Славко Яневски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славко Яневски
Славко Јаневски
писател от Северна Македония

Роден
Починал
20 януари 2000 г. (80 г.)

Уебсайт
Славко Яневски в Общомедия

Славко Яневски (на македонска литературна норма: Славко Јаневски) е известен писател и киносценарист от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яневски е роден в Скопие, където завършва основно и професионално-техническо училище. От 1945 година е уредник на първия македонски вестник за деца „Пионер“, след това е главен уредник на списанието за деца „Титовче“, на списанията за литература и изкуство „Нов ден“ и „Современост“, на литературния вестник „Хоризонт“ и на хумористично-сатиричния „Остен“. Междувременно работи като уредник в издателските къщи „Кочо Рацин“, „Наша книга“ и „Македонска книга“.

Яневски е плодовит автор на романи, повести, разкази, стихове, книги за деца и пътеписна проза. Книгата му „Село зад седумте јасени“ (Село зад седемте ясена, 1952) е провъзгласена за първия роман, публикуван на македонски литературен език.

Яневски създава много киносценарии, включително на класически антибългарски филми като „Волча ноќ“ (1955), „Македонскиот дел од пеколот“ (1974) и „Јазол“ (1985). Филмът „Македонскиот дел од пеколот“ е създаден въз основа на книгата на Панде Ташкоски „Доследни на заветот“. „Јазол“ е адаптация на новелата на Яневски „Две Марии“; режисьор на филма е Кирил Ценевски. Яневски преработва класическата пиеса на Войдан Чернодрински за да създаде едноименния филм „Македонска кървава сватба“ (1967).

Славко Яневски e носител на много югославски награди, между които „АВНОЮ“ (1968), „11 октомври“, награда на Стружките вечери на поезията, Награда на град Скопие, „Рациново признание“ и „Мирослав Кърлежа“. Носител е на две златни арени за сценарий от филмовия фестивал в Пула за филмите „Волчја ноќ“ и „Македонскиот дел од пеколот“.

През 1947 година Славко Яневски, заедно с Блаже Конески, Ацо Шопов, Владо Малески и Коле Чашуле, е сред основателите на Дружеството на писателите на Македония. По-късно Яневски става и негов председател. Член е на Македонския ПЕН център, както и на Македонската академия на науките и изкуствата от нейното основаване през 1967 година.

В юни месец 2013 година името на Яневски е посочено като сътрудник на тайните служби на тогавашна Югославия от комисията за лустрация в Северна Македония.[1][2][3][4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметник в Скопие
  • Крвава низа (Кървав низ) (поезия, 1945)
  • Пруга на младостта (Линия на младостта) (с Ацо Шопов, поезия, 1946)
  • Пионери, пионерки, бубачки и шумски ѕверки (Пионери, пионерки, бръмбари и горски зверове) (поезия за деца, 1946)
  • Распеани букви (Разпяти букви) (поезия за деца, 1946)
  • Милиони маченици (Милиони мъченици) (поема за деца, 1948)
  • Егејска барутна бајка (Егейска барутна байка) (поезия, 1949)
  • Песни (1950)
  • Улица (повест, 1950)
  • Лирика (1951)
  • Село зад седумте јасени (Село зад седемте ясени) (роман, 1952)
  • Шеќерна приказна (Шекерена приказка) (приказка за деца, 1952)
  • Кловнови и луѓе (Клоуни и люде) (разкази, 1956)
  • Две Марии (роман, 1956)
  • Леб и камен (Хляб и камък) (поезия, 1957)
  • Месечар (роман, 1959)
  • Сенката на Карамба Барамба (Сянката на Кармаба Барамба) (поезия за деца, 1959)
  • Марсовци и глувци (Марсианци и мишки) (поезия за деца, 1959)
  • Горчливи легенди (Горчиви легенди) (пътеписна проза, 1962)
  • И бол и бес (И болка и бяс) (роман, 1964)
  • Стебла (роман, нова версия на „Село зад седумте јасени“, 1965)
  • Евангелие по Итар Пејо (Евангелие по Хитър Пейо) (поезия, 1966)
  • Црни и жолти (Черни и жълти) (поезия за деца, 1967)
  • Каинавелија (Каинавелия) (поезия, 1968)
  • Тврдоглави (Твърдоглави) (роман, 1970)
  • Омарнини (разкази, 1972)
  • Ковчег (разкази, 1976)
  • Оковано јаболко (Окована ябълка) (поезия, 1978)
  • Астропеус (поезия, 1979)
  • Змејови за игра (Змейове за игра) (поезия, 1983)
  • Легионите на Свети Адонис, Кучешко распетие и Чекајќи чума (Легионите на Свети Адонис, Кучешко разпятие, Чякайки чума) (1984)
  • Девет Керубинови векови (Девет Керубинови века) (роман, 1987)
  • Глуви команди (Глухи команди) (поетичен подбор, 1988)
  • Песји шуми (Кучешки гори) (поезия, 1988)
  • Чудотворци (роман, 1988)[5]
  • Рулет со седум бројки (Рулетка със седем числа) (роман, 1989)
  • Скаменетиот Орфеј (Вкамененият Орфей) (поетичен подбор, 1990)
  • Пупи Паф (проза в стихове за деца, 1991)
  • Зад тајната врата (Зад тайната врата) (разкази, 1993)
  • Континент Кукулино (проза, 1996)
  • Пупи Паф во Шумшул град (Пуфи Паф в Шумшул град) (книга за деца, 1996)
  • Пупи Паф гледа од вселената (Пуфи Паф гледа от вселената) (1996)
  • Пупи Паф господар на соништата (Пуфи Паф госпорад на сънищата) (1996)
  • Депонија (Сметища) (роман, 2000)[6][7][8][9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония