Сетома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сетома
Κεφαλάρι
— село —
панорама
панорама
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 626 m
Население 451 души (2001)
Сетома в Общомедия

Сетома или Сетъмо (на гръцки: Κεφαλάρι, Кефалари, катаревуса: Κεφαλάριον, Кефаларион, до 1926 Σέτομα, Сетома или Σέτομο, Сетомо, катаревуса: Σέτομον, Сетомон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур (Кастория), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 451 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Костурското езеро от пътя Сетома - Шестево

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 6 километра северно демовия център Костур. На 4 километра на север е село Шестеово (Сидирохори), а на 4 североизточно – село Тихолища (Тихио).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Сатома. В документи от 1530 година се споменава като Сатом, а в 1545 година като Стоми. Името най-вероятно произлиза от лично име, според Любица Станковска, Сетом.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Сатома е споменато с 25 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Андронико, Нико, Яно, Стамат, Филип, Дабижив, Никола, Тутук (?), Бежан, Велихна, Йорг, Пройо, Гюро, Мано, Райко, Тодор, Конде, Добре, Тодор, Димитри, Филип, Димо, Михос, Яно, Алекса и Папа Никола, и три вдовици Стана, Мара и Христана. Общият приход за империята от селото е 1447 акчета.[3]

Около 1834 година е изградена местната църква „Свети Наум“. Според местни предания тя била посветена на Свети Наум по инициатива на седем семейства от Струга, които се заселили по това време в Сетома[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сетомо (Sétomo) е посочено като село в Костурска каза с 65 домакинства и 220 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сетъмо (Сетома) има 190 жители българи християни и 150 жители турци или помаци.[6]

В началото на XX век всички християнски жители на Сетома са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сетомо има 320 българи екзархисти.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 200 жители гърци и 250 турци.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Сетома преди Балканската война има 50 български и 20 турски къщи.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Сетома са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото има 1 политическо убийство. В 20-те години мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 81[11] или според други данни 25 семейства със 104 души.[12]

През 1926 година селото е прекръстено на Кефаларион.

По време на Втората световна война в селото има подразделение на Охрана, начело с Мино Янев.[13]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, а 50 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[14]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 408 души
  • 1920 – 408 души
  • 1928 – 371 души
  • 1940 – 563 души
  • 1951 – 311 души
  • 1961 – 376 души
  • 1971 – 341 души
  • 1981 – 331 души
  • 1991 – 413 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мъртвото тяло на Василиос Малиганос
Родени в Сетома
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Динов (Динев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Дванадесета лозенградска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Кузов, български лингвист и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Костов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[16]
  • Flag of North Macedonia.svg Паскал Гилевски (р. 1939), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро Костадинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Сетомски (? – 1944), ръководител на местната чета на Охрана
Починали в Сетома

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέτομα - Κεφαλάρι
  2. Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 119.
  4. Гилевски, Паскал. Внатрешни гласови (9). Посмртната венчавка на моите родители, Македонско дело, година VII, бр. 349, 7 јули 200, стр. 17.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari.
  9. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kefalari.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 241.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 373.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 512.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 367.


     Портал „Македония“         Портал „Македония