Направо към съдържанието

Свети Захарий (Грамос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Захарий“
Αγίου Ζαχαρία
Карта Местоположение в Община Нестрам
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоЗагар
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоНестрамско
ИзгражданеXVI век
Статутпаметник на културата
Състояниенедействащ храм
„Свети Захарий“ в Общомедия

„Свети Захарий“ (на гръцки: Ναός Αγίου Ζαχαρία στο Γράμμο) е православна църква, разположена в планината Грамос на територията на костурския дем Нестрам, Гърция. Църквата е единствената останала сграда от изчезналото едноименно село Загар (Захарий).[1]

Храмът според повечето изследователи е строен в края XVI век и е една от най-впечатляващите църкви в района.[2] Той е основната църква (католикон) на изчезнал манастир, вероятно метох на съседния манастир „Свети Арахангели“ край село Чука, тъй като църквата е малка.[3] Оцеляла е единствено църквата, но са открити основите на монашеските килии.[1]

Около манастира се развива селцето Загар. След унищожаването на Линотопи в 1769 година в Загар се заселва мюсюлманско население, което обръща църквата в джамия. По-късно храмът е превърнат в обор. След присъединяването на областта към Гърция в 1912 година, отново става църква. В XX век е възстановен притворът,[3] който дотогава е в руини.[1]

В 1990 година църквата е обявена за паметник на културата.[4]

Църквата е кръстокуполна, покрита с каменни плочи, което заедно с внимателната зидария показва, че тя е дело на строители от еписката школа.[1]

Вътрешността на храма е изписана с фрески, но голяма част от тях са унищожени при пожар. Запазените фрагменти са от XVII век, което се потвърждава от надпис отвътре над прозорец на южната стена с датата 1671.[5][6][3]

ΔΕΗĊΙĊ ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ ΘΕ....ΕΝ ΕΤΕΙ ΑΧΟΑ (1671)[1]

Стенописите в храма се свързват със зографи от Линотопската художествена школа.[3][7] Повреденият надпис над прага на храма е написан на арумънски с гръцки букви и гласи:[7]

Арумънският надпис над входа
Κάρι βα σ’ ίντρα τρου αέστα μπισιάρικα σι βα σ’ ινκλίνα κου εβλάβιε Ντουμνιτζάου βα λι ατζιούτα

Който влезе в този храм и се поклони с благоговение, Бог ще му помогне[7]

  1. а б в г д Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 137. (на гръцки)
  2. Ξενώνας Αναστασία // Архивиран от оригинала на 2008-02-22. Посетен на 2008-11-27.
  3. а б в г Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/49443/1076/25-4-1990 - ΦΕΚ 358/Β/18-6-1990 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-06. Посетен на 16 декември 2014.
  5. Описание на сайта на Дем Костур // Архивиран от оригинала на 2011-06-11. Посетен на 2008-11-27.
  6. Στη Μονή του Προφήτου Ζαχαρία // Cyberότσαρκα. Посетен на 7 март 2013 г.
  7. а б в Σιώκης, Νικόλαος. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του // Βλάχοι.net, 5 април 2012. Архивиран от оригинала на 2016-04-08. Посетен на 10 юли 2015.