Лесото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Лесото
Muso oa Lesotho
Kingdom of Lesotho
Знаме на Лесото
Герб на Лесото
(знаме) (герб)
Девиз: Khotso, Pula, Nala!
Местоположение на Лесото
География и население
Площ 30 355 km²
(на 137-мо място)
Столица Масеру
Най-голям град Масеру
Официален език сесото и английски
Население (пребр., 2009) 2 067 035
(на 146-то място)
Гъстота на нас. 68,1 д./km²
Управление
крал Летсие III
министър-председател Пакалита Мосисили
История
Независимост 4 октомври 1966
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 1,327 млрд
БВП на човек (ППС) $ 642[1]
Валута лоти (LSL)
Други данни
Часова зона UTC+2
Интернет домейн .ls
Телефонен код 266

Кралство Лесото е парламентарна монархия в Южна Африка. Топонимът „Лесото“ значи страна на говорещите езика сесото. Национален празник е 4 октомври, Ден на независимостта (1966). Страната представлява анклав – обградена е отвсякъде от РЮА.

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на Лесото е 30 355 km². Най-забележителният географски факт за Лесото, освен че е анклав, e, че страната е единствената независима държава, която се разполага напълно на над 1000 m надморска височина. Най-ниската точка на Лесото се намира на около 1400 m надморска височина и над 80% от страната са разположени на над 1800 m. Релефът е планински. Лесото е разположен в пределите на платото Басуто (средна височина 2300 – 3000 m), с наклон изток – запад, силно разчленено от река Оранж и притоците Каледън и Корнетспруит, които са издълбали приказни проломи и дълбоки долини. В средната част са планините Таба Путсоа и Малоти (връх Монт о Сурс, 3267 m). На юг и на изток Лесото се огражда от Драконовите планини с най високия връх на Южна Африка – Каткинпик (3650 m). В планините на Лесото се намират изворите на над 200 реки на Южна Африка. Климатът е рязко континентален. Средната температура е 32 °C през лятото (октомври – март) и 6 – 7 °C през зимата в така наречените Ниски земи по протежение на западната и южната граница. Зимата (юни – юли) е по-сурова в планинската част, така наречените Високи земи. Дъждовният период продължава от октомври до април (ср. год. 710 mm). Природните ресурси са слабо проучени. Има находища на диаманти (на север), желязна руда, каменни въглища. Има данни за мед, злато, азбест.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Поради голямата височина над морското равнище, през цялата година са възможни нощни слани, които пречат за отглеждането на субтропични култури. Растителността е главно степна. В източните части (1800 – 3000 m) преобладава алпийска ливадна растителност.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Някои от присъщите за Южна Африка хищници, копитни (зебри, антилопи и др.), птици (щрауси и др.).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Поради надморската си височина, през цялата година Лесото остава по-хладно от другите райони на същата географска ширина. През лятото често има гръмотевични бури. В Масеру и заобикалящите го низини често температурата достига 30 °C през лятото. Зимите могат да бъдат доста студени и в низините температурите падат до -7 °C, а в по-високите части до -18 °C. Снегът е често срещан в пустините и ниските долини от май до септември, а в по-високите части на страната почти целогодишно.

История[редактиране | редактиране на кода]

Народът басуто се установява в района на днешен Трансвал още в 16 в. Обединението на племената става в началото на 19 в. при Мошешу I, вожда на баквена (племе в Северен Басутоленд). През 1868 г. е установен британски контрол (протекторат). През 1907 г. се създава Прогресивната асоциация на Басутоленд, която се бори за реформи. След Първата световна война се ражда и първата политическа партия – Лехотла ла бафо (Лига на бедните), която иска ликвидация на колониалната власт и демократизация на обществения живот. Нов подем в националноосвободителното движение настъпва след Втората световна война. В 1952 г. група членове на Лехотла ла Бафо организират нова партия – Африкански конгрес на Басутоленд, наречена от 1959 г. Партия на конгреса на Басутоленд. Тя се обявява за незабавно предоставяне на вътрешно самоуправление, а след това на пълна независимост. През 1957 г. се основава нова политическа организация – Национална партия на Басутоленд под водачеството на Леабуа Джонатан. На 5.05.1962 г. се свиква учредителният конгрес на комунистическата партия. През 1965 г. на Басутоленд е предоставено вътрешно самоуправление. При проведените избори побеждава Националната партия, която образува правителство. На 4.10.1966 г. Басутоленд получава независимост, като новата държава се назовава Кралство Лесото. На 27.01.1970 г. парламентарните избори са спечелени от опозиционните партии, но правителството на Л. Джонатан анулира изборите и обявява извънредно положение. През 1973 г. е създадено Временно събрание от 93 назначени членове. Разработва се нова конституция на страната. Политическото положение все още не е стабилно. Част от разцепилата се през януари 1974 г. Партия на конгреса с нейния лидер Н. Мохеле (който е в изгнание) не одобрява режима и предизвиква безредици през януари 1974 г. и цялата 1979 г. Отношенията с ЮАР не са дружелюбни поради въоръжените провокации и терористични акции на Претория срещу Кралство Лесото, което се противопоставя на политиката на апартейд и расова дискриминация и подкрепя народа на Южна Африка в борбата му за свобода и независимост.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Областите на Лесото

Лесото е разделена на 10 области:

  1. Береа
  2. Бута-Буте
  3. Лерибе
  4. Мафетенг
  5. Масеру
  6. Мохалес-Хук
  7. Мокотлонг
  8. Цгачас-Нек
  9. Цгутинг
  10. Таба-Цека

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

При неблагоприятните природни условия и изцяло обграден от територията на ЮАР, Лесото поддържа икономически напредък благодарение на чувствителната международна помощ, на увеличаващите се приходи от митническия съюз с ЮАР и преводите на мигриращата работна ръка.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

От 2,3 млн. ха селскостопанска площ (75% от територията на страната) само 310 хил. ха се разработват (13%). Делът на селскостопанското производство е 26%. Произведеното от натуралния сектор задоволява едва 70% от нуждите на страната. Останалото се внася от ЮАР. Животновъдството е основен отрасъл на селското стопанство. Отглеждат се главно овце и ангорски кози. По производството на мохер Лесото е на 4-то място в света.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Делът на промишлеността е едва 12%. Добивна промишленост: само добив на диаманти – богатството на страната. Чужди фирми финансират търсенето на въглища и ценни минерали. Стимулира се притокът на чужд капитал. Първата обувна фабрика е открита през 1978 г. в Мапуце. В областта на енергетиката Лесото има голям хидроелектрически потенциал – пълноводни и бързи реки. Първата ВЕЦ е открита в Мациенг през 1965 г. Лесото е свързан с електроснабдителната мрежа на ЮАР.

Паричната единица е лоти (мн. ч. – малоти), въведена на 17.01.1980 г. 1 лоти = 100 лисенте. Емисионен институт – Южноафриканска резервна банка. Бюджетът е винаги дефицитен.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Лесото е 2,3 милиона души като 19% градско население и 81% – селско. Гъстотата на населението по планинските части е по-малка отколкото в низините и равнините. Въпреки че мнозинството от населението – 57,6% – е между 15 и 64 години, процентът на младежите е твърде голям – 37%. Годишният прираст на населението е -0,46%. Населението е басуто (99%), от южната група на семейството банту. Главни градове: столица Масеру, Береа, Хлоце, Мохалед Хоек, Рома, Лерибе, Мафетенг, Бута Буте. Преобладават родовообщинните отношения.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

82% – християни, 18% – анимисти, малко мюсюлмани.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Официалните езици са два – сесуто и английски. Сесуто се говори от народа и се преподава в основните училища.

Други[редактиране | редактиране на кода]

България установява дипломатически отношения с Лесото през 1980 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лесото на сайта на МВФ. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.