Димитър Църномаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Църномаров
политик от Република Македония
Роден: 9 септември 1952 г. (66 г.)

Димитър Христов Църномаров (на македонска литературна норма: Димитар Ристо Црномаров) е политик от Република Македония, активист на ВМРО-ДПМНЕ и председател на ВМРО-Татковинска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Църномаров е роден на 9 септември 1952 година в град Битоля, тогава в СФРЮ. Неговият роднина Митю Църномаров е арестуван от сръбсктие власти през 1913 година по време на гонението на българската интелигенция в Македония[1]. В родния си град завършва основното и гимназиалното си образование, но след това не успява да завърши медицина[2]. През 1990 година става член на ВМРО-ДПМНЕ и същата година е избран заедно с Доста Димовска за заместник на Любчо Георгиевски. През 1991 година прави опит да изгради вътрешна партийна структура във ВМРО-ДПМНЕ, наречена „Защитен комитет“ и в която се приемат само сигурни и проверени членове на партията, за да се предотврати влизането на тайни агенти в структурата. Скоро след това гръмва медиен скандал с тайния комитет, което разклаща поста му в партията. Тайните служби следят дейността му като българин[3] и като екстремист през 1992 година[4], а през септември 1993 година Църномаров е изваден от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ. Конкретен повод за изключването му е участието в честването на Илинденското въстание в България заедно с членове на ВМРО-СМД. Същата година се отцепва от ВМРО-ДПМНЕ и създава смятаната за българофилска партия ВМРО-Татковинска заедно с Григор Цурев, Траян Годев, Тихомир Яйналиев, Димитър Николов и други. Членовете и са привиквани от тайните служби и бити след атентата срещу действащия президент Киро Глигоров[5], а Църнумаров вследствие на удар с приклад в ареста губи частично зрението си[6]. В интервю през 1995 година Църномаров казва:

Резолюцията, която заедно приехме на този конгрес е плод и доказателство за нашите добри отношения. Ние няма да забравим и признаването на Македония от българското правителство на 15 януари 1992 година. Искаме границите от 1913 година да бъдат премахнати завинаги. Това е волята на народа, това е бъдещето му. Да процъфтява търговията, да се виждаме по-често, да живеем заедно - към това се стремим и от двете страни на наложената изкуствено граница...[7]

По време на управлението на ВМРО-ДПМНЕ (1998 – 2002) е заема пост в Министерството на отбраната, а след това е назначен за ръководител на СВР – Битоля, който изпълнява до 2006 година[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония