Направо към съдържанието

Рациново признание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Рациново признание“
Паметна плоча на Кочо Рацин в Скопие
Присъждана занаграда за най-добър роман, публикуван в Северна Македония
Оторганизационен комитет на „Рацинови срещи“
МястоВелес
Държава Северна Македония
Първо връчване2000 г.

„Рациново признание“ (на македонска литературна норма: Рациново признание) е годишна литературна награда, присъждана от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се за проза, литературни постижения, на автори от Република Северна Македония, публикувани в периода между две събития на „Рацинови срещи“.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Наградата е учредена през 2000 г. от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се заедно с отличието „Почетно Рациново признание“ давано за научни трудове, преводи и други дела, посветени на творчеството на Кочо Рацин.[1]

Носители на наградата

[редактиране | редактиране на кода]
Година Име За
2000 Оливера Николова „Адамовото ребро“[2]
2001 Димитрие Дурацовски „Инсомнија“[3]
2002 Блаже Миневски „Сезона на глуварките“[4]
2003 Лиляна Ефтимова „Другата“[5]
2004 Михаил Ренджов „Захарија и други раскази“[6]
2005 Ягода Михайловска-Георгиева „Каменот од твојот ден“[7]
2006 Божин Павловски „Убавицата и мародерот“[8]
2007 Коле Чашуле „Патот од себеси“[9]
2008 Луан Старова „Потрага по еден Лејбовиц“[10]
2009 Трайче Кацаров „Татко и отец“[11]
2010 Братислав Ташковски „Кафез од гревови“[12]
2011 Владимир Попов „Наспроти ветрот“[13]
2012 Христо Петрески „Лифтот (не) е за двајца“[14]
2013 Илхами Емин „Ѕид што си оди“[15]
2014 Паскал Гилевски „Посмртна венчавка“[16]
2015 Димитрие Дурацовски „Бледи сенки, далечни гласови“[17]
2016 Владимир Янковски, Сашо Димоски „Невидливи љубови“, „Петтото годишно време“[18]
2017 Ана Стояноска „Јас и Лин, отпосле“[19]
2018 Игор Станойоски „Диссомнии“[20]
2019 Венко Андоновски „Припитомување на кучката – раскази за лудилото“[21]
2020 Томислав Османли „Парадоксикон“[22]
2021 Милован Стефановски „Теорија за кучешката година“[23]
2022 Александър Русяков „Хотел меѓу две војни“[24]
2023 Блаже Миневски „Ако се родат некакви чувства“[25]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((mk)) Условия за участие в конкурса за 2020 г.
  2. ↑ ((mk)) Белиот чад – За авторот Оливера Николова // Или-или. Архивиран от оригинала на 2020-06-28. Посетен на 26 юни 2020 г.
  3. ↑ ((mk)) Рациновото признание за „Инсомниа“ од Димитар Дурацовски // Дневник, 13 ноември 2001. Посетен на 8 юни 2020 г.
  4. ↑ ((mk)) Рациновото признание за Блаже Миневски // Дневник, 5 юни 2002 г. Посетен на 8 юни 2020 г.
  5. ↑ ((mk)) Рациновото признание за наставничката Љиљана Ефтимова // Дневник, 6 юни 2003. Посетен на 8 юни 2020 г.
  6. ↑ ((mk)) Михаил Ренџов добитник на Рациновото признание // Дневник, 11 юни 2004. Посетен на 8 юни 2020 г.
  7. ↑ ((mk)) Каменот од твојот ден // Посетен на 8 юни 2020 г.[неработеща препратка]
  8. ↑ ((mk)) Признание за „Убавицата и мародерот“ // Дневник, 8 юни 2006. Посетен на 8 юни 2020 г.
  9. ↑ ((mk)) 44-те Рацинови средби // 4 юни 2007. Посетен на 8 юни 2020 г.
  10. ↑ ((mk)) Рациновото признание за 2008 му беше врачено на Луан Старова // Посетен на 8 юни 2020 г.
  11. ↑ ((mk)) Кацаров за „Татко и отец“ добитник на Рациновата награда // Посетен на 8 юни 2020 г.
  12. ↑ ((mk)) Рациновото признание за 2010 ќе му биде врачено на Братислав Ташковски за романот „Кафез од гревови‘‘ // Посетен на 8 юни 2020 г.
  13. ↑ ((mk)) Писателот Владимир Попов добитник на Рациново признание // Посетен на 8 юни 2020 г.
  14. ↑ ((mk)) Христо Петрески е добитникот на наградата „Рациново признание“ за 2012 година // Идивиди. Посетен на 8 юни 2020 г.
  15. ↑ ((mk)) „Рациново признание“ за Илхами Емин | Република Online // Република. Архивиран от оригинала на 2020-06-08. Посетен на 8 юни 2020 г.
  16. ↑ ((mk)) Врачени Рациновите признанија за 2014 година // Посетен на 6 май 2020 г.[неработеща препратка]
  17. ↑ ((mk)) Објавени добитниците на Рациновите признанија за 2015-та // Посетен на 6 май 2020 г.
  18. ↑ ((mk)) Добитници на Рациновото признание за 2016 година се Владимир Јанковски и Сашо Димоски // Архивиран от оригинала на 2020-06-08. Посетен на 8 юни 2020 г.
  19. ↑ ((mk)) Добитник на „Рациновото признание“ за 2017 Ана Стојаноска за романот „Јас и Лин, отпосле“ // Архивиран от оригинала на 2021-04-22. Посетен на 8 юни 2020 г.
  20. ↑ ((mk)) Рациново признание за Игор Станојоски и романот „Диссомнии“ // Посетен на 8 юни 2020 г.
  21. ↑ ((mk)) Почнуваат 56-тите Рацинови средби // Посетен на 8 юни 2020 г.
  22. ↑ ((mk)) Ќе го одбраниме македонскиот јазик со нашето творештво, Вели Томислав Османли, добитникот на Рациновото признание // Посетен на 21 септември 2020 г.
  23. ↑ ((mk)) Рациновото признание го доби Милован Стефановски за романот „Теорија на кучешката година“ // Посетен на 13 юни 2021 г.
  24. ↑ ((mk)) Рациновото признание за 2022 доделено на Александар Русјаков за „Хотел меѓу две војни“ // 15.06.2022. Посетен на 30 януари 2024.
  25. ↑ ((mk)) Рациновото признание за 2023 за Блаже Миневски // 9.06.2023. Посетен на 30 януари 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Награда „Рациново признание““ в Уикипедия на македонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рациново_признание&oldid=12610153“.