Груди Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Груди Атанасов
Български учител, военен и политик
Роден
Починал
1990 г. (80 г.)

Професия военен деец • политикучител
Политика
Партия БКП (1931 – 1990)
Депутат
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   V НС   VI НС   

Груди Атанасов Димитров (Цвятко) е български учител, политик от БКП, партизански деец и офицер от БНА.

Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война и партизанин от Партизански отряд „Август Попов“. Командир на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Груди Атанасов е роден на 30 април 1909 г. в поповското село Аязлар. Произхожда от бедно селско семейство. Баща му и майка му са безпартийни. Има брат, бивш полицай, жандармерист и участник в разстрелването на партизани, за което е осъден от Народния съд и друг такъв, който е член на БКП, партизанин и офицер от БНА.

БКМС и БКП (т.с.)[редактиране | редактиране на кода]

Включва се в марксистко-ленинските кръжоци още като ученик в гимназията (1923 – 1929), където от 1928 година е член на БКМС. Участва в изграждането на младежката комунистическа организация в селото (1929 – 1930). През 1932 г. следва висше образование в Учителския институт в Шумен и се включва в редовете на БКП (т.с.) от 1931 година. Става секретар на комсомолската група в института. След завършване работи като учител в дряновското село Царева ливада и за кратко е секретар на РК на БКП (т.с.). Взема активно участие и в борбите на учителската профопозиция. От юни 1933 г. е арестуван след провала на Окръжната организация на партията в Габрово, за което е осъден на 5-годишен затвор. Излежава присъдата в затворите в град Търново, Плевен, Шумен и Сливен. През 1937 г. е пуснат на свобода. След още един провал е осъден на 7 години затвор, но към края на 1939 г. ЦК на партията го изпраща обратно в Шумен[1].

През 1937 – 1938 и 1942 – 1941 г. е секретар на ОК на БРП (т.с.) в град Шумен[2], след това командир на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на т. нар. НОВА.[3] Участва в Съпротивителното движение по време на Втора световна война срещу Нацистка Германия (1944), за което е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД).

Дипломатическа и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е първи секретар и член на Областния комитет (ОБ) на БРП (к.) в град Варна (тогава наречен Сталин)[4]. През януари – август 1948 г. е заместник-министър на просветата, а след това до 1950 г. председател на Контролната комисия при ЦК на БКП. Преди това неин подпредседател. Между 1973 и 1976 г. е заместник-председател на Народното събрание (1973 – 1976) [5] и член на Централния комитет (ЦК) на БКП (от 1943 до 7 октомври 1950 г. и от 2 юни 1958 до 2 април 1976 г.). От 1967 до 1972 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ. Последно Атанасов работи като посланик на Народна република България в Албания (1957 – 1959) и Югославия (1959 – 1967)[6]. От 1972 до 1973 г. е председател на Националния комитет за защита на мира. Народен представител в 6 ВНС, 1, 2, 5 и 6 Народни събрания.[7]

Груди Атанасов умира през 1990 г. в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден е със званието „Герой на Народна република България“ и Орден „Георги Димитров“. Почетен гражданин на Попово от 1979 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на мемоарната книга „По избрания път“, Спомени, Партиздат, С., 1986 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 1142, Протокол № 418 от 24 ноември 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с: дейността на районните кооперативни съюзи (РКС) и създаване на нови клонове; кадрови промени в Министерство на народната отбрана (МНО); обследване работата на отдел VІІІ на Дирекция „Държавна сигурност“ (ДДС); самостоятелни събрания на Съюза на борците против фашизма (СБПФ) за подкрепа на Пражката декларация и „възраждането на фашизма в капиталистическите страни“; назначаване на Груди Атанасов за помощник-министър в Министерство на народната просвета; прегрупиране на окръзите в България; съвещание на секретарите на окръжните и околийски партийни комитети за международното и вътрешното положение; едномесечен отпуск на Димитър Димов, с. 20.
  2. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13, Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК, с. 4.
  3. „История на антифашистката борба в България“, т. I 1939/1943 г., С., 1976 г., с. 48, 160
  4. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13. Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК. Приложени списъци с биографични данни за съставите на областните партийни комитети във Варна, Горна Джумая и София. 21 ноември 1944 г.
  5. Личности в книгата Тодор Живков – „Мит и истина“
  6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП. Главно управление на архивите при Министерският съвет, София, 2003. с. 34
  7. Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 145
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика