Вера Ацева

Вера Ацева
Родена	24 ноември 1919 г. Ореовец, Република Северна Македония
Починала	10 ноември 2006 г. (86 г.) Скопие, Република Северна Македония
Награди	Партизански възпоменателен медал 1941
Политика
Партия	Югославска комунистическа партия
	Вера Ацева в Общомедия

Оторизиране на Вера Ацева от Президиума на АСНОМ с подписите на Методи Андонов Ченто и Любчо Арсов, 8 октомври 1944 г.

Вера Дончева Ацева–Доста (на македонска литературна норма: Вера Ацева–Доста) е югославска комунистическа партизанка и народен герой на Югославия.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вера Ацева е родена на 24 ноември 1919 година в село Ореовец край Прилеп. Братова внучка е на войводата от ВМОРО Мирче Ацев, а нейният брат Мирче Ацев е също югославски партизанин. Вера Ацева става член на Югославската комунистическа партия през 1940 година и след разгрома на Кралска Югославия през Втората световна война се включва във въоръжената съпротива във Вардарска Македония. Участва в нападението срещу българското полицейско управление в Прилеп на 11 октомври 1941 година с Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“, след което минава в нелегалност.^[2] Избрана е за заместник-комисар по политическите въпроси на Първа македонско-косовска бригада, създадена през 1943 година. През август 1944 година става политически секретар на трети и четвърти областни комитети на Македонската комунистическа партия и участва на първото заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония.

След завземането на властта от комунистите, участва в терора срещу инакомислещите. Лично обесва Миро Симоновски, кмет на село Десово.^[3] Според Пецо Трайков Ацева „е пропита с нескривана омраза към всичко българско“.^[4] След формирането на Социалистическа република Македония, Вера Ацева влиза в управлението. Член е на правителството, на Федералния изпълнителен комитет, депутат в събранията на СР Македония и СФР Югославия. През 1948 година е кмет на Скопие. През 1960 година Вера Ацева влиза в конфликт с Лазар Колишевски, тогава секретар на Съюза на комунистите на Македония. Обвинява го, че заедно с Видое Смилевски взимат неправомерни решения извън Изпълнителния съвет на СРМ. На заседание от 18 октомври 1960 година Александър Ранкович подкрепя Колишевски и Смилевски и Вера Ацева е принудена да се оттегли от управлението. Премества се да работи в Белград. Умира на 10 ноември 2006 година в Скопие.^[5] През периода май - октомври 1989 година чрез полемиката си с Колишевски на страниците на „Нова Македония“ започва демаскирането му в Социалистическа република Македония като сърбоманин, местен македонски диктатор и предател на „македонските интереси“ в полза на Социалистическа република Сърбия и свалянето му от власт.^[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 105. (на македонска литературна норма)
↑ Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944
↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 773.
↑ Трайков, П. Национализмът на скопските ръководители, 1949, с.29
↑ Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 455-457.

[1] Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 105. (на македонска литературна норма)

[Michev-2] Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944

[3] Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 773.

[4] Трайков, П. Национализмът на скопските ръководители, 1949, с.29

[5] Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.

[6] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 455-457.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]