Благой Попов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за югославския политик от СР Македония. За българския комунистически деец вижте Благой Попов. За математика от Северна Македония вижте Благой Попов (математик).

Благой Попов
Благој Попов
югославски политик

Роден
Починал
13 април 1992 г. (71 г.)
Политика
ПартияКомунистическа партия на Македония
Благой Попов в Общомедия

Благой Попов (на македонска литературна норма: Благој Попов) е югославски политик от Социалистическа република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Скопският кмет Благой Попов с Груди Атанасов (посланик на НРБ в СФРЮ) след Скопското земетресение, август 1963 г.

Роден е в Кочани на 19 октомври 1919 г. Става член на ЮКП, избран е за секретар на местния комитет на партията в Кочани. През ноември 1942 г. е арестуван и лежи в затвора в Идризово до август 1943 г.

След Втората световна война е партиен секретар в Кочани, Щип и Струмица. Става член на ЦК на СКМ, министър на индустрията на Народна република Македония и председател на Стопанската камара на републиката. Като председател на събранието (кмет) на Скопие през 1963 – 1969 г. ръководи възстановяването на града след Скопското земетресение от юли 1963 г.[1]. Впоследствие е съюзен секретар (министър) на транспорта в Съюзния изпълнителен съвет (федералното югославско правителство) в Белград.

Благой Попов е председател на Изпълнителния съвет на СРМ от 1974 до 1982 г. В края на кариерата си е член на Председателството на СРМ (1982 – 1986). Преди посещението му в Торонто на 7 март 1982 г. местните организации на МПО и македоно-българските църкви публикуват протестно отворено писмо до канадската общественост, в което заявяват, че през Втората световна война Тито е създал "македонската нация" от българските жители на Македония по заповед на Комитерна, осъществил е създаване на "македонски език" с декрет през август 1944 г. в манастира „Прохор Пчински“, ставайки единствените такива език и националност в световната модерна история, понеже повечето от македонските комунистически ръководители се чувстват българи, диктаторът и тайната му полиция ги елеминират един по един, в това число и първия президент на Македония Ченто, дори Библията на книжовен български е забранена за внасяне в СР Македония, читателите на книги на български са затваряни за 3 години, народът във Вардарска Македония е подложен на национален геноцид, но македонските емигранти могат да говорят свободно и заявяват, че целта на посещението му е да налага сърбокомунистическото влияние сред македонските емигранти.[2]

Попов е награден с югославския „Партизански възпоменателен медал 1941“. Почива в Скопие на 14 април 1992 година.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Градоначалници на Скопје, архив на оригинала от 15 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110215072056/http://www.skopje.gov.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=72, посетен на 2010-04-13 
  2. Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1185 – 1186. (на македонска литературна норма)