Направо към съдържанието

Михаил Ренджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Ренджов
Михаил Ренџов
писател от Северна Македония
Роден
25 август 1936 г. (88 г.)

Учил вСкопски университет

Михаил Ренджов (на македонска литературна норма: Михаил Ренџов) е писател, поет и преводач от Северна Македония.

Ренджов е роден през 1936 година в Щип, Югославия. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно и Юридическия факултет на Скопския университет. Работи в Националната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония.[1] Редактор е на списание „Блесок“.[2]

  • Иселеник на огинот (поезия, 1965),
  • Ноќно растење на зборот (поезия, 1967),
  • Каде од оваа страна (поезия, 1968),
  • На работ од сонот (поезия, 1972),
  • Страв (поезия, 1976),
  • Полноќ (поезия, 1979),
  • Нерези (поезия, 1982),
  • Аутодафе (поезия, 1985),
  • Феникс (поезия, сонети, 1987),
  • Земја. Потоп (поезия, 1991),
  • Сонување патување (книга за деца, 1991),
  • Тој (лирична поема, 1993),
  • Шпил 33 (поезия, 1994),
  • Вечната бесконечната (поезия, 1996),
  • Јас оксиморон (поезия, 1998),
  • Ангела сонува (поезия за деца, 1998),
  • Псалми (поезия, 2000),
  • Апокалипса (драматична поема, 2002),
  • Раскази за Захариј (разкази, 2004).
  • Гилгамеш, асиро-вавилонски еп (3 издания: 1994, 1997, 2000), преводач.
  • Награда на СВП за непубликувано стихотворение (1964),
  • „Ноемврийска награда на град Щип“ за книгата „Иселеник на огнот“ (1965),
  • „11 октомври“ и „Братя Миладиновци“ за книгата „Нерези“ (1982),
  • „Григор Пърличев“ за превода на книгата „Тиранија на сонот“ от Каролина Илика,
  • „Пърличев лавров венец“ за поемата „Тој“ (1993),
  • Grand prix international за цялостно творчество, Румъния (1997),
  • „Златно перо“ за превода на книгата „Мудрости и горчини“ от Дритъро Аголи (1998).
  • „Ацо Шопов“ за книгата „Јас Оксиморон“ (1999),
  • Македонска номинация за наградата „Балканика“ (2000),
  • Рациново признание“ за „Раскази за Захариј“ (2004).[3]