Конрад Аденауер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Конрад Аденауер
Konrad Adenauer
германски политик
Аденауер през 1950 г.
Аденауер през 1950 г.

Роден
Починал
19 април 1967 г. (91 г.)
Политика
Партия Християндемократически съюз
Семейство
Съпруга Ема Вайер (1904–1916)
Аугусте Цинсер (1919–1948)
Деца 8

Подпис Konrad Adenauer signature transparent.png
Уебсайт Страница в IMDb
Конрад Аденауер в Общомедия

Конрад Херман Йозеф Аденауер (на немски: Konrad Hermann Joseph Adenauer) е германски държавник. Той е първият канцлер на Федерална република Германия (1949-63) и председател на Християндемократическия съюз (1950-66).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Аденауер е третото от пет деца в католическо семейство с ограничени материални възможности. След зрелостния изпит през 1894 г. следва право и икономика във Фрайбург, Мюнхен и Бон. Впоследствие работи в прокуратурата, а по-късно като адвокат и съдия.

Кариера до Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Във Вилхелмсхафен през 1928 г. Аденауер е в центъра, с открита лява ръка.

Израсъл и възпитан в духа на хуманистичните католически ценности, през 1906 г. Аденауер става член на Партията на центъра. От 1917 до 1933 е кмет на град Кьолн, а от 1920 до 1933 г. ежегодно е избиран за президент на Държавния съвет на Прусия. През 1933 г. националсоциалистите свалят Аденауер от кметската длъжност. Той е подложен на репресии, заплахи и арести. През 1933-34 г. се укрива в манастира Мария Лаах. След атентата срещу Адолф Хитлер през 1944 г. Аденауер за три месеца е задържан от Гестапо.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война Аденауер, въпреки напредналата си възраст, прави бърза и главоломна политическа кариера. Решаващи за това са неговата жизненост, богатият му политически опит и не на последно място обстоятелството, че умее да се изразява ясно и разбираемо за всеки.

През 1945 г. отново е кмет на Кьолн. За много кратко време Аденауер поема всички ръководни постове в новообразувания Християн-демократически съюз (ХДС). През 1948 г. е избран за председател на Парламентарния съвет, натоварен с изработването на новата германска конституция.

Канцлерство[редактиране | редактиране на кода]

Аденауер е избран за първи канцлер на ФРГ през 1949 г. и остава на този пост до 1963 г. От 1950 г. до 1966 г. е председател на ХДС. От 1951 до 1955 г. Аденауер изпълнява и длъжността външен министър.

Като канцлер Аденауер е противник на социалистическите идеи и отхвърля егалитарните масови общества. Той е застъпник на индивидуализма и правовата държава. Според него, държавата трябва да осигури на гражданите свобода за независимо лично духовно и икономическо развитие при строго спазване на закона.

Конрад Аденауер и Шарл де Гол в Париж - 9 ноември 1964 г.

В центъра на вниманието на Аденауер стои преди всичко външната политика. Той разглежда настъплението на комунизма в Европа като директна заплаха за Запада и неговите ценности и не вярва във възможността за мирно съвместно съществуване на западната демокрация и тоталитарния комунизъм. В резултат на това енергично подкрепя създаването на НАТО. Аденауер поставя началото на формирането на въоръжени сили на ФРГ и влизането на страната в НАТО. Чрез т. нар. Германски договор със САЩ, Великобритания и Франция, подписан през 1952 година, той по същество постига прекратяване на окупационния статут на Германия. През 1955 г. при посещение в СССР Аденауер успява да издейства освобождаването на последните германски военнопленници.

Една от най-големите исторически заслуги на Аденауер е помирението с Франция, чиято кулминация е подписването на Германо-френския договор през 1963 г. Важен фактор за това са добрите му лични отношения с генерал Шарл де Гол. Германо-френското сближение, според Аденауер, е ключов фактор за европейското обединение. Заедно с политици като французина Робер Шуман и италианеца Алчиде де Гаспери, Аденауер е радетел за европейско сътрудничество. Без неговата дейност съвременният Европейски съюз би бил немислим.

Хобита[редактиране | редактиране на кода]

Голям ценител на класическата музика и живописта, както и страстен градинар, в личния си живот Аденауер е непретенциозен и крайно дисциплиниран.

Оценка[редактиране | редактиране на кода]

Аденауер е най-крупният политик на Германия след 1945. Заслугите му за изграждането, свободата и демокрацията на следвоенна Германия и Европа са огромни. Според общоприетите схващания неговите големи исторически постижения са утвърждаването на демокрацията във ФРГ, твърдото обвързване на Германия със Запада, икономическият възход и модернизацията на страната, възстановяването на политическия и морален кредит на Германия и изграждането на ХДС като партия. Аденауер налага Лудвиг Ерхард — „бащата на социалното пазарно стопанство“ — като министър на икономиката.

През ноември 2003 г. в рамките на телевизионна поредица Конрад Аденауер е избран от широката публика за най-великия германец на всички времена.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Конрад Аденауер в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Люц Граф Шверин фон Крозиг Бундесканцлер (15 септември 1949 – 16 октомври 1963) Лудвиг Ерхард