Свети Спиридон (Костур)
| „Свети Спиридон“ Αγίου Σπυρίδωνος | |
 Детайл от царската икона на Архангел Михаил | |
 Местоположение в Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Изграждане | XV век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Спиридон“ в Общомедия | |
„Свети Спиридон“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Σπυρίδωνος) е късносредновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1]
Местположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен северно от Трета гимназия и южно от старата къща на Георгиос Франгос. Традиционно принадлежи към енорията „Света Богородица Елеуса“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Изграждането му е в две фази – първата е от втората половина на XV век, а втората е от 20-те години XX век.[2][3]
Вътрешна украса[редактиране | редактиране на кода]
Иконите в стария храм са от слаб зограф, непритежаващ техниката от класическия костурски период. При разрушаването на стария храм част от стенописите са запазени в Костурския византийски музей.[1] Тъй като в началото на XX век съседният храм „Света Варвара“ става опасен в „Свети Спиридон“ са пренесени големите икони на Света Богородица, Христос, Свети Дамаскин и Свети Сава.[4] Иконостасът е малък, резбован и е с високо художествено ниво. Очевидно е пренесен от църква, посветена на Йоан Кръстител, тъй като на мястото на покровителя на църквата до царската икона на Света Богородица не е икона на Свети Спиридон, а на Йоан Предтеча. Под четирите царски икони – Йоан Кръстител, Богородица, Исус Христос и Архангел Михаил – е резбована сцената с обезглавяването на Йоан Кръстител, както и сцени с ангели и цветя.[3]
Стенописите са от края на XV век, дело на водещото ателие на Костурската художествена школа от този период, към чиито произведения се включват стенописите в „Свети Николай Евпраксиин“ в Костур (1485/1486), в католикона на манастира „Преображение Господне“, Метеора (1483), част от живописта в католикона „Успение Богородично“ на манастира Трескавец (1483/1484) и в „Свети Никита“ при скопското село Чучер (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Либаново (1485).[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 87. (на гръцки)
- ↑ Συλλογικό. Οι εκκλησίες της Καστοριάς, λήμμα στην: Μεγάλη Ορθόδοξη Χριστιανική Εγκυκλοπαίδεια, τ. 9. «Στρατηγικές Εκδόσεις, Ιω. Φλώρος», 2013. ISBN 978-960-8094-82-6. σ. 491-494. Посетен на 24 март 2017.
- ↑ а б Αλεξίου, Γιώργου Τ. Τέμπλο του Τιμίου Προδρόμου (17ος αι.) στο ναό Αγίου Σπυρίδωνος Καστοριάς // Φως της Καστοριάς, 3 януари 2018. Посетен на 8 януари 2018.
- ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 147. (на гръцки)
- ↑ Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола на монахинята Евпраксия“ // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
