ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ВМРО.

Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство
Ръководител Християн Мицкоски
Основана 17 юни 1990 г.
Щаб Скопие, ул. „Македония“ №17а
Член на Европейска народна партия
(асоцииран член)
Идеология Македонизъм[1]
Консерватизъм[2][3]
Християндемокрация[4]
Антикомунизъм[5][6][7]
Национален консерватизъм[8]
Десен популизъм[9]
Събрание на Република Македония
49 / 120
Кметове на общини
5 / 80
Сайт vmro-dpmne.org.mk
Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство в Общомедия

Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Република Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на Република Македония в НАТО и Европейския съюз. Международни наблюдатели определят ВМРО-ДПМНЕ като националистическа партия[10].

История[редактиране | редактиране на кода]

Предпоставки и основаване[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Йосип Броз Тито през 1980 г. започва постепенен процес на дезинтеграция на Югославия, към края на десетилетието се появяват първите признаци на партиен плурализъм в Социалистическа Република Македония. Македонската емиграция в Западна Европа се активизира, и в началото на 1990 г. група около Драган Богдановски основава Кординационан съвет на Демократическа партия за македонско национално единство (ДПМНЕ). Богдановски е избран за председател, Панко Стаматовски от Австралия за заместник-председател, членове са Миле Илиевски и Страхил Пеев от Швеция, Йонче Трайчевски от Австралия, Борис Петков и Данчо Бойковски от САЩ, както и Стоян Ковачев от Франция. На 23 януари Драган Богдановски изпраща искане до югославските власти за регистрация на партия ДПМНЕ. На 6 февруари е изпратено писмо до българското правителство, а скоро след това и на гръцкото. През април Драган Богдановски заедно с Гоце Македонски, Мануил Яковлевски и Ставо Доневски провеждат първо заседание за основаването на ДПМНЕ в Берлин, Германия. Скоро след това с тях се свързва Владо Транталовски, който привлича към организацията Люпчо Георгиевски и Борис Змейковски, като на събрание в Мюнхен между 31 май – 2 юни 1990 година те определят целите на партията, изборната програма и други технически аспекти, като е решено официалното ѝ име да е ВМРО-ДПМНЕ, а учредително събрание да се свика на 17 юни 1990 година в Скопие[11]. За председател на учредителното събрание е избрана Дияна Транталовска, секретар Биляна Тренталовска, с членове Златко Тръпковски и Перо Мицевски, проф. Венко Въчков е избран за председател на преброителната комисия. За председател на ВМРО-ДПМНЕ е избран Любчо Георгиевски[12] по предложение на Драган Богдановски[13]. За негови заместници са избрани Доста Димовска и Димитър Църномаров, а Борис Змейковски за генерал секретар[14].

Партията официално е регистрирана на 5 август 1990 г., като се определя за идеологически наследник на онези кръгове, които са се борили за самостоятелност на Македония от Югославия, и на жертвите на политическите репресии. На посещение на нейни представители в България е уговорено Република Македония да бъде призната за независима държава[15]. ВМРО-ДПМНЕ печели с голямо мнозинство първите многопартийни избори в Социлистическа Република Македония през 1990 г. На 6 – 7 април 1991 г. в Прилеп се провежда Първият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ под наслов „Самостоятелна и независима Македония, връщане към идеята за самостоятелност“, като Драган Богдановски е избран за почетен председател[16].

Редица скандали, спорни политически решения, намесата и инфилтрацията на тайната полиция в политиката на партията, водят до частично разцепление във ВМРО-ДПМНЕ. Димитър Църномаров е изключен от ВМРО-ДПМНЕ през 1993 г. и създава собствена партия ВМРО-Татковинска. През следващите години се създават паралелни политически организации от отцепници като ВМРО Обединена, ВМРО-ВМРО на Борис Змейковски, ВМРО Истинска, ВМРО Гоцева, ВМРО-Македонска на Борис Стоименов, ВМРО-ДП на Владимир Голубовски, ВМРО-ДОМ, ВМРО-МНМ на Любчо Мирчевски и други[17].

ВМРО-ДПМНЕ при Люпчо Георгиевски[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. ВМРО-ДПМНЕ минава в опозиция, на 6 – 7 май 1995 г. се провежда Вторият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в Кичево[16]. През 1998 г. отново печели изборите. Партията сформира четвърто поред правителство на Република Македония в коалиция с Демократическата партия на албанците и Демократическата алтернатива, като за министър-председател е избран Люпчо Георгиевски. На президентските избори през 1999 г., побеждава кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Борис Трайковски, който загива трагично в самолетна катастрофа през 2004 г. През 2002 г. ВМРО-ДПМНЕ губи парламентарните избори, главно заради нестабилността на страната след военния конфликт в Република Македония от 2001 г.

ВМРО-ДПМНЕ при Никола Груевски[редактиране | редактиране на кода]

На конгрес на партията през май 2003 г. в Охрид, Любчо Георгиевски подава оставка като председател на ВМРО-ДПМНЕ и основава своя партия ВМРО Народна партия. За нов председател на партията е избран Никола Груевски. Кандидатът за президент на изборите през 2004 г., Сашко Кедев губи от Бранко Цървенковски. През 2006 г. ВМРО-ДПМНЕ печели парламентарните избори, а Никола Груевски става министър-председател на Република Македония. Изпълнява тази длъжност до днес с няколко поредни правителства. През 2009 г. кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ за президент Георге Иванов печели изборите. До май 2017 г. ВМРО-ДПМНЕ управлява непрекъснато почти 11 години и има пълната власт на местно и държавно равнище. На изборите от декември 2006 партията печели само относително мнозинство и от края на май 2017 г. е принудена да премине в опозиция. Губи местните избори през октомври 2017 г.

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

ВМРО-ДПМНЕ е критикувана за своята политика на „антиквизация“, при която страната се стреми да затвърди древните македонски фигури като Александър Велики и Филип II Македонски.[18] Към тази политика се върви от идването на власт през 2006 г., и по-специално, тъй като Македония не получава покана за НАТО през 2008 г., като начин за оказване на натиск върху Гърция, както и в опит за изграждане на нова идентичност на базата на предполагаема връзка към древността.[19][20] Антиквизацията е изправена пред критики от академичните среди, като показва слабост на археологията и на други исторически дисциплини в публичния дискурс, както и опасността от маргинализация.[21] Политиката също привлича критики на вътрешния пазар, като етническите македонци в рамките на страната, които виждат това като опасно разделяне на между тези, които се определят с класическата древност и тези, които се определят със славянската култура на страната.[22] Етническите албанци в Република Македония я определят като опит да ги маргинализира и изключи от националния наратив. Политиката, която също твърди, че са етнически македонци много от националните герои на България, като например Тодор Александров и Иван Михайлов, получава критики от страна на България, и се счита, че има отрицателно въздействие върху международната позиция на страната.[23] Чужди дипломати предупреждават, че политиката на антиквизация намалява международното съчувствие към Република Македония в спора за именуване с Гърция. СДСМ - основната опозиционна партия, се противопоставя на проекта и твърди, че паметниците в проекта може да струват шест до десет пъти по-малко от това, което правителството плаща, което може би вече надхвърля 600 милиона евро.[24][25]

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламент (самостоятелно или в коалиция с по-малки партии)[редактиране | редактиране на кода]

Година Гласове % Места Място Управление
1990 154 101 14.3% 38 3-то Не
238 367 29.9% 1-во
1994 154 101 14.3% 0 2-ро Не
бойкотира бойкотира бойкотира
1998 312 669 28.1% 49 1-во Да
381 196 49% 1-во
2002 298 404 25% 33 2-ро Не
2006 303 543 32.5% 45 1-во Да
2008 481 501 48.48% 63 1-во Да
2011 438 138 39.98% 56 1-во Да
2014 481 615 42.98% 61 1-во Да
2016 454 253 38.12% 51 1-во Не

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Janusz Bugajski. Ethnic Politics in Eastern Europe: A Guide to Nationality Policies, Organizations, and Parties. M.E. Sharpe, 1995. ISBN 978-0-7656-1911-2. с. 463–.
  2. Bakke, Elisabeth. Central and East European party systems since 1989. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-88810-3. с. 79.
  3. Nordsieck, Wolfram, "Macedonia", Parties and Elections in Europe, http://www.parties-and-elections.eu/macedonia.html, посетен 8 March 2012 
  4. "Key political Parties in Macedonia", Balkan Insight, 27 September 2012, http://www.balkaninsight.com/en/article/who-is-who-political-parties-in-macedonia 
  5. Hugh Poulton. Who Are the Macedonians? (2nd edition). Indiana University Press, 2000. ISBN 978-0253213594. с. 217.
  6. European Centre for Minority Issues Staff. European Yearbook of Minority Issues: 2002-2003. Martinus Nijhoff Publishers, 2002-2003. с. 233.
  7. Corina Dobos. Politics of Memory in Post-Communist Europe (History of Communism in Europe). Zeta Books, 2010. ISBN 978-9731997858. с. 197.
  8. Sabrina P. Ramet. Central and Southeast European Politics since 1989. Cambridge University Press, 2010-02-18. ISBN 978-0-521-88810-3. с. 79.
  9. Ljupcho Petkovski. Authoritarian Populism and Hegemony: Constructing ‘the People’ in Macedonia’s illiberal discourse. Centre of Southeast European Studies.
  10. Alan John Day, Political parties of the world, 2002; Hugh Poulton, Who are the Macedonians?, Hurst & Company, 2000; Christopher K. Lamont, International Criminal Justice and the Politics of Compliance, Ashgate, 2010; Imogen Bell, Central and South-Eastern Europe 2004, Routledge; Keith Brown, The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Princeton University Press, 2003; Jonathan P. Stein, EastWest Institute (New York), The Politics of National Minority Participation in Post-Communist Europe: State-Building, Democracy, and Ethnic Mobilization, M E Sharpe Inc, 2000, pp.88 – 91 (ch. Nationalist Majority Parties); Steven Levitsky, Lucan A. Way, Competitive Authoritarianism: Hybrid Regimes After the Cold War (Problems of International Politics), Cambridge University Press, 2010, p.125
  11. "The foundations of the VMRO-DPMNE hit in Munich and are sanctified in Skopje, "said one of the founders party Gojko Jakovlevska, Retouch truths of the VMRO-DPMNE, http://www.maticanaiselenici.com, 6.09.2012 г.
  12. Формирање на ВМРО-ДПМНЕ со поддршка на емиграцијата, http://www.mn.mk, 13.06.2009 г.
  13. Како беше формирана партијата ВМРО-ДПМНЕ, в. Утрински весник, 07.01.2008 г.
  14. Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 241.
  15. Желев: Стремяхме се югоармията да не нападне Македония, Dnes.bg, 21.12.2010 г.
  16. а б ОБРАЌАЊЕ НА Г. ВЛАДО ТРАНТАЛОВСКИ, ПО ПОВОД ОДБЕЛЕЖУВАЊЕТО 20 ГОДИНИ ПОСТОЕЊЕ НА ВМРО-ДПМНЕ, http://www.vmro.org.mk, 6.09.2012 г.
  17. Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 241, 247 – 249.
  18. Macedonia profile, BBC News Europe, 23 October 2012
  19. Ghosts of the past endanger Macedonia's future. Boris Georgievski, BalkanInsight, October 27, 2009 [1].
  20. Langer, Benjamin. Reading the City: Urban Space and Memory in Skopje. Univerlagtuberlin, 2010. ISBN 978-3-7983-2129-8. с. 43.
  21. Ludomir R. Lozny. Comparative Archaeologies: A Sociological View of the Science of the Past. Springer, 2011-01-01. ISBN 978-1-4419-8225-4. с. 427.
  22. Academic G. Stardelov and first President of the Republic of Macedonia Киро Глигоров against antiquisation, on youtube
  23. Nation-building ancient Macedonian style: the origins and the effects of the so-called antiquization in Macedonia, Nationalities Papers, Anastas Vangelia, pp. 13-32, Volume 39, Issue 1, 2011.
  24. SDSM Allegations at Government on Skopje 2014 Project. // Skopje, SkopjeDiem, 30 March 2011. Посетен на 30 July 2012.
  25. Macedonian Culture Strategy: Milestone or Wish List?, BalkanInsight, 15 Nov 12
     Портал „Македония“         Портал „Македония