Сетома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сетома
Κεφαλάρι
— село —
Панорама на Сетома
Панорама на Сетома
Гърция
40.5707° с. ш. 21.2684° и. д.
Сетома
Западна Македония
40.5707° с. ш. 21.2684° и. д.
Сетома
Костурско
40.5707° с. ш. 21.2684° и. д.
Сетома
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина626 m
Население447 души (2021 г.)
ДемонимСетомѐни
Сетома в Общомедия

Сèтома или Сèтъмо (на гръцки: Κεφαλάρι, Кефалари, катаревуса: Κεφαλάριον, Кефаларион, до 1926 година Σέτομα, Сетома или Σέτομο, Сетомо, катаревуса: Σέτομον, Сетомон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Костурското езеро от пътя Сетома – Шестево

Селото е разположено в Костурската котловина в южното подножие на Буката, разклонение на Вич (Вици). Отстои на 6 километра северно демовия център Костур. На 4 километра на север е село Шестеово (Сидирохори), а на 4 североизточно – село Тихолища (Тихио).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Сатома. В документи от 1530 година се споменава като Сатом, а в 1545 година като Стоми. Името най-вероятно произлиза от лично име, според Любица Станковска, Сетом.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Сатома е споменато с 25 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Андронико, Нико, Яно, Стамат, Филип, Дабижив, Никола, Тутук (?), Бежан, Велихна, Йорг, Пройо, Гюро, Мано, Райко, Тодор, Конде, Добре, Тодор, Димитри, Филип, Димо, Михос, Яно, Алекса и Папа Никола, и три вдовици Стана, Мара и Христана. Общият приход за империята от селото е 1447 акчета.[3]

Около 1834 година е изградена местната църква „Свети Наум“. Според местни предания тя била посветена на Свети Наум по инициатива на седем семейства от Струга, които се заселили по това време в Сетома.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сетомо (Sétomo) е посочено като село в Костурска каза с 65 домакинства и 220 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сетъмо (Сетома) има 190 жители българи християни и 150 жители турци или помаци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетома е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[7]

В началото на XX век всички християнски жители на Сетома са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сетомо има 320 българи екзархисти.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 200 жители гърци и 250 турци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Сетома преди Балканската война има 50 български и 20 турски къщи.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Сетома са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сетома е обозначено като българо-турско селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сетома има 90 къщи славяни християни и 60 къщи славяни мохамедани.[13]

В селото има 1 политическо убийство. В 20-те години мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 81[14][15] или според други данни 25 семейства със 104 души.[16]

През 1926 година селото е прекръстено на Кефаларион. Селото произвежда предимно боб.[15]

По време на Втората световна война в селото има подразделение на Охрана, начело с Мино Янев.[17]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, като част от жителите на селото го напускат и емигрират в източноевропейските страни.[15] 50 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 408[15] 408[15] 371[15] 563[15] 311[15] 376[15] 341[15] 331[15] 413[15] 451 353

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мъртвото тяло на Василиос Малиганос
Родени в Сетома
  • Аргир Динов (Динев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Дванадесета лозенградска дружина[18]
  • Аргир Кузов, български лингвист и общественик
  • Иван Минов, български революционер, ръководител на „Охрана“ за Желево
  • Иван Наумов (Ιβάν Ναούμωφ), български революционер, деец на „Охрана“[19][20]
  • Кольо Костов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[21]
  • Паскал Гилевски (р. 1939), писател от Северна Македония
  • Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[22]
  • Ставро Костадинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[23]
  • Тома Сетомски (? – 1944), ръководител на местната чета на Охрана
Починали в Сетома

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 119.
  4. ↑ Гилевски, Паскал. Скопски зори. Скопје, Матица Македонска, 2001. с. 25.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  9. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  12. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  14. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035041/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/023.htm, посетен на 9 февруари 2008 
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
  19. ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  20. ↑ Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сетома&oldid=12188365“.