Направо към съдържанието

Маврово (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.
Маврово
Μαυροχώρι
— село —
Северният вход на Маврово от Мавровско-Личщкия мост на Стара река
Северният вход на Маврово от Мавровско-Личщкия мост на Стара река
Гърция
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Западна Македония
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Костурско
40.5114° с. ш. 21.3208° и. д.
Маврово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина618 m
Население1270 души (2021 г.)
ДемонимМавровѐни
Пощенски код520 56
Телефонен код2467
Маврово в Общомедия

Ма̀врово[1] (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. В селото има Восъчен музей на фолклора и праисторията.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Южният вход на Маврово

В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:

Общият приход за империята от селото е 6980 акчета.[4]

В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че:

„ ...околните жители, разбират само своя език, българският...[5] “

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.[6][7]

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Мавровон (Μávrovon).[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.[10]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:

„ На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.[11] “

Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:

„ Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.[12] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.[13]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маврово е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 180 къщи.[14]

В началото на XX век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[15]

Константин Попставрев, гръцки андартски капитан от Маврово

Жителите на селото активно подпомагат гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[16]

В 1901 година е изградена църквата „Света Варвара“.[6] В 1903 година Наум Темчев, пристигнал в Костурско с владиката Григорий Пелагонийски да раздава помощи на пострадалото от Илинденското въстание население, пише за Маврово: „Маврово брои около 200 кѫщи. Половината отъ тѣхъ сѫ христиански. Христианитѣ говорятъ гръцки и български. То­ва село силно се влияе отъ града“.[17]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.[18]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Маврово (Μαύροβον), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 1200 „православни гърци“ и 800 мюсюлмани.[19]

Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[20]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[21] На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.[22]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Маврово е обозначено като българско селище.[23]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.[24] През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287[24][25] или според други данни 72 семейства с 320 души.[26]

Селото традиционно произвежда жито и тютюн.[25]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маврово има 100 къщи славяни християни, 12 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 120 къщи турци.[27]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико – напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости – аромънско.[28] “

В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[29]

Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война.[25] След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),[30] но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.[31]

Прекръстени с официален указ местности в община Маврово на 5 май 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Паравица[32]ΠαραβίτσαМилиесΜηλιές[33]местност ЮИ от Маврово и З от Горенци[32]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 854[25] 1026[25] 1065[25] 1272[25] 1177[25] 1244[25] 1104[25] 1372[25] 1387[25] 1409 1287 1270

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Хрисо Бивулов
 Основна статия: Мавровени

Голямото гъркоманско село дава някои активни дейци на гръцката пропаганда в Македония в началото на XX век – Константин Попставрев[34][35] е андартски капитан, Константин Тараванов (Κωνσταντίνος Ταραβάνης),[36] Тома Раджов (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος),[36] и Хрисо Бивулов (Χρυσός Μπίβουλας) са агенти от ІІІ ред=[36] Леонидас Мавровитис (1873 – 1958) ε гръцки общественик и андартски деец, кмет на Костур. От мавровените с българско съзнание Спиро Ставрев (1895 – ?) е македоно-одрински опълченец.[37] В по-ново време Филипос Пецалникос (р. 1950) от Маврово е гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Παπασταύρος, Χρυσόστομος Σ. Το Μαύροβο και η Ιστορία του. Αθήνα, Δήμος Μακεδνών, 2002.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.
  5. ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine..
  6. 1 2 Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163. (на гръцки)
  7. ↑ Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 юни 2015.
  8. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
  11. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 149. (на руски)
  12. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 250.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  14. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  16. 1 2 3 Ευθυμιάδου-Παπασταύρου, Σόνια. Το Μαυροχώρι στον Μακεδονικό Αγώνα // Οδός (1048). 1 Οκτωβρίου 2020. (на гръцки)
  17. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 49.
  18. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  19. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 102. (на гръцки)
  20. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633, 861.
  22. ↑ Ο εθνομάρτυρας δάσκαλος του Μαυροχωρίου Καστοριάς Διαμαντής Μαντόπουλος. † 1912. // Φως της Καστοριάς, 19 февруари 2013. Посетен на 28 юли 2015.
  23. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  24. 1 2 Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm, посетен на 8 февруари 2008
  25. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  26. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  27. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  28. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  29. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  31. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  32. 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  33. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  34. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 81, 101. (на гръцки)
  35. ↑ Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο Αθηνών, Τμήμα Οικιακής Οικονομίας και Οικολογίας, Πτυχιακή Μελέτη: Η παραδοσιακή οικογένεια και η παραδοσιακή οικιακή οικονομία στο νομό Καστοριάς, το Μαυροχώρι, Σοφία Σπυροπούλου, Αθήνα, 2005., архив на оригинала от 13 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131213073241/http://estia.hua.gr:8080/dspace/bitstream/123456789/646/1/spyropoulou_xana.pdf, посетен на 12 декември 2011
  36. 1 2 3 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маврово_(дем_Костур)&oldid=12801942“.