Направо към съдържанието

Коле Чашуле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коле Чашуле
Коле Чашуле
политик и писател от Република Македония
Роден
Никола Илиев Кепев
Починал
Учил вБелградски университет
Семейство
БащаИлия Кепев
ДецаСлободан Чашуле
Уебсайт

Никола Илиев Кепев, повече известен като Коле Чашуле, е югославски политик и писател от Социалистическа република Македония. Той е участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, а след войната е драматург, публицист и политик – министър на културата в СРМ (1956) и дипломат – генерален консул и посланик.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Прилеп на 2 март 1921 година като в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година Илия К. Кепев и Стева Кепева.[2] Принадлежи към големия български мияшки род Кепеви от Тресонче.[3] Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашулев (Чашуле), който го осиновява.[4]

Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в Битоля. Членува в Радикалната партия.[5] През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва медицина в Белградския университет, но навлизането на германски войски в Югославия през април 1941 година прекъсва учението му.

През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за София, за да продължи да учи. Там се запознава с Никола Вапцаров, Венко Марковски и Тодор Павлов. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в Идризово, Скопско. През есента на 1944 година, след преврата на 9 септември и оттеглянето на българските власти, в настъпилото безвластие успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.

През 1946 година Чашуле и Лазар Мойсов като членове на съдебния съвет осъждат Методи Андонов-Ченто на 11 години затвор.

Чашуле е сред основателите и председател на Дружеството на писателите на Македония[1] заедно със Славко Яневски, Блаже Конески, Ацо Шопов и Владо Малески. Членува в Македонския ПЕН център и в дружеството „Независими писатели на Македония“. Почетен член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

В разни периоди е директор на Радио Скопие, редактор на списанията „Нов ден“ и „Современост“, главен редактор на „Разгледи“, директор на Македонския народен театър.

През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в Торонто, Канада. Остава там до 1956 г. По-късно става югославски посланик в Боливия (1962 – 1965), Перу (1970 – 1975) и Бразилия (1978 – 1981)[6].

Съпругата му Вангя Чашуле е югославска преводачка, публицистка и партизанка, деятелка на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.[7]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония.[8] Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на Гьорче Петров. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери.[9]

Съчинения
  • Една вечер (1948)
  • Последните гаврани (1950)
  • Задруга (1950)
  • Вејка на ветрот (1957)
  • Бразда (1958)
  • Църнила (1960)
  • Игра или социјалистичка Ева (1961)
  • Градскиот саат (1965)
  • Вител (1966)
  • Партитура за еден Мирон (1967)
  • Земјаци (1967)
  • Тројца и вистината (1967)
  • Како што милувате: Оставка на еден карипски министер за внатрешни работи или, Достага на самиот врв од највисоката власт (1975)
  • Веда (1976)
  • Суд (1978)
  • Житолуб (1981)
  • Дивертисман за еден Стрез (1967 – 1990)
  • Роднокрајци (1987)
  • Тибурсио и Синфороса, (1988)
  • Вејка, два (1989)
  • Сон прв (1991)
  • Сон втор и по него друг (1992)
  • Modus moriendi (1992)
  • Lacrimula (1993)
  • Маркучот во четири гласа (1995)
Романи
  • Простум (1970)
  • Премреже 1 – 2 (1977)
  • Вомјази (1981)
  • Имела (1982)
  • Горчила (1983)
  • Канадски фрагменти (1985)
  • Конзулски писма (1987)
  • Така е, ако ви се чини (1994)
  • Лимб (2002)
Книги с разкази
  • Првите дни (1950)
  • Раскази (1953)
  • Проза 1945 – 1967 (1968)
  • Само сказни (2000)
Книги с есета
  • Записи за нацијата и литературата (1985)
  • Нови записи (1989)
  • Македонски дилеми (1992)
  • Резиме за мојата генерација (1998)
  • Болно племе (2000)
  • А, бре, Македонче! (2003)
Монография

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Коле Чашуле почина // Македонска информационна агенция. 23 септември 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 28 септември 2009.
  2. ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
  3. ↑ Литературен збор, 53, 2006, с. 151.
  4. ↑ Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 123 – 124.
  5. ↑ 2. "ДОСТА РАНО И ДОСТА ДОБРО ГО НАУЧИВ СРПСКИОТ ЯЗИК." КРАГУЕВАЦ И БЕЛГРАД
  6. ↑ Sašo Dodevski. "ОД МАКЕДОНСКАТА ДИПЛОМАТСКА ТРАДИЦИЈА: АМБАСАДОРИ ОД МАКЕДОНИЈА ВО ДИПЛОМАТСКАТА СЛУЖБА НА ФНР/СФР ЈУГОСЛАВИЈА ВО ДРЖАВИТЕ ОД ЦЕНТРАЛНА И ОД ЈУЖНА АМЕРИКА ВО ПЕРИОДОТ 1945 — 1991 ГОДИНА". Гласник 1-2:237. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1220127
  7. ↑ Почина Коле Чашуле[неработеща препратка]
  8. ↑ Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403
  9. ↑ Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопје 1999, с. 90, 102-105
  10. ↑ Биография на сайта на Македонския ПЕН център[неработеща препратка]
  11. ↑ Биография на сайта на Независимите писатели на Македония, архив на оригинала от 7 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101107033443/http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545, посетен на 25 ноември 2012
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коле_Чашуле&oldid=12841936“.