Международна кампания за забрана на противопехотните мини

International Campaign to Ban Landmines

Международната кампания за забрана на противопехотните мини е коалиция на неправителствени организации, поставила си за цел забраната на производството и употребата на противопехотни мини.

Тя е основана от 5 организации през 1992 г., а към 2003 г. има над 1100 членуващи организации. Най-големият успех на Кампанията е влизането в сила през 1999 на Отавския договор, въпреки че страни като САЩ, Русия и Китай все още отказват да се присъединят към него.^[1]

През 1997 г. организацията и нейният основен говорител Джоди Уилямс получават Нобелова награда за мир.

Чрез наблюдатели организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб. Целта е чрез лобиране да се постигне подписването на Договора от Отава за забрана на противопехотните мини.

Структура и доклади[редактиране | редактиране на кода]

Организацията се ръководи от петчленен ръководен комитет и комитет от 22 организации, които изпълняват функциите на съветници. Централата на организацията е в Женева.

Организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб, чрез мрежа от наблюдатели, които изготвят доклади на базата, на които се прави ежегоден доклад за използването и жертвите на противопехотни мини.^[2]

Всяка година организацията съставя и публикува доклад за жертвите на противопехотните мини и за действията предприети от различни държави. Според доклада от 2009 в 70 държави съществуват минни полета с обща площ от над 3000 квадратни километра.^[3]^[4] За периода 1999 – 2008 година според наблюденията на организацията от мини и други експлозивни апарати са пострадали 73 576 души в 119 държави. С приемането на Договора от Отава през 1999 се предполага, че 15 държави използват противопехотни мини. Към 2009 единствените държави, които продължават употребата им са Бирма и Русия.

В доклада от 2008 се казва, че 35 страни, които не са подписали договора имат запаси от около 160 милиона мини. Най-голяма е бройката им в Китай – 110 милиона, Русия – 24,5 милиона и САЩ – 10,4 милиона. Също така в 19 държави от подписалите договора се наблюдава използване на противопехотни мини от организации, които не са част от въоръжените сили. Към 2008 само 3 такива държави са споменати в доклада.^[5]

Въпреки спада в употребата на противопехотни мини се наблюдава увеличение в използването на експлозивни апарати подобни на мини, най-вече в Афганистан и Колумбия.^[6]

Договор от Отава[редактиране | редактиране на кода]

Договорът е отворен за подпис през декември 1997 г. и затворен на 1 март 1999 г. След тази дата към договора държавите могат само да се присъединят. За да влезе в сила договорът, трябва да е ратифициран от 40 членки на ООН.^[7] Пълното име на договора е Конвенция за забрана на употреба, съхранение, производство и продажба на Противопехотна мина и тяхното унищожение. 160 държави са подписали договора. Освен забрана за употреба и производство, всяка държава по договора, трябва да унищожи всичките си налични запаси от мини, в срок от четири години. До десет години от подписването всяка държава трябва да е разминирала всичките си минни полета (ако има такива).

Договорът се отнася само за противопехотните мини, в него не се включват противотанкови мини, клейморни мини и други статични взривни апарати.^[8] Според Доклад от 2009, 44 милиона мини са били унищожени от страните по договора, от влизането му в сила. 86 държави са унищожили запасите си, а други 63 са обявили, че нямат запаси.^[9] Член 3 на договора, позволява съхраняването на ограничено количество мини за обучение за търсене и деактивиране. Счита се, че около 200 хил. мини съществуват под тази форма в 71 държави.^[10]

През 2008, 11 държави са изчистили всички известни минни полета на тяхна територия. Това са България, Коста Рика, Ел Салвадор, Франция, Гватемала, Хондурас, Северна Македония, Малави, Суринам, Свазиленд и Тунис. На срещата в Картагена (Колумбия) през декември 2009 Албания, Гърция, Руанда и Замбия също заявяват това. На 18 юни 2010 Никарагуа е обявена за чиста от противопехотни мини, на 14 юни 2011 Непал, а от декември 2011 и Бурунди.^[11]

Държави ратифицирали или присъединили се към договора[редактиране | редактиране на кода]

Държава	Подписан	В сила	Метод
Афганистан		11 септември 2002	Присъединяване
Албания	8 септември 1998	29 февруари 2000	Ратификация
Алжир	3 декември 1997	9 октомври 2001	Ратификация
Андора	3 декември 1997	29 юни 1998	Ратификация
Ангола	4 декември 1997	5 юли 2002	Ратификация
Антигуа и Барбуда	3 декември 1997	3 май 1999	Ратификация
Аржентина	4 декември 1997	14 септември 1999	Ратификация
Австралия	3 декември 1997	14 януари 1999	Ратификация
Австрия	3 декември 1997	29 юни 1998	Ратификация
Бахамски острови	3 декември 1997	31 юли 1998	Ратификация
Бангладеш	7 май 1998	6 септември 2000	Ратификация
Барбадос	3 декември 1997	26 януари 1999	Ратификация
Беларус		3 септември 2003	Присъединяване
Белгия	3 декември 1997	4 април 1998	Ратификация
Белиз	27 февруари 1998	23 април 1998	Ратификация
Бенин	3 декември 1997	25 септември 1998	Ратификация
Бутан		18 август 2005	Присъединяване
Боливия	3 декември 1997	9 юни 1998	Ратификация
Босна и Херцеговина	3 декември 1997	8 септември 1998	Ратификация
Ботсвана	3 декември 1997	1 март 2000	Ратификация
Бразилия	3 декември 1997	30 април 1999	Ратификация
Бруней	4 декември 1997	24 април 2006	Ратификация
България	3 декември 1997	4 септември 1998	Ратификация
Буркина Фасо	3 декември 1997	16 септември 1998	Ратификация
Бурунди	3 декември 1997	22 октомври 2003	Ратификация
Камбоджа	3 декември 1997	28 юли 1999	Ратификация
Камерун	3 декември 1997	19 септември 2002	Ратификация
Канада	3 декември 1997	3 декември 1997	Ратификация
Кабо Верде	4 декември 1997	14 май 2001	Ратификация
Централноафриканска република		8 ноември 2002	Присъединяване
Чад	6 юли 1998	6 май 1999	Ратификация
Чили	3 декември 1997	10 септември 2001	Ратификация
Колумбия	3 декември 1997	6 септември 2000	Ратификация
Коморски острови		19 септември 2002	Присъединяване
Демократична република Конго		4 май 2001	Присъединяване
Острови Кук	3 декември 1997	15 март 2006	Ратификация
Коста Рика	3 декември 1997	17 март 1999	Ратификация
Кот д'Ивоар	3 декември 1997	30 юни 2000	Ратификация
Хърватия	4 декември 1997	20 май 1998	Ратификация
Кипър	4 декември 1997	17 януари 2003	Ратификация
Чехия	3 декември 1997	26 октомври 1999	Ратификация
Демократична република Конго		2 май 2002	присъединяване
Дания	4 декември 1997	8 юни 1998	Ратификация
Джибути	3 декември 1997	18 май 1998	Ратификация
Доминика	3 декември 1997	26 март 1999	Ратификация
Доминиканска република	3 декември 1997	30 юни 2000	Ратификация
Еквадор	4 декември 1997	29 април 1999	Ратификация
Салвадор	4 декември 1997	27 януари 1999	Ратификация
Екваториална Гвинея	16 септември 1998	1 март 1999	Присъединяване
Еритрея		27 август 2001	Присъединяване
Естония		12 май 2004	Присъединяване
Етиопия	3 декември 1997	17 декември 2004	Ратификация
Фиджи	3 декември 1997	10 юни 1998	Ратификация
Финландия	28 ноември 2011	9 януари 2012	Ратификация
Франция	3 декември 1997	23 юли 1998	Ратификация
Габон	3 декември 1997	18 септември 2000	Ратификация
Гамбия	4 декември 1997	23 септември 2002	Ратификация
Германия	3 декември 1997	23 юли 1998	Ратификация
Гана	4 декември 1997	30 юни 2000	Ратификация
Гърция	3 декември 1997	25 септември 2003	Ратификация
Гренада	3 декември 1997	19 август 1998	Ратификация
Гватемала	3 декември 1997	26 март 1999	Ратификация
Гвинея	4 декември 1997	8 октомври 1998	Ратификация
Гвинея-Бисау	3 декември 1997	22 май 2001	Ратификация
Гаяна	4 декември 1997	5 август 2003	Ратификация
Хаити	3 декември 1997	15 февруари 2006	Ратификация
Ватикан	4 декември 1997	17 февруари 1998	Ратификация
Хондурас	3 декември 1997	24 септември 1998	Ратификация
Унгария	3 декември 1997	6 април 1998	Ратификация
Исландия	4 декември 1997	5 май 1999	Ратификация
Индонезия	4 декември 1997	16 февруари 2007	Ратификация
Ирак		15 август 2007	Присъединяване
Ирландия	3 декември 1997	3 декември 1997	Ратификация
Италия	3 декември 1997	23 април 1999	Ратификация
Ямайка	3 декември 1997	17 юли 1998	Ратификация
Япония	3 декември 1997	30 септември 1998	Приемане
Йордания	11 август 1998	13 ноември 1998	Ратификация
Кения	5 декември 1997	23 януари 2001	Ратификация
Кирибати		7 септември 2000	Присъединяване
Кувейт		31 юли 2007	Присъединяване
Латвия		1 юли 2005	Присъединяване
Лесото	4 декември 1997	2 декември 1998	Ратификация
Либерия		23 декември 1999	Присъединяване
Лихтенщайн	3 декември 1997	5 октомври 1999	Ратификация
Литва	26 февруари 1999	12 май 2003	Ратификация
Люксембург	4 декември 1997	14 юни 1999	Ратификация
Северна Македония		9 септември 1998	Присъединяване
Мадагаскар	4 декември 1997	16 септември 1999	Ратификация
Малави	4 декември 1997	13 август 1998	Ратификация
Малайзия	3 декември 1997	22 април 1999	Ратификация
Малдиви	1 октомври 1998	7 септември 2000	Ратификация
Мали	3 декември 1997	2 юни 1998	Ратификация
Малта	4 декември 1997	7 май 2001	Ратификация
Мавритания	3 декември 1997	21 юни 2000	Ратификация
Мавриций	3 декември 1997	3 декември 1997	Ратификация
Мексико	3 декември 1997	9 юни 1998	Ратификация
Молдова	3 декември 1997	8 септември 2000	Ратификация
Монако	4 декември 1997	17 ноември 1998	Ратификация
Черна гора		23 октомври 2006	Приемане
Мозамбик	3 декември 1997	25 август 1998	Ратификация
Намибия	3 декември 1997	21 септември 1998	Ратификация
Науру		7 август 2000	Присъединяване
Нидерландия	3 декември 1997	12 април 1999	Ратификация
Нова Зеландия	3 декември 1997	27 януари 1999	Ратификация
Никарагуа	4 декември 1997	30 ноември 1998	Ратификация
Нигер	4 декември 1997	23 март 1999	Ратификация
Нигерия		27 септември 2001	Присъединяване
Ниуе	3 декември 1997	15 април 1998	Ратификация
Норвегия	3 декември 1997	9 юли 1998	Ратификация
Палау		19 ноември 2007	Присъединяване
Панама	4 декември 1997	7 октомври 1998	Ратификация
Папуа Нова Гвинея		28 юни 2004	Присъединяване
Парагвай	3 декември 1997	13 ноември 1998	Ратификация
Перу	3 декември 1997	17 юни 1998	Ратификация
Филипини	3 декември 1997	15 февруари 2000	Ратификация
Португалия	3 декември 1997	19 февруари 1999	Ратификация
Катар	4 декември 1997	13 октомври 1998	Ратификация
Румъния	3 декември 1997	30 ноември 2000	Ратификация
Руанда	3 декември 1997	8 юни 2000	Ратификация
Сейнт Китс и Невис	3 декември 1997	2 декември 1998	Ратификация
Сейнт Лусия	3 декември 1997	13 април 1999	Ратификация
Сейнт Винсент и Гренадини	3 декември 1997	1 август 2001	Ратификация
Самоа	3 декември 1997	23 юли 1998	Ратификация
Сан Марино	3 декември 1997	18 март 1998	Ратификация
Сао Томе и Принсипи	30 април 1998	31 март 2003	Ратификация
Сенегал	3 декември 1997	24 септември 1998	Ратификация
Сърбия		18 септември 2003	Присъединяване
Сейшели	4 декември 1997	2 юни 2000	Ратификация
Сиера Леоне	29 юли 1998	25 април 2001	Ратификация
Словакия	3 декември 1997	25 февруари 1999	Ратификация
Словения	3 декември 1997	27 октомври 1998	Ратификация
Соломонови острови	4 декември 1997	26 януари 1999	Ратификация
Сомалия		16 април 2012	Присъединяване
ЮАР	3 декември 1997	26 юни 1998	Ратификация
Южен Судан		9 юли 2011	Наследен
Испания	3 декември 1997	19 януари 1999	Ратификация
Судан	4 декември 1997	13 октомври 2003	Ратификация
Суринам	4 декември 1997	23 май 2002	Ратификация
Свазиленд	4 декември 1997	22 декември 1998	Ратификация
Швеция	4 декември 1997	30 октомври 1998	Ратификация
Швейцария	3 декември 1997	24 март 1998	Ратификация
Таджикистан		12 октомври 1999	присъединяване
Танзания	3 декември 1997	13 октомври 2000	Ратификация
Тайланд	3 декември 1997	27 ноември 1998	Ратификация
Източен Тимор		7 май 2003	Присъединяване
Того	4 декември 1997	9 март 2000	Ратификация
Тринидад и Тобаго	4 декември 1997	27 април 1999	Ратификация
Тунис	4 декември 1997	9 юли 1999	Ратификация
Турция		25 септември 2003	Присъединяване
Туркменистан	3 декември 1997	19 януари 1998	Ратификация
Тувалу		13 септември 2011	Присъединяване
Уганда	3 декември 1997	25 февруари 1999	Ратификация
Украйна	24 февруари 1999	27 декември 2005	Ратификация
Великобритания	3 декември 1997	31 юли 1998	Ратификация
Уругвай	3 декември 1997	7 юни 2001	Ратификация
Вануату	4 декември 1997	16 септември 2005	Ратификация
Венецуела	3 декември 1997	14 април 1999	Ратификация
Йемен	4 декември 1997	1 септември 1998	Ратификация
Замбия	12 декември 1997	23 февруари 2001	Ратификация
Зимбабве	3 декември 1997	18 юни 1998	Ратификация

Държави – подписали но не ратифицирали[редактиране | редактиране на кода]

Държава	Подписан
Маршалови острови	4 декември 1997
Полша	4 декември 1997

Не подписали[редактиране | редактиране на кода]

Държава
Армения
Азербайджан
Бахрейн
Мианмар
Китай
Куба
Египет
Микронезия
Грузия
Индия
Иран
Израел
Казахстан
Северна Корея
Южна Корея
Киргизстан
Лаос
Ливан
Либия
Монголия
Мароко
Непал
Оман
Пакистан
Русия
Саудитска Арабия
Сингапур
Шри Ланка
Сирия
Тонга
Обединени арабски емирства
САЩ
Узбекистан
Виетнам

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Международна кампания за забрана на противопехотните мини.

↑ United Nations Treaty Collection: Convention on the Prohibition of the Use, Stockpiling, Production and Transfer of Anti-Personnel Mines and on their Destruction. Посетен на 8 януари 2012.
↑ ICBL: History, www.icbl.org/index.php/icbl/About-Us/History
↑ Landmine Monitor Report 2009, p.1.
↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 34.
↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 46.
↑ Landmine Monitor Report 2009, p.4.
↑ ICBL Website, www.icbl.org
↑ ICBL, Mine Ban Treaty: Other Obligations
↑ Landmine Monitor Report 2009, pp. 16 – 17.
↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 19.
↑ ICBL, Four New Countries Declared Mine-Free at Landmine Summit, (4 декември 2009)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт ((en))

[untc-1] United Nations Treaty Collection: Convention on the Prohibition of the Use, Stockpiling, Production and Transfer of Anti-Personnel Mines and on their Destruction. Посетен на 8 януари 2012.

[2] ICBL: History, www.icbl.org/index.php/icbl/About-Us/History

[Landmine_Monitor_Report_2009,_p.1-3] Landmine Monitor Report 2009, p.1.

[4] Landmine Monitor Report 2009, p. 34.

[5] Landmine Monitor Report 2009, p. 46.

[6] Landmine Monitor Report 2009, p.4.

[7] ICBL Website, www.icbl.org

[8] ICBL, Mine Ban Treaty: Other Obligations

[9] Landmine Monitor Report 2009, pp. 16 – 17.

[10] Landmine Monitor Report 2009, p. 19.

[11] ICBL, Four New Countries Declared Mine-Free at Landmine Summit, (4 декември 2009)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]