Михайло Апостолски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михайло Апостолски
Михајло Апостолски
югославски военен

Роден
Починал

Образование Кралство Югославия
Научна дейност
Област История
Михайло Апостолски в Общомедия

Михайло Апостолски (на македонска литературна норма: Михајло Апостолски, понякога Михаило Апостолски) е комунист от Вардарска Македония, югославски генерал, политик и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Апостолски е роден като Михаил Митев Апостолов на 8 ноември 1906 г. в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя. През 1927 г. завършва средно военно образование в Белград, през 1933 г. завършва там Висше военно училище, а през 1938 г. Генералщабната академия на Кралство Югославия.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като генералщабен майор от войските на Кралска Югославия, е назначен за помощник началник-щаб на дивизия в Любляна (днешна Словения). По време на операцията на Нацистка Германия срещу Югославия през април 1941 г. Михаил Митев е действащ майор в щаба на Дравската дивизия на югославската армия. Пленен е от италианците и отведен в пленнически лагер близо до град Милано, Италия.

На 23 юни 1941 г. бащата на Михаил, Мите Апостолов Матовски, моли българския военен министър Теодоси Даскалов да бъдат направени постъпки пред италианците за освобождаването на сина му, на базата на това, че Михаил е българин, роден от български родители в Щип. Също така, че синът му е постъпил на служба в сръбската армия единствено за препитание и е „единствената надежда и утеха“ за семейството си, което живее в голяма оскъдица. Бащата се позовава и на факта, че през Първата световна война самият той е бил доброволец в българската армия и е ранен, вследствие на което остава инвалид, а при завръщането си у дома намира имота си унищожен и разграбен. Молбата е удовлетворена на 2 юли 1941 г.[1]

През ноември Апостолов, който тогава се подвизава под името Михайло Митич, а по-късно приема името Михайло Апостолски, подава молба да постъпи като офицер в българската армия.[2] С оглед на миналото му на югославски офицер, му е предложено по-ниско от дотогавашнато му военно звание, а именно – капитан, а също и работа в строителни войски. Той не е удовлетворен и отказва.[3] През зимата на 1941 - 1942 година Апостолов се мести в София и започва работа в СУ, където влиза в контакт с нелегални леви дейци.[4] През пролетта на 1942 година прекъсва работа и се включва в югославското комунистическо партизанско движение. През май 1943 Тито му дава званието генерал-майор. Избран е за делегат от Македония за Второто заседание на АВНОЮ, но не успява да отиде там поради отдалечеността на мястото, където се провежда то – град Яйце в Босна.[5]

В югославската армия заема различни длъжности, пенсионира се с чин генерал-полковник.

След Втората световна война Апостолски е основен деец в борбата на нова комунистическа Югославия срещу българщината във Вардарска Македония и Западните покрайнини.

Следармейска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След пенсионирането си започава да се занимава с различни въпроси от историята на балканските народи. С основаването на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) през август 1967 г. Апостолски става първият неин редовен член. През 1969 г. под негово ръководство се издава първата „История на македонския народ“, която е пример за многобройни неистини и манипулации в македонската историография. В тази връзка става известен сред българските си колеги с фразата си: „Немам доказ, али тврдам“. Президент е на МАНИ от 1976 до 1983 г.

Апостолски е обявен за един от 66-те народни герои на Социалистическа република Македония (1953 г.), а брат му, който е страстен рибар, е обявен за „професор по ихтиология“.[6]

Възпоменание[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. новоучредената Военна академия в столицата на Република Македония Скопие е наречена на негово име. На негово име също има орден на Армията на Република Македония.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Михајло Апостолски, Благоја Симоновски, Пет години слободно Скопје, Градски одбор на народен фронт, 1949, Скопје.
  • Михајло Апостолски, 40 години од формирањето на крупните воени единици во Македонија, ИСТОРИЈА, 19, 1 (1983), стр. 43 – 51.
  • Михајло Апостолски, Митко Панов, Радовиш и Радовишко, Општински одбор на здружението на борците од НОБ, 1984.
  • Mihajlo Apostolski, Dančo Zografski, Aleksandar Stojanovski, Gligor Todorovski, Graham W. Reid (editors), A history of the Macedonian people Macedonian Review, Skopje, 1979.
  • Михајло Апостолски, Ацо Алексиевски (ред.), Из прошлости македонского народа, Радио-телевизија, Skopje, 1969.
  • Михајло Апостолски, Кочанско и Виничко во Фебруарскиот поход, статија од монографијата: Кочани и Кочанско во НОВ 1941 – 1945, Ванчо Андонов (ред.), Општински одбор на Сојузот на здруженијата на борците од НОВ, 1985. стр. 347 – 357.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мите Апостолов Матовски. Молба вх. № 194 до Министра на Войната. // 23 юни 1941. Посетен на 17 април 2007.
  2. Ма кедонски научен институт, 13 юли, 2016 г. Михайло Апостолски иска да стане български чиновник.
  3. Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900-1996, Chris Kostov, Peter Lang, 2010, p. 13., ISBN 3-0343-0196-0.
  4. Dimitris Livanios, The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949, OUP Oxford, 2008, ISBN 0191528722, p. 122.
  5. Уикикниги на македонски: „Статусот на НР Македонија во Југословенската Федерација“
  6. „Македонија има 66 народни херои“, Утрински весник, 16 октомври 2006
Блаже Конески председател на Македонската академия на науките и изкуствата (1976 – 1983) Йордан Попйорданов
     Портал „Македония“         Портал „Македония