Михаил Ренджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Ренджов
Михаил Ренџов
писател от Република Македония
Роден
25 август 1936 г. (81 г.)

Михаил Ренджов (на македонска литературна норма: Михаил Ренџов) е писател, поет и преводач от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ренджов е роден през 1936 година в Щип, Югославия. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно и Юридическия факултет на Скопския университет. Работи в Националната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония.[1] Редактор е на списание „Блесок“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Иселеник на огинот (поезия, 1965),
  • Ноќно растење на зборот (поезия, 1967),
  • Каде од оваа страна (поезия, 1968),
  • На работ од сонот (поезия, 1972),
  • Страв (поезия, 1976),
  • Полноќ (поезия, 1979),
  • Нерези (поезия, 1982),
  • Аутодафе (поезия, 1985),
  • Феникс (поезия, сонети, 1987),
  • Земја. Потоп (поезия, 1991),
  • Сонување патување (книга за деца, 1991),
  • Тој (лирична поема, 1993),
  • Шпил 33 (поезия, 1994),
  • Вечната бесконечната (поезия, 1996),
  • Јас оксиморон (поезия, 1998),
  • Ангела сонува (поезия за деца, 1998),
  • Псалми (поезия, 2000),
  • Апокалипса (драматична поема, 2002),
  • Раскази за Захариј (разкази, 2004).
  • Гилгамеш, асиро-вавилонски еп (3 издания: 1994, 1997, 2000), преводач.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на СВП за непубликувано стихотворение (1964),
  • „Ноемврийска награда на град Щип“ за книгата „Иселеник на огнот“ (1965),
  • „11 октомври“ и „Братя Миладиновци“ за книгата „Нерези“ (1982),
  • „Григор Пърличев“ за превода на книгата „Тиранија на сонот“ от Каролина Илика,
  • „Пърличев лавров венец“ за поемата „Тој“ (1993),
  • "Grand prix international" за цялостно творчество, Румъния (1997),
  • „Златно перо“ за превода на книгата „Мудрости и горчини“ от Дритеро Аголи (1998).
  • „Ацо Шопов“ за книгата „Јас Оксиморон“ (1999),
  • Македонска номинация за наградата „Балканика“ (2000),
  • „Рациново признание“ за „Раскази за Захариј“ (2004).[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония