Славко Яневски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славко Яневски
Славко Јаневски
писател от Северна Македония

Роден
Починал

Уебсайт
Славко Яневски в Общомедия

Славко Яневски (на македонска литературна норма: Славко Јаневски) е известен писател и киносценарист от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яневски е роден в Скопие, където завършва основно и професионално-техническо училище. От 1945 година е уредник на първия македонски вестник за деца „Пионер“, след това е главен уредник на списанието за деца „Титовче“, на списанията за литература и изкуство „Нов ден“ и „Современост“, на литературния вестник „Хоризонт“ и на хумористично-сатиричния „Остен“. Междувременно работи като уредник в издателските къщи „Кочо Рацин“, „Наша книга“ и „Македонска книга“.

Яневски е плодовит автор на романи, повести, разкази, стихове, книги за деца и пътеписна проза. Книгата му „Село зад седумте јасени“ (Село зад седемте ясена, 1952) е провъзгласена за първия роман, публикуван на македонски литературен език.

Яневски създава много киносценарии, включително на класически антибългарски филми като „Волча ноќ“ (1955), „Македонскиот дел од пеколот“ (1974) и „Јазол“ (1985). Филмът „Македонскиот дел од пеколот“ е създаден въз основа на книгата на Панде Ташкоски „Доследни на заветот“. „Јазол“ е адаптация на новелата на Яневски „Две Марии“; режисьор на филма е Кирил Ценевски. Яневски преработва класическата пиеса на Войдан Чернодрински за да създаде едноименния филм „Македонска кървава сватба“ (1967).

Славко Яневски e носител на много югославски награди, между които „АВНОЮ“ (1968), „11 октомври“, награда на Стружките вечери на поезията, Награда на град Скопие, „Рациново признание“ и „Мирослав Кърлежа“. Носител е на две златни арени за сценарий от филмовия фестивал в Пула за филмите „Волчја ноќ“ и „Македонскиот дел од пеколот“.

През 1947 година Славко Яневски, заедно с Блаже Конески, Ацо Шопов, Владо Малески и Коле Чашуле, е сред основателите на Дружеството на писателите на Македония. По-късно Яневски става и негов председател. Член е на Македонския ПЕН център, както и на Македонската академия на науките и изкуствата от нейното основаване през 1967 година.

В юни месец 2013 година името на Яневски е посочено като сътрудник на тайните служби на тогавашна Югославия от комисията за лустрация в Северна Македония.[1][2][3][4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметник в Скопие
  • Крвава низа (Кървав низ) (поезия, 1945)
  • Пруга на младостта (Линия на младостта) (с Ацо Шопов, поезия, 1946)
  • Пионери, пионерки, бубачки и шумски ѕверки (Пионери, пионерки, бръмбари и горски зверове) (поезия за деца, 1946)
  • Распеани букви (Разпяти букви) (поезия за деца, 1946)
  • Милиони маченици (Милиони мъченици) (поема за деца, 1948)
  • Егејска барутна бајка (Егейска барутна байка) (поезия, 1949)
  • Песни (1950)
  • Улица (повест, 1950)
  • Лирика (1951)
  • Село зад седумте јасени (Село зад седемте ясени) (роман, 1952)
  • Шеќерна приказна (Шекерена приказка) (приказка за деца, 1952)
  • Кловнови и луѓе (Клоуни и люде) (разкази, 1956)
  • Две Марии (роман, 1956)
  • Леб и камен (Хляб и камък) (поезия, 1957)
  • Месечар (роман, 1959)
  • Сенката на Карамба Барамба (Сянката на Кармаба Барамба) (поезия за деца, 1959)
  • Марсовци и глувци (Марсианци и мишки) (поезия за деца, 1959)
  • Горчливи легенди (Горчиви легенди) (пътеписна проза, 1962)
  • И бол и бес (И болка и бяс) (роман, 1964)
  • Стебла (роман, нова версия на „Село зад седумте јасени“, 1965)
  • Евангелие по Итар Пејо (Евангелие по Хитър Пейо) (поезия, 1966)
  • Црни и жолти (Черни и жълти) (поезия за деца, 1967)
  • Каинавелија (Каинавелия) (поезия, 1968)
  • Тврдоглави (Твърдоглави) (роман, 1970)
  • Омарнини (разкази, 1972)
  • Ковчег (разкази, 1976)
  • Оковано јаболко (Окована ябълка) (поезия, 1978)
  • Астропеус (поезия, 1979)
  • Змејови за игра (Змейове за игра) (поезия, 1983)
  • Легионите на Свети Адонис, Кучешко распетие и Чекајќи чума (Легионите на Свети Адонис, Кучешко разпятие, Чякайки чума) (1984)
  • Девет Керубинови векови (Девет Керубинови века) (роман, 1987)
  • Глуви команди (Глухи команди) (поетичен подбор, 1988)
  • Песји шуми (Кучешки гори) (поезия, 1988)
  • Чудотворци (роман, 1988)[5]
  • Рулет со седум бројки (Рулетка със седем числа) (роман, 1989)
  • Скаменетиот Орфеј (Вкамененият Орфей) (поетичен подбор, 1990)
  • Пупи Паф (проза в стихове за деца, 1991)
  • Зад тајната врата (Зад тайната врата) (разкази, 1993)
  • Континент Кукулино (проза, 1996)
  • Пупи Паф во Шумшул град (Пуфи Паф в Шумшул град) (книга за деца, 1996)
  • Пупи Паф гледа од вселената (Пуфи Паф гледа от вселената) (1996)
  • Пупи Паф господар на соништата (Пуфи Паф госпорад на сънищата) (1996)
  • Депонија (Сметища) (роман, 2000)[6][7][8][9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония