Свети Атанасий Музашки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Атанасий Музашки“
Άγιος Αθανάσιος του Μουζάκη
Saint Athanasius Mouzakis Church 3624.jpg
Църквата от североизток
Местоположение в Костур
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костур
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Архиерейско наместничество Костурско
Тип на сградата еднокорабна базилика
Изграждане 1383/1384 година
Статут паметник на културата
Състояние действащ храм
„Свети Атанасий Музашки“ в Общомедия

„Свети Атанасий Музашки“ (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος του Μουζάκη, Агиос Атанасиос ту Музаки) е средновековна православна църква от XIV век в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2] В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[3][4][5]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът традиционно е част от Митрополитската енория.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис на Свети Климент Охридски
Ктиторският надпис надвхода

Храмът е един от най-важните паметници от XIV век в Костур – епоха, в която в района изчезва византийската доминация и Костурско е управлявано първо от Стефан Душан, а по-късно от Радослав Хлапен и от 1380 до 1385 година е в Княжество Музака. Според запазения ктиторски надпис на западната стена над входа храмът е построен и изписан в 1383/1384 година от братята Теодор и Стоя Музака, заедно с монах Дионисий.[6][5]

В 1951 година църквата е реставрирана.[6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение храмът е обикновена еднокорабна базилика с дървен покрив и с полукръгла апсида на изток. По-късно на запад е добавен нартекс. Покривът е дървен и не е оргинилният - възстановен е през 50-тегодини на XX век с употрба на много от материалите от оригиналния. Зидарията е от недялани камъни с кал за спойка. На северната и южната стена отвън има по две слепи ниши. Две слепи ниши има и на западната страна, вляво и вдясно от входа на храма.[5]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Изписването на църквата е дело на същите майстори от Костурската художествена школа, изписали „Света Богородица“ на остров Мал град и „Иисус Христос Животворец“ в корчанското село Борие.[1] В иконографската програма са застъпени силно военните и местните светци.[6]

Стенописната програма е в три зони.[7]

На източната стена в конхата на светилището е изписана Света Богородица Ширшая небес. В средната зона е Причастие на Апостолите, а в долната Светата литургия.[7] В Дейсиса Христос е изписан като Велик Архиерей, а Богородица в имперско облекло.[6] Над конхата има остатъци от сцената Възнесение Господне. В средната дона е Благовещение. В долната зона в конхата на протезиса е изписан Свети Стефан и до него Свети Симеон Стълпник, а от другата страна към южната стена Свети Кирил Александрийски.[7]

На южната стена в долната зона са изписани[7] Свети Климент Охридски, Свети Ахил Лариски,[7][8] Свети Атанасий, Свети Николай, Свети Димитър, Свети Теодор Тирон, Свети Теодор Стратилат, Свети Прокопий и Свети Меркурий. В средната зона са изписани светци в медальони: Свети Дионисий Ареопагит, Свети Григорий Акрагантийски, Свети Ипатий, Свети Авксентий, Свети Евгений, Свети Мармарий, Свети Ананий, Свети Азарий, Свети Мисаил и двама неидентифицирани светци. В долната зона са сцените Рождество Христово, Сретение Господне, Кръщение, Възкресение Лазарево, Влизане в Йерусалим.[7]

На западната стена в долната зона са Св. св. Константин и Елена, Архангел Михаил и Света Варвара. В средната зона са сцените Успение Богородично, Съдът на Каяфа и Отречение Петрово. В горната зона е Пророк Захарий, Преображение Господне и Пророк Давид.[7]

На северната стена в долната зона са изписани Свети Николай Нови, Свети Александър Пидненски, Света Параскева, Света Неделя, Свети Георги Кападокийски, Видение на Свети Петър Александрийски. В средната зона са Света Юлита, Свети Кирик, наидентифицирани светци, Свети Козма, Свети Дамян, Свети Герман Константинополски, Свети Поликарп и Свети Игнатий. В горната зона са Страстите Христови, Разпятие, Оплакване на гроба, Мироносците, Възкресение.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Άγιος Αθανάσιος του Μουζάκη. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 26 декември 2016.
  2. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 570. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  3. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
  4. Παζαράς, Νίκος. Oι τοιχογραφίες του ναού του Aγίου Aθανασίου του Mουζάκη και η ένταξή τους στη μνημειακή ζωγραφική της Kαστοριάς και της ευρύτερης περιοχής (Kαστοριά, M. Mακεδονία, B. Ήπειρος). Διδακτορική Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας Τομέας Αρχαιολογίας και Ιστορίας της Αρχαίας και Βυζαντινής Τέχνης και Πολιτισμού, 2013.
  5. а б в г Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 68. (на гръцки)
  6. а б в г Ι. Ν. Αγίου Αθανασίου του Μουζάκη. // Θρησκευτικοί Τουριστικοί Προορισμοί. Посетен на 11 юли 2018.
  7. а б в г д е ж з Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 70. (на гръцки)
  8. Trifonova, Alexandra. Οι απεικονίσεις του αγίου Κλήμεντα Αχρίδος στη μνημειακή ζωγραφική. // Πρακτικά Διεθνούς Επιστημονικής ημερίδας Άγιος Κλήμης Αχρίδος: συνεχιστής του έργου των αγίων Κυρίλλου και Μεθοδίου εικ. 1-17. Βέροια, 2014. σ. 134 - 135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония