Спиро Китинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спиро Китинчев
български политик
Роден
Починал
1946 г. (51 г.)

Етнос българи
Образование Лозански университет
Солунска българска мъжка гимназия
Партия Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Семейство
Баща Гьоре Китинчев

Спиро Гьорев Китинчев с псевдоним Скопянски[1] е български политик, кмет на град Скопие в периода от април 1941 до ноември 1944 година.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Китинчев е роден през 1895 година в Скопие. Учи в българската гимназия в Солун, а по време на Първата световна война следва в Лозана, Швейцария. По време на българската окупация на града през войната (1915 – 1918) баща му Гьоре Китинчев е кмет на Скопие.[3] Включва се в организацията на македонските студенти ММТРО в Швейцария. На 16 декември 1918 година Китинчев е сред организаторите на обединението на македонските студентски дружества под името Главен съвет. През 1919 година по време на заседанията на Парижката мирна конференция този Главен съвет издава апели, меморандуми, както и печатния орган „Ендепенданс Маседониен“, работещ в полза на независима мултиетнична Македония, на принципа на Швейцарската конфедерация.

След 1919 година Китинчев се връща в Скопие. Той е сред основателите на списание „Луч“ и пропагандатор на идеята да се поместват материали на местен говор.[4] Става член на околийски комитет на ВМРО.[5] Китинчев членува в Демократическата партия, но заедно с други местни българи се отцепва от нея, заради което е преследван и арестуван от сръбските власти.[6]

Решение за нов герб на Скопие на Скопската общинска управа в състав командирован кмет Янко Мустаков, кмет Спиро Китинчев и помощник-кметове Крум Органджиев и инженер Кирил Жерновски, 12 юли 1941 г.

През 1936 година заедно с Димитър Чкатров и Димитър Гюзелов се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет).[7]

При разгрома на Кралска Югославия през април 1941 година Китинчев става кмет на Скопие заедно със сърбина Йованович и турчина Кемал Рустем бег, всеки отговарящ за съответната общност. През юли 1941 г. е назначен за титулярен кмет и остава на този пост до 1944 г. По същото време е избран за вицепрезидент на Българските акционни комитети.[8]

На 8 септември 1944 година, след провала на опита за създаване на Независима Република Македония, Китинчев остава на поста си в Скопие до 14 ноември, когато градът е превзет ог БНА и югославските партизани. Впоследствие е задържан и разследван. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Китинчев е обвинен във великобългарски шовинизъм заедно с Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров. Тримата не отричат, че са се борили против сръбската асимилация.[9] Китинчев е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с 20 години каторга. Умира в затвора Идризово след една година от туберкулоза и изтезания.[10][11][9][12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 88.
  2. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност Полог, „Тетово“, 1977, стр. 309
  3. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г.. София, Македонски научен институт, 1995. с. 26. Посетен на 28 януари 2015.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 144.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 - 376.
  7. „Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г.“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304001241/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F, посетен 4 март 2016 
  8. Билярски и Бурилкова, „БКП и македонското освободително движение“
  9. а б Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 256-259.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 221.
     Портал „Македония“         Портал „Македония