Кръсте Цървенковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръсте Цървенковски
Крсте Црвенковски
югославски партизанин
1956 г.
1956 г.

Роден
Починал
21 юли 2001 г. (80 г.)
Кръсте Цървенковски в Общомедия

Кръсте Трайков Цървенковски (на македонска литературна норма: Крсте Трајков Црвенковски) с псевдоними Стево, Янко, Богомилски е югославски комунистически партизанин, народен герой на Югославия и секретар на Македонската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юли 1921 година в град Прилеп в занаятчийско семейство. От 1935 г. е член на СКМЮ, а след това и на ЮКП. През 1939 г. става член на Местния комитет на ЮКП в Прилеп. Записва философия в Скопие, но гонен от полицията прекъсва следването си и започва да живее нелегално. След разгрома на Югославия през април 1941 г. за кратко се легализира. По това време пристига в София, където отсяда у Данаил Крапчев, който е негов роднина и записва философия в университета, но по-късно прекъсва.[1] След нападението на Германия над СССР отново минава в нелегалност. През септември 1941 година е политически комисар на Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“. В края на 1941 г. заминава за Западна Македония в Италианската окупационна зона. Там става секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Тетово. Издава в-к "Братство". През септември 1942 г. е арестуван в Гостивар, тогава в Албания и вкаран в затвора в Тирана. След бягството си остава в Албания и през април 1943 г. става секретар на Областния комитет на МКП за региона. През декември 1943 г. Цървенковски става един от организаторите на Учредителния конгрес на НОМСМ. Първоначално е секретар на НОМСМ, а след това и председател.[2]. След като Италия капитулира става организационен секретар на СКМЮ за Македония. През юни 1944 г. е назначен за заместник-политически комисар на първа македонска ударна бригада. След войната е министър на просвещението и културата на Югославия (1958-1963). Сътрудничи на вестник Народен войник. През юли 1963 сменя изпадналия в немилост Лазар Колишевски на поста секретар на ЦК на МКП (1963-1969). След това става член на Президиума на СФРЮ, а от юни 1971 до юни 1972 година е заместник-председател на Президиума. През 1974 година поради своите либерални възгледи е отстранен от политиката. В началото на промените през 1990 г. е част от екипа създал Социалдемократическа партия на Македония, но бързо се разочарова и се оттегля отново от политиката. След това се отдава на писане на мемоари. Синът му Стево Цървенковски е дипломат и министър в Република Македония[3].

Носител е на Партизански възпоменателен медал 1941 година и е обявен за народен герой на Югославия на 27 ноември 1953.[4][5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проблеми на реформата на университета“ (1959, на сръбско-хърватски)
  • „Сојузот на комунистите на Македонија и демократизацијата на општеството“ (1971)
  • „Во одбрана на македонската кауза“ (1989)
  • „Подводни гребени на политиката: разговори со Крсте Црвенковски“ (1993)
  • „Нашиот поглед за времето на Колишевски“ (заједно са Славком Милосавлевским) (1996)
  • „На браникот на македонската самобитност: материјали од политичките разговори за македонското прашање“ (1999)
  • „Заробена вистина“ (2003)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Окно.мк, Капитулацијата на Југославија, 1941, 09.10.2011, Општество, Крсте Црвенковски.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1605.
  3. Bechev, Dimitar. Historical dictionary of the Republic of Macedonia. Scarecrow Press, 2009. ISBN 978-0-8108-5565-6. с. 50. Посетен на 8 октомври 2012.
  4. Народни хероји Југославије. „Младост“, Белград, 1975.
  5. Војна енциклопедија (књига шеста), Белград, 1973.
     Портал „Македония“         Портал „Македония