Светослав Малинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светослав Малинов
български политик

Роден
19 януари 1968 г. (50 г.)
Научна дейност
Област Политология
Образование Софийски университет
Университет в Йорк
Работил в Софийски университет
Политика
Партия Демократи за силна България
Депутат XL НС   
Евродепутат VII (2009-2014)VIII (2014-2019)
Семейство
Съпруга Мариана Малинова
Деца 3
Светослав Малинов в Общомедия

Светослав Христов Малинов е български политик от партията Демократи за силна България (ДСБ), политолог и преводач. Един от основателите на ДСБ, той е депутат в Народното събрание през 2005–2009 година и в Европейския парламент от 2009 година. Спечелва втори евродепутатски мандат през 2014.

Светослав Малинов е женен, с три деца – две дъщери и един син. Владее руски, английски и немски език.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в град Станке Димитров (днес Дупница). Завършва Английска езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1993 г. Специализира в политическа теория в Осло и Ню Йорк, а през 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания.[1]

Корица на втория брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Збигнев Бжежински.

През периода 1995–1998 г. е редовен докторант, а след 1998 година – асистент в катедра „Теория на политиката“ в Софийския университет. През 1999 г. защитава дисертация върху на английския консерватизъм и печели конкурс за асистент в катедра „Политология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е доцент по история на политическите идеи. Светослав Малинов прави първите преводи на български на някои книги на Джон Лок, Едмънд Бърк и Френсис Бейкън, като за преводите си на Лок получава награда на Съюза на преводачите в България.[1]

Главен редактор е на списание „Разум. Теоретично списание за политика и култура“, което излиза от 2002 до 2008 г. като издание на Институт „Разум“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 до 2002 г. е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили (СДС), а от 2002 г. е главен редактор на списание „Разум“. През 2004 година, след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили, е сред основателите на Демократи за силна България. Член е на националното ръководство на партията през периода 2005-2007 г. От 2005 г. е депутат в 40-ото Народно събрание, където е секретар на парламентарната група на ДСБ и член на Комисията по гражданското общество и медии.[1]

Член е на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на множество международни мисии на ОССЕ за наблюдение на избори.

През 2007 г. Светослав Малинов е включен сред кандидатите на ДСБ за представители в Европейския парламент. На проведените през март шест регионални събрания за подреждане на листата на партията той е класиран на второ място след водача Константин Димитров, но ДСБ получава 4,35% от гласовете на изборите и остава без представители в Европейския парламент.

През 2008 г. Светослав Малинов става един от инициаторите за провеждане на референдум за петролопровода Бургас-Александруполис. През същата година, в качеството си на депутат от 40-ото Народно събрание, от името на ДСБ той настоява парламентарната Комисия за борба с корупцията да започне разследване на имущественото състояние на лидера на ДПС Ахмед Доган.

На евроизборите през май 2009 печели вътрешните избори в ДСБ, а за същинските избори за Европейски парламент през 2009 Светослав Малинов е регистриран на второ място в общата листа на Синята коалиция след представителя на СДС Надежда Михайлова. Първоначално коалицията печели едно място, но с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 година България получава едно допълнително място в Европейския парламент, което е заето от Светослав Малинов.[2]. Малинов е член на групата на Европейската народна партия (ЕНП). В Европарламента е член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред.

През 2011 г. ДСБ издига Малинов като свой кандидат за участие в предварителните избори за излъчване на кандидат президент на Синята коалиция. Негов опонент в тези избори е Румен Христов от СДС.

На Осмото национално събрание на ДСБ на 26 октомври 2011 г. Малинов е избран за зам.председател на партията.

На изборите за Европейски парламент през май 2014 г. е втори в листата на Реформаторския блок. Чрез преферении измества водача Меглена Кунева и отново става евродепутат.

На 10 юни 2017 г. е кандидат за председател на ДСБ.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Малинов, Светослав (съст.). Световен речник на политическите афоризми. София, Juventus Mercurii, 1994. ISBN 954-8535-01-7.
  • Дайнов, Евгений и др. Корупцията в парламентарната практика и законодателния процес. София, Център за изследване на демокрацията, 1999. ISBN 954-477-071-2.
  • Малинов, Светослав (съст.). Консерватизмът. Т. 1. София, Център за социални практики, 1999. ISBN 954-9853-04-7.
  • Малинов, Светослав (съст.). Консерватизмът. Т. 2. София, Център за социални практики, 1999. ISBN 954-9853-05-5.
  • Димитрова, Боряна и др. Българските политически партии в навечерието на парламентарните избори '2001. София, ГорексПрес, 2000. ISBN 954-616-068-7.
  • Канев, Добрин и др. Политическите партии в България и Австрия пред нови предизвикателства. София, ГорексПрес, 2001. ISBN 954-616-093-8.
  • Малинов, Светослав. Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк. 2003.
  • Малинов, Светослав. Консервативни опити. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. ISBN 9789540730356.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]