Европейска народна партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейска народна партия
European People's Party
на други езици
  • Partia Popullore Europiane
  • Evropska narodna partija
  • Partit Popular Europeu
  • Europska pučka stranka
  • Evropská lidová strana
  • Det Europæiske Folkeparti
  • Europese Volkspartij
  • Euroopa Rahvapartei
  • Euroopan kansanpuolue
  • Parti populaire européen
  • Europäesch Vollekspartei
  • Europäische Volkspartei
  • Ευρωπαϊκό Λαϊκό Κόμμα
  • Európai Néppárt
  • Pháirtí an Phobail Eorpaigh
  • Partito Popolare Europeo
  • Eiropas Tautas partija
  • Эўрапейская народная партыя
  • Partit Popolari Ewropew
  • Det europeiske folkepartiet
  • Europejska Partia Ludowa
  • Partido Popular Europeu
  • Partidul Popular European
  • Европска народна партија
  • Európska ľudová strana
  • Europos Liaudies Partija
  • Evropska ljudska stranka
  • Partido Popular Europeo
  • Europeiska folkpartiet
  • Avrupa Halk Partisi
  • 歐洲人民黨
  • Європейська народна партія
  • ევროპის სახალხო პარტია
EPP Group logo.jpg
Ръководител Жозеф Дол
Основана 1976 г.
Щаб Rue du Commerce / Handelsstraat 10, Брюксел, B-1000
Цветове синьо, оранжево
Европейски парламент
216 / 754
Комитет на регионите
125 / 344
Европейски съвет
16 / 27
Европейска комисия
8 / 28
Сайт www.epp.eu
Европейска народна партия в Общомедия

Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, основана през 1976 г. от християндемократически партии, макар че по-късно партията увеличава членовете си, включвайки консервативни и други дясноцентристки политически партии.

Към 2009 г. в ЕНП членуват 72 партии от 39 държави.

ЕНП е най-голямата партия в Европейския парламент от 1999 г. Председателят на Европейския съвет и председателят на Европейската комисия са от ЕНП. Много от бащите основатели на Европейския съюз са от партии, които по-късно формират групата на ЕНП. Извън ЕС партията контролира мнозинството в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

ЕНП включва партии като германския Християндемократически съюз (ХДС), френския Съюз за народно движение (СНД), испанската Народна партия (НП), полската Гражданска платформа (ГП), също така има партии членки в почти всички страни от ЕС. Тя няма партиен член от Обединеното кралство, тъй като британската Консервативна партия не е съгласна с федералистките политики на ЕНП и вместо това през 2009 година формира Алианс на европейските консерватори и реформисти.

История[редактиране | редактиране на кода]

ЕНП е основана на 8 юли 1976 г. в Люксембург по инициатива на Жан Сайтлингер, Лео Тиндеманс (по това време министър-председател на Белгия), който става първият председател на партията, и Вилфрид Мартенс, председател на ЕНП от 1990 до 2013.

В края на 1990 г. финландският политик Саули Нийнистьо договаря вливането на Европейския демократичен съюз, на когото той е бил председател, в ЕНП.

През октомври 2002 г. Европейският демократичен съюз преустановява дейността си след като изцяло се е слял с ЕНП, това става на специално събитие в Ещорил, Португалия. Като признание за неговите усилия, Нийнистьо е избран за почетен председател на Европейската народна партия в същата година.

От основаването си ЕНП е имала следните председатели:

Платформа и манифест[редактиране | редактиране на кода]

По време на своя конгрес в Букурещ през 2012 г., Европейската народна партия актуализира своята политическа платформа след 20 години (Конгрес на ЕНП в Атина, 1992) и одобрява политически манифест, в който обобщава основните си ценности и политики.

Сред тях се подчертават:

  • Свободата като централна човешко право в съчетание с отговорност
  • Зачитането на традициите и сдружения
  • Солидарност да помогне на хората в нужда, които от своя страна също трябва да положат усилия, за да се подобрят положението си
  • Осигуряване на стабилност на публичните финанси
  • Запазването на здравословна околна среда
  • Субсидиарност
  • Плуралистичната демокрация и Социална пазарна икономика

Манифестът също описва приоритетите на ЕНП за ЕС, включително:

  • Европейски политически съюз
  • Директни избори за председател на Европейската комисия
  • Цялостност на единния европейски пазар
  • Насърчаване на семейството, подобряване на образованието и здравеопазването
  • Укрепване на общата политика в областта на имиграцията и предоставянето на убежище и интеграция на имигрантите
  • Продължаване на разширяването на ЕС, засилено Европейската политика на съседство и предлагането на специални рамки за връзка към държави, които не могат или не искат да се присъединят към ЕС
  • Определяне обща енергийна политика на ЕС
  • Укрепване на европейските политически партии

Манифест на ЕНП – Европейски избори'2009[редактиране | редактиране на кода]

С манифеста[1] си за предизборната кампания за Европейски избори'2009, Европейската народна партия очертава следните приоритети в своята политика за управлението на Европейския съюз :

  • Създаване на нови работни места. Продължаване на реформите и инвестициите в образованието, в политиката на ЕС за обучение през целия живот и заетостта, с цел създаване на по-добри възможности пред всеки;
  • Премахване на протекционизма и по-добре координирана фискална и парична политика на европейските правителства като мерки за справяне с глобалната икономическа криза;
  • Увеличаване на прозрачността и мониторинга на финансовите пазари. Връщане на банките към тяхната основна функция за предпазване на спестяванията на гражданите и осигуряване на ликвидността на европейската икономика;
  • Увеличаване на инвестициите в екологичните технологии и утвърждаване на Европа като лидер в този сектор, с цел нарастване на икономическия растеж и създаване на повече работни места, като едновременно с това Европа да стане по-малко зависима от добива на полезни изкопаеми;
  • Нарастване на дела на възобновяемата енергия на поне 20% от общия енергиен баланс до 2020 г.
  • Намаляване на емисиите на ядрена енергия за страните-членки;
  • Облекчения за работещи родители, осигуряване на повече детски заведения и въвеждане за отпуск по майчинство (бащинство) и за двамата родители;
  • Разработване на стратегия за привличане на квалифицирани работници от останалата част на света, за да бъде европейската икономика по-конкурентоспособна и динамична.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав на Председателството на ЕНП[редактиране | редактиране на кода]

Председателството е изпълнителният орган на партията. То решава общите политически насоки на партията и ръководи политическите асамблеи. Председателството се състои от президента, десет заместник-председатели, на почетни председатели, генерален секретар и финансов директор. Освен това, председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент, председателите на Комисията, Европейския парламент, на Съвета и на Върховния представител (доколкото те са членове на член на партията) са всички служебни заместник-председатели.

  • Председател – Жозеф Дол (временно изпълнява длъжността след смъртта на Вилфрид Мартенс)
  • Заместник-председатели:
    • Мишел Барние (министър на земеделието и риболова на Франция);
    • Марио Давид (член на Европейския парламент, представител на Португалия);
    • Петер Хинце (парламентарен държавен секретар на Министерство на икономиката и технологиите на Германия);
    • Юрки Катайнен (министър на финансите на Финландия);
    • Енда Кени (лидер на опозицията в Ирландия);
    • Корин Вортман-Кул (член на Европейския парламент, представител на Холандия);
    • Виктор Орбан (министър-председател на Унгария);
    • Алойз Петерле (член на Европейския парламент, представител на Словения);
    • Яцек Сариуж-Волски (член на ЕП, представител на Полша);
    • Антонио Таяни (еврокомисар по транспортните въпроси, представител на Италия).
  • Финансов директор – Инго Фридрих (заместник-председател на Европейския парламент, представител на Германия);
  • Генерален секретар – Антонио Лопес-Истуриц (член на ЕП, представител на Испания).
  • Конгрес[1] — основният демократичен форум на ЕНП. Провежда заседанията си на всеки три години. Избира ръководството на партията и преразглежда и установява основните политики.
  • Политическо бюро— основният изпълнителен орган на ЕНП, който е съставен е от делегати на партиите членки. Взима всички ключови решения за партията (резолюции, бюджет, даване на членство на партии и т.н.). Заседава няколко пъти годишно.
  • Председателство – носи отговорност за координацията и изпълнението на политиката на партията. Избира се от Конгреса на ЕНП на всеки три години, като в него влизат Председател, 10 заместник-председатели, Генерален секретар и Финансов директор. В състава му по служба влиза и Председателят на Групата на ЕНП–Европейски демократи в Европейския парламент.
  • Срещи на върха – очертават основните насоки в политиката на ЕНП, провеждат се в навечерието на заседанията на Съвета на Европа в замъка Бушу в неформална, лична и поверителна атмосферата, в която различията могат да бъдат изгладени и да се потърси консенсус за разработване на общи позиции.
  • Работните групи са упълномощени от партията да развиват и популяризират основните политики на ЕНП. Представят за окончателно одобрение конкретни препоръки пред Политическото бюро. Организират провеждането на конференции, дискусионни кръгли маси и други важни събития.

Настоящ състав на Председателството на ЕНП[редактиране | редактиране на кода]

ЕНП в европейските институции[редактиране | редактиране на кода]

Европейски съвет[редактиране | редактиране на кода]

14 от 27-те държавни или правителствени ръководители в Европейския съвет са представители на партии членки на ЕНП: Ян Петер Белкененде (министър-председател на Холандия); Силвио Берлускони (министър-председател на Италия); Емил Бок (министър-председател на Румъния); Валдис Домбровски (министър-председател на Латвия); Лорънс Гонзи (министър-председател на Малта); Жан-Клод Юнкер (министър-председател на Люксембург); Костас Караманлис (министър-председател на Гърция, председател на Нова демокрация); Андрююс Кубилюс (министър-председател на Литва); Ангела Меркел (федерален канцлер на Германия); Фредерик Рейнфелд ((министър-председател на Швеция); Никола Саркози (Президент на Франция); Доналд Туск (министър-председател на Полша); Херман ван Ромпуй (министър-председател на Белгия); Мирек Тополанек (министър-председател на Чехия); Бойко Борисов (министър-председател на България).

Европейска комисия[редактиране | редактиране на кода]

10 от 27-те членове на Европейската комисия са представители на ЕНП: Председателят на ЕК – Жозе Мануел Барозу(Социалдемократическа партия, Португалия); Заместник-председатели на ЕК – Жак Баро (Съюз за национално движение, Франция); Антонио Таяни („Форца Италия“/Напред Италия/, Италия); Комисари – Джо Борг (Националистическа партия, Малта); Ставрос Димас (Нова демокрация, Гърция); Бенита Фереро-Валднер (Австрийска народна партия, Австрия); Ян Фигел (Християн-демократическо движение на Словакия, Словакия); Данюта Хюбнер (Гражданска платформа, Полша); Андрис Пиебалгс (Народна партия, Латвия); Вивиан Рединг (Християнска социална народна партия, Люксембург).

Европейски парламент[редактиране | редактиране на кода]

В Европейския парламент ЕНП се коалира с по-евроскептично настроените Европейски демократи и формира групата на ЕНП-Европейски демократи с общо 288 депутати в ЕП. Настоящият лидер на групата на ЕНП-ЕД Жозеф Дол от френското Народно движение замества Ханс-Герт Пьотеринг на ръководния пост, след като той бива избран за Председател на ЕП през януари 2007 г.

ЕНП извън Европейския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Правителствените или държавни ръководители на 6 държави, нечленуващи в ЕС, са представители на асоциирани партии-членки на ЕНП: Иво Санадер (министър-председател на Хърватия, Хърватски демократичен съюз), Реджеп Тайип Ердоган (министър-председател на Турция, Партия на справедливостта и развитието), Сали Бериша (министър-председател на Албания, Демократическа партия на Албания), Никола Груевски (министър-председател на Република Македония, ВМРО-ДПМНЕ), Виктор Юшченко (президент на Украйна, Народен съюз „Наша Украйна“) и Юлия Тимошенко (министър-председател на Украйна, Всеукраинско обединение „Отечество“), Михаил Саакашвили (президент на Грузия, Обединено национално движение).

ЕНП има парламентарни групи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – ЕНП-Християндемократи, председателствана от Люк ван ден Бранде (Християндемократическа и фламандскапартия, Фландрия, Белгия) и в Парламентарната асамблея на ОССЕ – Шведската парламентарна делегация, председателствана от д-р Валбурга фон Хабсбург-Дъглас (Умерена партия, Швеция).\

През последните години ЕНП развива двустранни отношения с големите консервативни партии и партиите със сходни на нейните възгледи извън Европа. Поради твърдата си трансатлантическа ориентация, ЕНП поставя на фокус отношенията със Северна Америка в международните си дейности.

ЕНП е призната за регионална организация на две дясноцентристки световни политически организации: Хриситияндемократическия интернационал и Международния демократически съюз. ЕНП е и член на Международното европейско движение.

Партии членки[редактиране | редактиране на кода]

Флаг на Австрия Австрия

Флаг на Белгия Белгия

Флаг на България България

Флаг на Кипър Кипър

  • Δημοκρατικός Συναγερμός (ДИСИ) (Демократичен сбор)

Флаг на Чехия Чехия

  • Křesťanská a demokratická unie – Československá strana lidová (ХДС-ЧНП) (Християндемократически съюз – Чехословашка народна партия)

Флаг на Дания Дания

  • Det Konservative Folkeparti (КНП) (Консервативна народна партия)
  • Kristendemokraterne (ХД) (Християндемократи)

Флаг на Естония Естония

  • Isamaa ja Res Publica Liit (СОР) (Съюз на Отечеството и Републиката)

Флаг на Германия Германия

Флаг на Гърция Гърция

Флаг на Унгария Унгария

Флаг на Република Ирландия Ирландия

  • Fine Gael (ФГ) (Файн Гаел – Обединена ирландска партия)

Флаг на Италия Италия

Флаг на Латвия Латвия

Флаг на Литва Литва

Флаг на Люксембург Люксембург

Флаг на Малта Малта

Флаг на Нидерландия Нидерландия

  • Christen-Democratisch Appèl (CDA) (Християндемократически призив)

Флаг на Полша Полша

Флаг на Португалия Португалия

Флаг на Румъния Румъния

Флаг на Словакия Словакия

Флаг на Словения Словения

Флаг на Испания Испания

  • Partido Popular (PP) (Народна партия)
  • Unió Democràtica de Catalunya (Демократичен съюз на Каталония)

Флаг на Финландия Финландия

Флаг на Франция Франция

Флаг на Швеция Швеция

  • Moderata samlingspartiet (M/MSP) (Умерена партия)
  • Kristdemokraterna (KD) (Християндемократи)

Асоциирани членове[редактиране | редактиране на кода]

Флаг на Хърватия Хърватия

Флаг на Норвегия Норвегия

Флаг на Сърбия Сърбия

Флаг на Швейцария Швейцария

  • Christlichdemokratische Volkspartei (CVP) (Християндемократическа народна партия)

Наблюдаващи членове[редактиране | редактиране на кода]

Флаг на Албания Албания

  • Partia Demokratike e Shqipërisë (Демократическа партия на Албания)
  • Partia Demokrate e Re (Нова демократическа партия)

Флаг на Беларус Беларус

  • Biełaruskaja chryscijanskaja demakratyja' (Беларуска християндемокрация)
  • Biełaruski Narodny Front (BNF) (Беларуски народен фронт)
  • Abjadnanaja Hramadzianskaja Partyja Biełarusi (AHP) (Обединена гражданска партия на Беларус)

Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина

  • Stranka demokratske akcije (SDA) (Партия за демократично действие)
  • Hrvatska demokratska zajednica Bosne i Hercegovine (HDZBiH) (Хърватска демократична общност в Босна и Херцеговина)
  • Partija demokratskog progresa RS (PDP) (Партия на демократичния прогрес на Република Сръбска)

Флаг на Хърватия Хърватия

  • Demokratski centar (DC) (Демократичен център)

Флаг на Финландия Финландия

  • Suomen Kristillisdemokraatit (Християндемократическа партия)

Флаг на Грузия Грузия

  • Ertiani Natsionaluri Modzraoba (ENM) (Единно национално движение)

Флаг на Република Македония Република Македония

Флаг на Италия Италия

  • Südtiroler Volkspartei (Южнотиролска народна партия)

Флаг на Молдова Молдова

Флаг на Норвегия Норвегия

Флаг на Сан Марино Сан Марино

Флаг на Турция Турция

Флаг на Украйна Украйна

  • Народний Союз „Наша Україна“ (NSNU) (Народен съюз „Наша Украйна“)
  • Народний Рух України (Rukh) (Народно движение на Украйна)
  • Всеукраїнське об'єднання „Батьківщина“ (Всеукраинско обединение „Отечество“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European People's Party“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.