Киро Глигоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за президента на Северна Македония. За революционера от ВМРО вижте Кирил Глигоров (революционер).

Киро Глигоров
Киро Глигоров
северномакедонски политик
Киро Глигоров 03 (28-01-1993).jpg
Роден
Починал
1 януари 2012 г. (94 г.)

РелигияМакедонска православна църква - Охридска архиепископия
Учил вЮридически факултет на Белградския университет
Белградски университет
Награди8 септември
Орден на Република Македония
Политика
ПартияСоциалдемократически съюз на Македония
Югославска комунистическа партия
Президент на Република Македония
27 януари 1991 – 19 ноември 1999
Семейство
СъпругаНада Глигорова
Деца3
ПодписKiro Gligorov signature.svg
Киро Глигоров в Общомедия
Колата на Глигоров след атентата.

Киро Благоев Глигоров (на македонска литературна норма: Киро Благоев Глигоров) е политик от Федерална Югославия и Република Македония, първи президент на страната от 1991 до 1999 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Кирил Благоев Григоров или Панчев на 3 май 1917 година в Щип, тогава анексиран от Царство България. След завършването на прогимназия в Щип, Кирило Глигорович постъпва в сръбска гимназия с интернат в Скопие. Дипломира се в Юридическия факултет на Белградски университет през 1940 година и остава да работи там.[1] След краха на Югославия и българската анексия на Вардарска Македония през 1941 година той се връща в Скопие и започва да работи като юрисконсулт на банка. През 1942 година Глигоров е арестуван от българската полиция по донос, че е просръбски настроен комунист. Освободен е по нареждане на кмета на Скопие Спиро Китинчев, който гарантира за него като благонадежден българин. По-късно, през 1943 година се включва в нелегалното движение, а през 1944 година става активист на комунистическата партия. Член е на АСНОМ, където отговаря за финансите. През 1944 година е един от критиците на Манифеста на АСНОМ, който вкарва новосформираната Народна Република Македония в Югославия.[2] След 1944 година заема редица важни постове в администрацията. Впоследствие е финансов секретар на Съюзния изпълнителен съвет, член е на Председателството на СФРЮ и председател на Скупщината на СФРЮ.

След разпада на Югославия е първият президент на Република Македония.Заради него във въпроса на референдума за независимост на страната, проведен на 8 септември 1991 - ва е добавена възможност за "право" на бъдещата независима Македония да влезе в "бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия" - тоест, възможност за повторното й присъединяване към Сърбия.[3] Има два мандата от 1991 до 1999 година. За президент на Македония е избран на 27 януари 1991 година, а за втори мандат на 19 ноември 1994. Изпълнява Функцията президент на Републиката до 19 ноември 1999 година. По времето на своите два мандата, се опитва да стабилизира Република Македония и да я предпази от обтегнати съседски отношения. Провежда политика на „еквидистанция“ (равноотдалечаване) от всички съседи на страната: Сърбия и Черна гора, България, Гърция и Албания.

На 3 октомври 1995 г. срещу него е извършен атентат[4], когато паркирана кола се взрвивява в близост до преминаващата му служебна кола. Шофьорът му загива, а Глигоров е тежко ранен над дясното си око, с което ослепява. След това не е в състояние да изпълнява президентските си функции до 1996 година. Атентатът служи като повод за провеждане на противобългарска пропагандна и репресивна кампания срещу Македонските граждани, запазили Българското си самосъзнание, по време на която много от тях са арестувани и измъчвани.[5].По това време длъжността президент заема Стоян Андов. Извършителите на атентата така и не са установени.

За отношенията между Република Македония и България Глигоров казва:

Отношенията между двете страни могат да бъдат и по-добри, но им пречат различни хора, на които това не им харесва, за жалост. Мисля, че отношенията между България и Македония ще бъдат и трябва да бъдат много близки, братски. Има много македонци в България, те са се преселили там бягайки от турци, гърци, от други... и значи сега живеят в България.[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 г. се жени за Нада Глигорова, дъщеря на ренегата на ВМРО Стоян Мишев.[7] Син на Киро Глигоров е Владимир Глигоров, един от основателите на сръбската Демократическа партия. Умира на 1 януари 2012 година в Скопие.[8] Погребан е от семейството си в община Бутел.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Глигоров, Киро. Македонија е се што имаме, Скопје, 2001, стр. 42.
  2. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 212.
  3. Ликот на денационализаторите
  4. 11th anniversary of assassination attempt on Gligorov, perpetrators unknown. // MRT, 3 октомври 2006. Посетен на 1 август 2008.
  5. 16-те секунди на Димитров
  6. Киро Глигоров: Различни хора пречат на добрите отношения между България и Македония, www.vesti.bg, 17 януари 2010 г.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 29.
  8. Former Macedonian President Kiro Gligorov Dies

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]