След кръвопролитията по време на мирната демонстрация в Дили през 1991 г. ръководи успешна кампания за реформа в индонезийската армия, завършила с оставката на 2 високопоставени генерали. Като привърженик на пасивната борба представя своите възгледи в отворено писмо през 1994 г., в което призовава за ограничаване на действията на индонезийската армия в Източен Тимор, разширяване на гражданските права на източнотиморците и организиране на референдум за независимост на Източен Тимор.

Преживява 2 безуспешни опити за атентат – през 1989 и 1991 г. Получава Нобелова награда за мир, заедно със сънародника си Жузе Рамуш Хорта, през 1996 г. „за техните усилия за справедливо и мирно разрешение на конфликта в Източен Тимор“[1].

След като на 30 август 1999 г., след проведен референдум, Източен Тимор обявява независимост от Индонезия, епископ Карлош Фелипе Шименеш Бело е принуден да напусне страната. Унищожени са неговият дом и църквите, основни от него. Връща се отново в страната след месец. На 26 ноември 2002 г. подава оставка от ръководството на столичната епархия в Дили.

Занимава се с мисионерска дейност в Мозамбик от 2004 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Peace Prize 1996 — Nobelprize.org