Михайло Апостолски

Михайло Апостолски Михајло Апостолски
югославски военен
Роден	Михаил Митев Апостолов 8 ноември 1906 г. Ново село, Османска империя
Починал	7 август 1987 г. Дойран, Социалистическа федеративна република Югославия
Учил във	Военна академия на Сърбия Кралство Югославия
Научна дейност
Област	История
Михайло Апостолски в Общомедия

Михайло Апостолски (на македонска литературна норма: Михајло Апостолски, понякога Михаило Апостолски), роден като Михаил Митев Апостолов, е комунист от Вардарска Македония, югославски генерал, политик и историк.

Биография

Ранни години и образование

Апостолски е роден като Михаил Митев Апостолов на 8 ноември 1906 г. в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя в семейството на Мите (1878 – 1967) и Васа (1888 – 1979). Има още двама братя Боро и Кирил и три сестри, две от които са починали като малки. Третата сестра Мария е омъжена за Борис Милевски. Сключва брак с Цвета Панчева, сестра на Киро Глигоров. Завършва основното си образование в Щип и след това гимназия през 1924 г. На 1 април 1927 г. завършва средно военно образование във Военната академия в Белград (52 клас) под името Михайло Митич, през 1933 г. завършва там Висша военна академия, а през 1938 г. Генералщабната академия на Кралство Югославия.

Военна кариера

След като завършва средно образование е произведен в чин пехотен подпоручик и назначен за сержант в двадесет и трети пехотен полк в Щип. Остава на този пост до 28 септември 1931 г. Изкарва 6 месечен курс за свръзки в Земун (1 март-1 септември 1931). Междувременно на 3 април 1931 г. е повишен в чин поручик. На 1 октомври същата година започва да учи във Висшата военна академия, която завършва 7 ноември 1933 г. Към края на учението му в академията на 9 октомври 1933 г. е назначен за изпълняващ длъжността командир на първа рота от тринадесети планински батальон. Докато е на тази длъжност изкарва зимен планински курс от 11 януари до 1 февруари 1934 г. На 3 април 1935 г. е повишен в чин капитан II клас. От октомври 1935 до март 1938 г. е стажант в генералщабния корпус. Като генералщабен майор (от 1938) от войските на Кралска Югославия е назначен за помощник началник-щаб на Дринската дивизия в Любляна (днешна Словения). От следващата година е началник-щаб на дивизията. По време на Априлската война срещу Югославия през април 1941 г. Михаил Митев е действащ майор и командва планинските единици на югославската армия в Алпите. По това време се намира в Белград, а след капитулацията се връща в Любляна. Бил е в щаба на триглавската дивизия в Словения, която се бие на фронта срещу Италия. Пленен е от италианците и отведен в пленнически лагер във Вестоне, Италия.

На 23 юни 1941 г. бащата на Михаил, Мите Апостолов Матовски, моли българския военен министър Теодоси Даскалов да бъдат направени постъпки пред италианците за освобождаването на сина му, на базата на това, че Михаил е българин, роден от български родители в Щип. Също така, че синът му е постъпил на служба в сръбската армия единствено за препитание и е „единствената надежда и утеха“ за семейството си, което живее в голяма оскъдица. Бащата се позовава и на факта, че през Първата световна война самият той е бил доброволец в българската армия и е ранен, вследствие на което остава инвалид, а при завръщането си у дома намира имота си унищожен и разграбен. Молбата е удовлетворена на 2 юли 1941 г.

През ноември Апостолов, който тогава се подвизава под името Михайло Митич, а по-късно приема името Михайло Апостолски, подава молба да постъпи като офицер в българската армия. С оглед на миналото му на югославски офицер, му е предложено по-ниско от дотогавашнато му военно звание, а именно – капитан, а също и работа в строителни войски. Той не е удовлетворен и отказва. През зимата на 1941 – 1942 година Апостолов се мести в София и започва да следва в СУ, където влиза в контакт с нелегални леви дейци. През пролетта на 1942 година прекъсва обучението си и се включва в югославското комунистическо партизанско движение. През май 1943 Тито му дава званието генерал-майор. Избран е за делегат от Македония за Второто заседание на АВНОЮ, но не успява да отиде там поради отдалечеността на мястото, където се провежда то – град Яйце в Босна. По време на Българските военни операции във Вардарска Македония през есента на 1944 въпреки преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция е от партизанските командири, които се държат враждебно към българските войски и води пропаганда против тях, отказва да координират бойните действия, разграбва българско военно имущество – камиони, леки автомобили, мотоциклети, радиостанции, напада от засада и разграбва български военни обози. През първата половина на 1945 година командва македонските единици от югославската армия, сражаващи се против германските войски на Сремският фронт и в НДХ.

След Втората световна война Апостолски е основен деец в борбата на нова комунистическа Югославия срещу българщината във Вардарска Македония и Западните покрайнини, като в 1973 година твърди в труда си „Воената организација во периодот на НОВ и револуцијата на Македонија“, че след капитулацията на България комунистическата съпротива във Вардарска Македония придобива общонароден характер.

В периода 1946 – 1952 г. е командир на шеста югославска армия в Сараево (Сараевска военна област). На 22 декември 1947 година публикува в официоза на югославската армия „Народна армия“ статията „Битката за Скопие“, препечатана на 14 ноември следващата година във вестник „Нова Македония“, в която освобождението на града от Вермахта е приписано на криещите се по околните хълмове македонски партизани, решителната роля на българската армия е премълчана, а защитата на историческата истина за сраженията е наречено „присвояване на героичните борби на югославските партизани“. През 1953 г. е начело на първата военно-дипломатическа делегация на Югославия в Израел. След това е началник на Висша военна академия. Бил е началник на пехотата на Югославската народна армия (до 1958). Излиза в запаса през 1958 г. като генерал-полковник. Член е на ЦК на МКП, депутат в Учредителното събрание на Югославия, а след това и в Събранието на СФРЮ, депутат в Събранието на СРМ.

Следармейска кариера

След пенсионирането си започава да се занимава с различни въпроси от историята на балканските народи. Между 1965 и 1970 г. става първия доктор по военни науки на Балканите и е директор на Института за национална история в Скопие., но според други източници защитава дисертация през 1982 г. на тема „Неке карактеристике НОР-а и Револуције у Југославији а посебно у Македонији“ С основаването на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) през август 1967 г. Апостолски става първият неин редовен член. През 1969 г. под негово ръководство се издава първата „История на македонския народ“, която е пример за многобройни неистини и манипулации в македонската историография. В тази връзка става известен сред българските си колеги с фразата си: „Немам доказ, али тврдам“, станала заглавие на негово Интервю, което е публикувано в белградското списание НИН на 4 март 1979 година. Президент е на МАНИ от 1976 до 1983 г.

Апостолски е обявен за един от 66-те народни герои на Социалистическа република Македония (1953 г.), а брат му, който е страстен рибар, е обявен за „професор по ихтиология“. Председател е на Съвета на Академиите на науките и изкуствата на СФРЮ. От 1979 г. е член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1986 г. е доживотен председател на Дружеството на историците на Македония.

Възпоменание

През 1995 г. новоучредената Военна академия в Скопие е наречена на негово име. На негово име също има орден на Армията на Северна Македония. Родната му къща в Щип е обявена за паметник на културата.

Военни звания

• Подпоручик (1 април 1927)
• Поручик (3 април 1931)
• Капитан II клас (3 април 1935)
• Капитан I клас (3 април 1938)
• Генералщабен Майор (3 април 1941)
• Генерал-майор (1943)
• Генерал-полковник (1958)

Награди

• Орден „Народен герой“ 1953 година
• Орден „Военно знаме“
• Орден „Партизанска звезда“ със златен венец
• Орден за заслуги пред народа със златна звезда
• Орден на братството и единството със златен венец
• Орден на народното освобождаване;
• Орден на труда с червено знаме;
• Орден на Народната армия със златна звезда.
• Орден на републиката със златен венец
• Орден за храброст;
• Награда АВНОЮ през 1978 година;
• Съветски орден „Александър Суворов“;
• Съветски орден „Александър Невски“;
• Полски орден „Грундвалски кръст“;
• Норвежки орден „Св.Олаф“;
• Гръцки орден „Крал Георги“.
• Партизански възпоменателен медал „1941“

Публикации

• Михајло Апостолски, Благоја Симоновски, Пет години слободно Скопје, Градски одбор на народен фронт, 1949, Скопје.
• Михајло Апостолски, „Пролетната офанзива во 1944 година“, 1957, Скопје
• Михајло Апостолски, „Февруарскиот поход“, 1975, Скопје;
• Михајло Апостолски, „Завршните операции за ослободувањена Македонија“, 1975, Скопје
• Михајло Апостолски, „Студии и статии“, 1975, Скопје; „
• Михајло Апостолски, „Погледи на југословенско-бугарските односи во Втората светска војна“, 1980, Скопје
• Михајло Апостолски, 40 години од формирањето на крупните воени единици во Македонија, ИСТОРИЈА, 19, 1 (1983), стр. 43 – 51.
• Михајло Апостолски, Митко Панов, Радовиш и Радовишко, Општински одбор на здружението на борците од НОБ, 1984.
• Mihajlo Apostolski, Dančo Zografski, Aleksandar Stojanovski, Gligor Todorovski, Graham W. Reid (editors), A history of the Macedonian people Macedonian Review, Skopje, 1979.
• Михајло Апостолски, Ацо Алексиевски (ред.), Из прошлости македонского народа, Радио-телевизија, Skopje, 1969.
• Михајло Апостолски, Кочанско и Виничко во Фебруарскиот поход, статија од монографијата: Кочани и Кочанско во НОВ 1941 – 1945, Ванчо Андонов (ред.), Општински одбор на Сојузот на здруженијата на борците од НОВ, 1985. стр. 347 – 357.

Външни препратки

• Никола Стоянов, Генерал Михаило Апостолски: поучителна история на трите превъплъщения на Михаил Митев, злостен българомразец. Архив на оригинала от 2021-03-02 в Wayback Machine.

Блаже Конески

→

председател на Македонската академия на науките и изкуствата (1976 – 1983)

→

Йордан Попйорданов