Амнести Интернешънъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подразделения на Амнести Интернешънъл
Nobel prize medal.svg

Амнести Интернешънъл (английски: „Amnesty International“, на английски също и като „AI“ или само като „Amnesty“) е международна неправителствена и независима организация за защита на човешките права със седалище в Лондон, Великобритания. Тя се основава на всеобщата декларация за правата на човека, има над 2,2 милиона членове и поддръжници в повече от 150 страни и секции в 58 държави. Организацията издава годишни доклади, в които критикува нарушенията на човешките права. В момента (2007) се ръководи от генералната секретарка на Амнести Ирен Хан (Бангладеш). Амнести Интернешънъл е носител на Нобелова награда за мир за 1977 г.

История на създаването[редактиране | edit source]

Акция на Амнести Интернешънъл

Организацията е основана през юли 1961 от британския юрист Питър Бененсън. Повода е прочетена от него статия разказваща за съдбата на двама португалски студенти, прекарали 7 години в затвора, само защото вдигнали наздравица за „свободата“ (Употребата на думата „свобода“ в Португалия по време на управлението на Антонио ди Оливейра Салазар е забранена). На 28 май 1961 Питър Бененсън публикува във британския вестник Обзървър статия със заглавие „Забравените затворници“, в статията се призовава да се освободят затворниците на съвестта. Бененсън предлага хората да залеят правителствата с писма, в които да искат свобода за политическите затворници. Статията е преиздадена в много европейски вестници и намира широк обществен интерес. Последвалата я акция „Апел за амнистия, 1961“ се смята за начало на Амнести Интернешънъл.

Първи Президент и съосновател на „Амнести Интернешънъл“ е ирландския нобелов лауреат Шон Макбрайд. Между многобройните бивши подзащитници на организацията са президентите на Южна Африка, Нигерия, Южна Корея и ЧехияНелсън Мандела, Олусегун Обасанджо, Ким Те Чжун и Вацлав Хавел.

Лого на организацията е увита с бодлива тел свещ и надпис „работещ в защита на човешките права по света“ (working to protect human right worldwide).

Цели и дейности[редактиране | edit source]

Амнести Интернешънъл преди всичко насочва своята работа към правителствата, но също така докладва и непревителствени организации и индивидуални личности.

Съществуват 6 ключови сфери, в които работи Амнести:

Някои специфични цели са: премахването на смъртното наказание, извънсъдебните екзекуции и „изчезванията“, осигуряване на затворнически условия, отговарящи на международния стандарт за човешките права, осигуряване на честно и справедливо съдебно дело за всички политически затворници, осигуряване на безплатно образование за всички деца по света, легализиране на аборта, борба срещу своеволията на правосъдието, прекратяване на използването на деца като войници, освобождаване на всички затворници заради своите убеждения, промотиране на икономически, социали и културни права на изолираните общества, предпазване на защитниците на човешки права, промотиране на религиозна толерантност, прекратяване на насилието, спиране на незаконните убийства при въоръжени конфликти, подкрепа на правата на бежанците, емигрантите, търсещите убежище и защита на човешкото достойнство.

За да продължи тези цели, Амнести Интернешънъл развива няколко начина за публикуване на информация и мобилизиране на общественото мнение. Организацията смята за една от своите сили публикуването на безпристрастни и точни доклади. Докладите се провеждат чрез: интервюиране на жертви или официални лица, наблюдаване на съдебни дела, работа с местни активисти по човешките права, медиен мониторинг. Целта е да се разпращат до медиите навременни прес релийзи и информация за новинарски бюлетини и сайтове.

Кампаниите за мобилизиране на общественото мнение могат да придобият формата на индивидуали, държавни или тематични кампании. Използват се различни похвати, като например директни молби, медийна и публицистична дейност и публични демонстрации. Много често наред с кампаниите се провеждат и набирания на различни средства.

Ролята на Амнести Интернешънъл е да повиши общественото внимание върху въпросите, които повдига проблемът с човешките права.

Организационна структура[редактиране | edit source]

Амнести Интернешънъл се състои предимно от членове-доброволци, но също така съдържа и малък брой платени професионалисти в различни области. В страни, където Амнести Интернешънъл има силно затвърдена позиция, членовете са организирани в „секции“. Секциите координират базобите дейности на Амнести Интернешънъл, като някои от членовете в секциите се обединяват в различни групи. Всяка от секциите има директори, а през 2005 г. секциите по света са 52. Структурите също координират основните дейности на организацията, но имат по-малко членове и ограничен персонал. В страните, където не съществуват секции, хората могат да станат международни членове. Съществуват и други два организационни модела: „Международни мрежи“, които промотират специфични теми или имат специфична идентичност; и „Асоциирани групи“, които вършат същата работа като секционните групи, но в изолация.

Споменатите по-горе структури са представени от Международния съвет (IC), който се ръководи от председател. Членовете на секциите и структурите имат право да назначават един или няколко представители в Съвета, в зависимост от броя на техните членове. Международният съвет може да кани представители от международните мрежи или други членове на срещите, но единствено представителите от секциите и структурите имат право да гласуват. Фукциите на Международния съвет е да назначава и държи под отговорност вътрешните управляващи и да определя посоката на дживение на организацията. Международният съвет се свиква на всеки 2 години.

Международният изпълнителен комитет (IEC), ръководен от председател, се състои от осем членове и касиер. Той се избира от, и представлява Международния съвет и се среща два пъти в годината. Ролята на Международния изпълнителен комитет е да взема решения от името на Амнести Интернешънъл, да изпълнява стратегията, ръководена от Международния комитет и да осигурява съответствие с устава на организацията.

Международният секретариат (IS) е отговорен за управлението и ежедневните дейности на Амнести Интернешънъл под ръководството на Международния изпълнителен комитет и Международния съвет. Той се управлява от преблизително 500 професионалисти в различни области и се ръководи от Главен секретар. Международният секретариат оперира няколко работни програми: Международно право и организации, Проучвания, Кампании, Мобилизация и Комуникации. Офисите му се намират в Лондон от неговото създаване през 1960-те години.

Амнести Интернешънъл се финансира от такси и дарения от членовете по света, като даренията от правителства или правителствени организации не се приемат.

Секции на Амнести Интернешънъл, 2005
Алжир, Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия (Нидерландско-говоряща част), Белгия (Френско-говоряща част), Бенин, Бермуда, Канада (Английско-говоряща част), Канада (Френско-говоряща част), Чили, Кот д'Ивоар, Дания, Ферьорски острови, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Гаяна, Хонг Конг, Исландия, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Корея, Люксембург, Мавриций, Мексико, Мароко, Непал, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Перу, Филипини, Полша, Португалия, Пуерто Рико, Сенегал, Сиера Леоне, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Тайван, Того, Тунизия, Великобритания, САЩ, Уругвай, Венецуела
Структури на Амнести Интернешънъл, 2005
Беларус, Боливия, Буркина Фасо, Хърватия, Кюраао, Чехия, Гамбия, Унгария, Малайция, Мали, Молдова, Монголия, Пакистан, Параквай, Словакия, Южна Африка, Тайланд, Турция, Украйна, Замбия, Зимбабве.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.