Венко Андоновски
|
Венко Андоновски Венко Андоновски |
|
|---|---|
| писател от Северна Македония | |
| Роден | |
|
|
|
| Образование | Скопски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Образование | Скопски университет |
| Работил в | Скопски университет |
|
|
|
| Уебсайт | |
Венко Андоновски (на македонска литературна норма: Венко Андоновски) е известен писател, разказвач, романист, драматург, поет, есеист, критик и литературен теоретик от Северна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андоновски завършва Филологически факултет в Скопския университет, а по-късно защитава и докторат по филология. Преподава във Филологическия факултет „Блаже Конески“ в Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония от 1990 година. Редактор е на „Блесок Проза“.
Носител е на наградите „Рациново признание“, първа награда за роман на издателската къща „Зумпрес“ - Скопие, награда за най-добър драматичен текст на Македонските театрални игри „Войдан Чернодрински“ - Прилеп, награда „Роман на годината“ и награда „Балканика“.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- Поезия
- „Нежното сърце на варвара“ (Нежното срце на варварот), 1986
- Разкази
- „Кварталът на лириците“ (Квартот на лиричарите), 1989
- „Фрески и гротески“, 1993
- Романи
- „Азбука за непослушните“, 1994
- „Пъпът на света“ (Папокот на светот), 2000
- „Вещица“ (Вештица), 2006
- Драми
- „Адска машина“, 1993
- „Бунт в старческия дом“ (Бунт во домот за старци), 1994
- „Словенският ковчег“ (Словенскиот ковчег), 1998
- „Кандид в земята на чудесата“ (Кандид во земјата на чудата), 2000
- „Черни куклички“ (Црни куклички), 2001
- Критика
- „Матошевите звънци“ (Матошевите ѕвона), 1996
- „Текстови процеси“ (Текстовни процеси), 1997
- „Структура на македонския реалистичен роман“ (Структура на македонскиот реалистичен роман), 1997
- „Дешифрирания“ (Дешифрирања), 2000[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
Портал „