Дезмънд Туту

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дезмънд Туту
Desmond Tutu
южноафрикански духовник
Archbishop-Tutu-medium.jpg
Роден
Починал
Погребан ЮАР

Религия англиканство
Националност  ЮАР
Учил в Кингс Колидж
Награди Нобелова награда за мир (1984)[1][2]
Политика
Професия епископ
Убеждения пацифизъм
Известен с борба против апартейда
Отличия Nobel prize medal.svg Нобелова награда за мир 1984 г.

Подпис Desmond Tutu Signature.svg
Уебсайт
Дезмънд Туту в Общомедия

Дезмънд Мпило Туту (на английски: Desmond Mpilo Tutu) (1931-2021) е бивш англикански архиепископ на Кейптаун (първият чернокож епископ в ЮАР), активист срещу апартейда. Лауреат на Нобелова награда за мир (1984). Носител е на наградата Алберт Швайцер за хуманност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 октомври 1931 г. в Клерксдорп, ЮАР, като родителите му са от народностите кхоса и тсвана. Когато е на 12-годишна възраст, семейството се преселва в Йоханесбург. Завършва колежа Pretoria Bantu Normal College през 1953 година след което преподава в Johannesburg Bantu High School до 1957 година. Продължава своето обучение (теология) и през 1960 година е ръкоположен за англикански свещеник. Започва работа като свещеник в Университета на Форт Харе.

В началото на 60-те години на XX век напуска работата в Университета и заминава за Кралския колеж на Лондон (19621966), където получава първо бакалавърска а след това и магистърска степен по теология. През 1967 г. се завръща в Южна Африка, започвайки да изнася проповеди сред населението.

Спечелва си реноме на виден противник на апартейда, докато той е официалната държавна политика на ЮАР, но се противопоставя и на много други случаи на потисническо потъпкване на човешките права. На 28 май 2008 г. например посещава ивицата Газа и, потресен от условията на живот на палестинците, нарича израелската инвазия, причинила убийството на 19 души в Бейт-Ханун, сред тях 5 деца, „нелегална“[3], а отношението на международната общност към ефектите от блокадата върху жителите на ивицата Газа сравнява с деспотичния режим на управляващата хунта в Мианмар. Самата блокада той нарича „отвратителна“ („abomination“, sic!)[4]. При пристигането си признава, че нищо, което той е чувал за ситуацията, която той нарича безнадеждна и страховита[5] в Газа, не може да се сравни с видяното от него.[4]

Туту умира в Кейптаун сутринта на 26 декември 2021 г.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Туту е автор на седем сборника с проповеди и други публицистични текстове:

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.nobelprize.org.
  2. а б www.nobelprize.org.
  3. Tutu: Isreael blockade of Gaza illegal, Deutsche Welle, 29 май 2008.
  4. а б Tutu: Gaza blockade abomination (репортаж), BBC, 28 май 2008.
  5. Съобщение за окачествяването desolate and scary
  6. Berger, Marilyn. Desmond Tutu, Whose Voice Helped Slay Apartheid, Dies at 90. // The New York Times. 2021-12-26. Посетен на 2021-12-26.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]