Вера Ацева
Вера Ацева Вера Ацева |
|
---|---|
партизанка | |
![]() |
|
|
|
Родена |
24 ноември 1919 г.
|
Починала |
10 ноември 2006 г.
|
|
|
Награди | Партизански възпоменателен медал 1941 |
Политика | |
Партия | Югославска комунистическа партия |
Вера Ацева в Общомедия |

Вера Дончева Ацева – Доста (на македонска литературна норма: Вера Ацева – Доста) е югославска комунистическа партизанка и народен герой на Югославия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вера Ацева е родена на 24 ноември 1919 година в село Ореовец край Прилеп. Братова внучка е на войводата от ВМОРО Мирче Ацев, а нейния брат Мирче Ацев е също югославски партизанин.
Вера Ацева става член на ЮКП през 1940 година и след разгрома на Кралска Югославия през Втората световна война се включва във въоръжената съпротива във Вардарска Македония. Участва в нападението срещу българското полицейско управление в Прилеп на 11 октомври 1941 година с Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“, след което минава в нелегалност[2]. Избрана е за заместник-комисар по политическите въпроси на Първа македонско-косовска бригада, създадена през 1943 година. През август 1944 година става политически секретар на трети и четвърти областни комитети на Македонската комунистическа партия и участва на първото заседание на АСНОМ.
След завземането на властта участва в терора срещу инакомислещите; лично обесва Миро Симоновски, кмет на село Десово.[3] Според Пецо Трайков Ацева „е пропита с нескривана омраза към всичко българско“[4]. След формирането на Социалистическа република Македония Вера Ацева влиза в управлението на държавата. Член е на правителството, на Федералния изпълнителен комитет, депутат в събранията на СР Македония и СФР Югославия. През 1948 година е кмет на Скопие. През 1960 година Вера Ацева влиза в конфликт с Лазар Колишевски, тогава секретар на Съюза на комунистите на Македония. Обвинява го, че заедно с Видое Смилевски – Бато взимат неправомерни решения извън Изпълнителния съвет на СРМ. На заседание от 18 октомври 1960 година Александър Ранкович подкрепя Колишевски и Смилевски и Вера Ацева е принудена да се оттегли от управлението. През периода май - октомври 1989 година чрез полемиката си със Лазар Колишевски на страниците на "Нова Македония" започва демаскирането му в СР Македония като сърбоман, местен македонски диктатор и предател на "македонските" интереси в полза на СР Сърбия, и свалянето му от власт.[5] Премества се да работи в Белград. Умира на 10 ноември 2006 година в Скопие.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 105. (на македонска литературна норма)
- ↑ Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944
- ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 773.
- ↑ Трайков, П. Национализмът на скопските ръководители, 1949, с.29
- ↑ Коста Църнушанов: "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", София, 1992, стр. 455 - 457
- ↑ Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.
|
- Министри на Социалистическа република Македония
- Кметове на Скопие
- Хора от община Прилеп
- Народни герои на Югославия
- Депутати в Събранието на СФРЮ
- Депутати в Събранието на СРМ
- Делегати на Първото заседание на АСНОМ
- Партизани от Първа македонско-косовска ударна бригада
- Носители на Партизански възпоменателен медал 1941
- Делегати на Второто заседание на АСНОМ
- Починали в Скопие
- Членове на ЦК на ЮКП
- Кметове в Югославия