Паскал Гилевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паскал Гилевски
писател от Република Македония
Роден
1 юли 1939 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика

Паскал Борисов Гилевски (на македонска литературна норма: Паскал Гилевски) е виден поет, писател, есеист, литературен критик и преводач от Република Македония. През 2012 година е лустриран като сътрудник на югославските тайни служби[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гилевски е роден в костурското село Сетома (на гръцки Кефалари), Гърция, в 1939 година. През 1944 година баща му се сражава като югославски партизанин в западната част на Вардарска Македония и е ранен. В 1948 година, по време на гръцката гражданска война Паскал Гилевски е изведен от комунистическите сили извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци. До 1956 година живее в Унгария, след което се заселва в Скопие, където живее баща му[2]. Участва в млада националистическа група. През 1964 година е вербуван от югославските тайни служби УДБ-а и редовно пише доноси по линия на националистически прояви, включително срещу емиграцията от Егейска Македония, граждани на България или македонски българи като Миле Неделковски[3].

Завършва Философския факултет на Скопския университет. От 1970 година е член на Дружеството на писателите на Македония. Председателствал е Съвета на Стружките вечери на поезията. През 1998 - 2002 година е директор на Националната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“. Член е на Унгарската академия на науките и изкуствата и на Македонския ПЕН център .

Гилевски е носител на наградите: „Григор Пърличев“, „11 октомври“, „Стале Попов“, „Кирил Пейчинович“, „Витяз на изкуството и литературата“ (отличие на правителството на Френската република, 1997), „Златно перо“, „Pro cultura Hungarica“ (2000), „Ригас Фереос“ (На съюза на гръцките писатели и преводачи, 2001), „23 октомври“ (държавна награда на Република Македония, 2011[4]).

В политическо отношение е смятан за близък до ВМРО-ДПМНЕ.[5]

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Централно място в произведенията на Гилевски заема т.нар. егейска тема, свързана със съдбата на славяноезичното население в Егейска Македония през ХХ век. Романът „Зоја“, който се приема за голям негов успех, започва с дневника на войводата Васил Чекаларов и завръшва с бележките на Вангел Мияков, клисар от родното му Сетома. Между началото и края на двата дневника се развива житейска и любовна драма в Сетома от времето на Илинденското въстание до гръцката окупация.[6] Героят от романа „Остров на пеколот“ е заточен на гръцки остров по времото на диктатурата на Йоанис Метаксас.

Гилевски е един от най-известните в Република Македония преводачи от унгарски и гръцки език. Превежда също така от френски и от други езици. Съставител е на антологиите на унгарската поезия „На минатото време гранката златна“ (1972) и „Нова унгарска поезија“ (1980), на антологията „Новогрчка поезија“ (1976) и други.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Брегум - брегум (поезия, 1972)
  • Толкување на уметноста (есета, 1977)
  • Бегство (поезия, 1983)
  • Глава (разкази, 1984)
  • Знаме во пазувите (поезия, 1985)
  • Животот на песната (поезия, 1985)
  • Зоја (роман, 1986)
  • Небесна и земна љубов (роман, 1989)
  • Бездомници (разкази, 1989)
  • Ангели на прогонството (роман, 1993)
  • Ќорсокак (роман, 1993)
  • Поетика на два брега (есета, 1995)
  • Двајца црнци зборуваат македонски (лирична монодрама, 1996)
  • Скомраз (роман, 1997)
  • Расчекор (разкази, 1999)
  • Избрани дела во пет тома (1999)
  • Меланхолија (поезия, 2000)
  • Остров на пеколот (роман, 2005)[7][8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония